Решение № 9663 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2013 г.

Решение № 9663 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6525/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Емануил Витков Сотиров от гр. Перник против решение № 64 от 10.04.2013 г. на Административен съд Перник по адм. дело № 20/2013 г. С него се отхвърля оспорването по жалба му срещу решение № ПОГБВ - 1 от 4.01.2013 г. на директор на ТП на НОИ - Перник, с което е потвърдено Разпореждане № 131-00-2914-1 от 28.11.2012 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Подробни съображения се съдържат в жалбата и писмена защита представена по делото. Ответникът, директорът на ТП на НОИ - Перник чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Емануил Витков Сотиров срещу решение на директора на ТП на НОИ Перник с което се оставя без уважение жалбата му срещу разпореждане на Длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО. С него се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви, че заявителят няма осигуряване във фонд "Безработица" за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от фактическа е безспорно установено, че жалбоподателят е бил в служебно правоотношение с Община Перник, прекратено със заповед № 47 от 9.12.2009 г., отменена с влязло в сила съдебно решение. Впоследствие отново е било прекратено служебното правоотношение на друго основание със заповед № 100 от 29.12.2010 г. като искането му за обезщетение по чл. 54а КСО не е било уважено поради отсъствие на материалните предпоставки. Възраженията за незаконосъобразност на решението съдът приел за неоснователни тъй като законовите изисквания не са били налице. Анализирани са разпоредбите на чл. 9, ал. 5 в приложимата им редакция във връзка с ал. 3 КСО и чл. 54а КСО. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена. Решението е правилно. Правото на обезщетение за безработица възниква за лица, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и при наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КСО. В настоящият случай е безспорно установено, че жалбоподателят е в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО, в която времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж и се внасят или са дължими осигурителни вноски в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Или, няма задължение и не се осигуряват лицата останали без работа вследствие на незаконно уволнение за "Безработица", поради което жалбоподателят няма статут на осигурено лице за този осигурителен риск. При съображения в същия смисъл съдът е постановил обжалваното решение. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, което е следва да бъде преодоляно при разширителното тълкуване на закона. Тези доводи са неоснователни, тъй като исканото тълкуване е допустимо при недостатъчна правна уредба, а в настоящият случай относно статута на жалбоподателя уредбата е изчерпателна. Дали е налице пропуск на законодателя в резултат на който при незаконно уволнение не се осигурява и не получава обезщетение за безработица, нито трудово възнаграждение, е въпрос от законодателен характер който не може да бъде разрешен от съда. При изложените съображения решението е постановено при отсъствие на касационните основания за отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение