Решение № 15813 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2013 г.

Решение № 15813 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Диагностично-консултативен център "Свети Георги" ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Силвия Цветкова - Тричкова, против решение № 933/22.04.2013 г., постановено по адм. дело № 422/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против писмена покана с изх. № 16-1343/10.01.2011 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Венета Хронева, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на "Диагностично-консултативен център "Свети Георги" ЕООД - гр. Пловдив против писмена покана изх. № 16-1343/10.01.2011 г. на директора на РЗОК гр. Пловдив, с която адресатът е поканен доброволно да внесе на НЗОК сума в размер на 283891,02 лв., представляваща превишение на определените регулативни стандарти за първо, второ, трето и четвърто тримесечия на 2009 г. За да постанови това решение съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени неоснователно получените суми в посочения в нея размер в резултат на констатираното превишение на регулативните стандарти за четирите тримесечия на 2009 г. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със заповед № II-РД-13-2328/21.12.2010 г., издадена от директора на РЗОК гр. Пловдив на основание чл. 72, ал. 2 и чл. 73 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 24 и § 10 от Националния рамков договор /НРД/ - 2010 г. е наредено да бъде извършена финансова проверка на изпълнителя на медицинска помощ "ДКЦ "Свети Георги" ЕООД - гр. Пловдив, по изпълнение на индивидуален договор № 161343/29.01.2010 г. за СИМП, с посочена задача - контрол по изпълнението на назначените и заплатени специализирани медицински дейности и стойност на медико-диагностичните дейности; относно проверявания период е записано следното - "съгласно действащите разпоредби на НРД 2010 г. " Въз основа на тези заповед е извършена проверка, по която е съставен констативен протокол от 29.12.2010 г., заведен с вх. № 793/29.12.2010 г., съставен е и протокол за неоснователно получени суми № II-РД-13-2328/29.12.2010 г., въз основа на които е издадена писмена покана с изх. № 16-1343/10.01.2011 г., която е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. С писмената покана изпълнителят на медицинска помощ е поканен да възстанови на НЗОК сумата 283891,02 лв., представляваща превишение на определените регулативни стандарти за специализирани медицински дейности /СМД/ и медико-диагностични дейности /МДД/, за първото, второто, третото и четвъртото тримесечия на 2009 г., подробно описани по вид, единична и обща стойност, съответно - брой. В писмената покана, както и в протокола за неоснователно получени суми и в констативния протокол е посочено, че са издадени в резултат на извършена финансова проверка, възложена със заповед № II-РД-13-2328/21.12.2010 г. По делото не са представени доказателства за изменение на тази заповед относно проверявания период или за издаване на друга заповед за извършване на проверка, в която да е посочен проверяван период - първо, второ, трето и четвърто тримесечия на 2009 г.; няма и твърдения за издаването на такива заповеди. Предвид съдържанието на заповед № II-РД-13-2328/21.12.2010 г. на директора на РЗОК се налага извода, че с нея е възложена проверка за изпълнението на регулативните стандарти за 2010 г., тъй като индивидуален договор № 161343/29.01.2010 г., сключен между изпълнителя на медицинска помощ "Диагностично-консултативен център "Свети Георги" ЕООД - гр. Пловдив и НЗОК има действие за 2010 г., а проверяваният период е очертан единствено чрез посочване на този договор. Посочването в заповедта, че проверката следва да се извърши съгласно действащите разпоредби на НРД-2010 г. не представлява определяне на проверявания период, а допълнително указание до проверяващите органи относно приложимата нормативна уредба, но в конкретния случай няма разминаване между определения със заповедта проверяван период - "съгласно индивидуален договор № 161343/29.01.2010 г. " и указанието за извършване на проверката съгласно разпоредбите на НРД-2010 г., т. е. касае се все за 2010 г. Предвид изложеното се налага извода, че финансовата проверка, която е извършена за четирите тримесечия на 2009 г., е извършена за период, за който няма възлагане със заповедта на директора на РЗОК гр. Пловдив. В чл. 72, ал. 2 ЗЗО е предвидено, че непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК - финансови инспектори, лекари - контрольори, и лекари по дентална медицина - контрольори, въз основа на заповед на директора на РЗОК. Според чл. 72, ал. 5 ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, 3 и 4 се определят с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на тази законова делегация е приета Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, която в чл. 10, ал. 1 и 2 предвижда, че непосредственият контрол на територията на РЗОК се извършва чрез проверки въз основа на заповед на директора на РЗОК, която следва да има посоченото съдържание, включващо вида и задачата на проверката. Предвид тази правна регламентация, заповедта за възлагане на проверката очертава предмета на производството, което в случаите на извършване на финансова проверка има ревизионен характер. Затова контролът, който проверяващите органи извършват при възложената им проверка следва да бъде съобразен с рамките на проверката, очертани в заповедта за възлагане, част от които несъмнено представлява проверявания период. В задължителното съдържание на заповедта по чл. 72, ал. 2 ЗЗО се включва изискване за посочване на проверявания период, тъй като в задължителното съдържание на заповедта е предвидено изискване за посочване на вида и задачата на проверката, а това означава, че в заповедта следва да бъдат посочени предметния и времеви обхват на проверката. Освен това, дори и да не съществуваше такова изискване, то след като в конкретния случай е посочен времевия обхват на проверката и той е очертан с посочването на индивидуалния договор с проверявания изпълнител на медицинска помощ, то този времеви обхват става задължителен за органите, на които е възложено извършването на проверката. Предвид изложените съображения се налага извода, че възложеният със заповед по чл. 72, ал. 2 ЗЗО финансов контрол следва да бъде осъществен във вида и в рамките /включително времеви рамки/, очертани със заповедта. Поради това че в конкретния случай е допуснато съществено отклонение от обхвата на проверката, то налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на оспорения пред съда административен акт. Наред с това, в конкретния случай посоченото разминаване между възложената задача на проверката и действителното осъществената такава е довело до излагането на непоследователни мотиви в писмената покана, изразяващи се в едновременно позоваване на клаузи от индивидуалните договори между "ДКЦ "Свети Георги" ЕООД и НЗОК за 2009 г. и за 2010 г., както и до позоваване на правни норми, приложими за 2009 г. и 2010 г., без да са налице фактически констатации от проверката за 2010 г., към които да са относими клаузите по договора от 2010 г., съответно - правните норми от НРД - 2010 г. Такова несъответствие и излагане на неотносими правни съображения се съдържа и в мотивите на съдебното решение, което несъмнено е свързано както с изложените мотиви в писмената покана, така и с несъответствието между периода, за който е възложена проверката и действително проверения период. Както се посочи по-горе извършването на проверка извън времевия обхват, възложен със заповедта за възлагане на проверка, издадена от директора на РЗОК, представлява съществено нарушения на административнопроизводствените правила, което е обусловило съдържанието на издадения административен акт и затова представлява основание за неговата отмяна. Като не е констатирал това съществено нарушение, първоинстанционният съд е постановил решението при неправилно приложение на материалния закон, представляващо основание за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Поради това че спорът е изяснен и няма основание за връщане на делото за ново разглеждане, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК от настоящата инстанция да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Следва да се отбележи, че в посочения смисъл е решение № 468/11.01.2013 г. постановено по адм. дело № 12337/2012 г. на ВАС, шесто отделение. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателно. По делото са представени доказателства за направени разноски пред двете съдебни инстанции общо в размер на 175 лв., от които 75 лв. - внесени държавни такси за двете инстанции и 100 лв. внесен депозит за изготвяне на съдебна експертиза. На страната не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 16/17.01.2011 г. /серия А, № 0107294 на Адвокатска колегия - София/ е видно, че уговореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 6128 лв. следва да бъде внесено по банков път, а доказателства за такова плащане не са представени по делото. На страната следва да бъдат възстановени само реално направените разноски, а уговореното адвокатско възнаграждение, без да е платено, не представлява заплатени разноски. В същия смисъл е т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение