Решение № 6749 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3175/2009 г.

Решение № 6749 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3175/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Димитър Тодоров Димитров от гр. Хасково против Решение № 230 от 29.12.2008 г. по адм. дело № 117 по описа за 2008 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 3/24.04.2008 г. на Директора на РУСО - Хасково. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 114 и чл. 54д, ал. 5 от КСО, на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от само- осигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е Решение № 3 от 24.04.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 261-51 от 7.01.2008 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Димитър Тодоров Димитров от гр. Хасково е задължен да възстанови на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода 20.07.2005 г. - 19.06.2006 г. в размер на 1042.29 лв. ведно с лихви в размер на 366.25 лв. С постановеното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че през времето от 20.07.2005 г. до 19.06.2006 г. жалбоподателят Димитров не е изпълнявал условието по чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица. През посочения период лицето е работило по трудов договор, сключен на основание чл. 114 от КТ, с "вадим" ООД - София. Затаяването на този правно относим факт в подадената декларация за отпускане на обезщетението за безработица сочи на недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя като предпоставка за възстановяване на получените суми по реда на чл. 114 от КСО. Касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 114 от КСО във връзка с Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от само- осигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.), са неоснователни. Видно от приложения трудов договор, на 15.04.2004 г. жалбоподателят Димитров е започнал да упражнява трудова дейност по чл. 114 от Кодекса на труда. В подадената на 15.09.2005 г. декларация обр. Б-2 за обстоятелствата за отпускане на парично обезщетение за безработица той е декларирал, че не работи по трудов договор. Съзнателното деклариране на невярно обстоятелство от осигуреното лице е проява на недобросъвестно поведение, която няма връзка с действията или бездействията на административния орган по проверка на декларираните данни. Следва да се отбележи, че на основание чл. 54ж, ал. 2 от КСО длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица без оглед на добросъвестността на получилото ги лице. Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище, съгласно което на възстановяване подлежат само получените парични обезщетения за безработица за общо 60 дни, съответстващи на дните на осигуряване. По силата на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО правото на парично обезщетение за безработица възниква за лицата, които не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. В разглеждания случай жалбоподателят е упражнявал трудова дейност въз основа на сключения трудов договор през целия период на получаване на паричното обезщетение за безработица. Като работник, нает на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, той е подлежал на задължително осигуряване за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест на основание чл. 4, ал. 2 от КСО. Отрицателното условие по чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица не е било изпълнено и лицето не е имало право да получава обезщетението. Неоснователно получените суми подлежат на възстановяване по реда на чл. 54ж, ал. 2 от КСО, като се отбележи и наличието на основанието за възстановяването им по чл. 114, ал. 1 от КСО предвид извършеното невярно деклариране на известни на заявителя обстоятелства. Посочената от касатора разпоредба на чл. 54д, ал. 5 от КСО подкрепя становището за изразена законодателна воля да не се изплаща парично обезщетение за безработица на лицата, които упражняват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване на което и да е от основанията по чл. 4. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Обжалваното съдебно решение е правилно и в частта за присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 80 лв. на РУ "Социално осигуряване" - Хасково. Съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, в полза на юридическите лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция - ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.) при обжалваем интерес от 1000 до 5000 лв. се присъжда адвокатско възнаграждение в размер от 100 лв. плюс 6 % за горницата над 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,