Решение № 5267 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 868/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Мохамед, гражданин на Сирия чрез пълномощника му адв. В. Петков срещу Решение 7353 от 27.11.2023 г., постановено по адм. д. 7360/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло Заповед УРИ 5392 ПАМ-4340/28.07.2023 г. издадена от началник сектор Незаконна миграция към отдел Миграция - СДВР с произтичащите от това правни последици. Касационният жалбоподател, А. Мохамед, гражданин на Сирия, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В. Петков, който поддържа жалбата, представя доказателства и моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици по съображения, изложени в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, началник сектор Незаконна миграция към отдел Миграция - СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на А. Мохамед, гражданин на Сирия, срещу Заповед УРИ 5392 ПАМ-4340/28.07.2023 г. на началник сектор Незаконна миграция към отдел Миграция СДВР, с която на основание чл. 44, ал.1 и чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на А. Мохамед, гражданин на Сирия, е наложена принудителна административна мярка " Връщане до страна на произход - Сирия. С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на А. Мохамед, гражданин на Сирия, срещу Заповед УРИ 5392 ПАМ-4340/28.07.2023 г. като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. АССГ е развил доводи за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт, тъй като, връщане се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред /в случая е безспорно незаконното преминаване на Мохамед през държавната граница на РБългария/. При тези факти органът на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ е длъжен да наложи принудителна административна мярка - връщане до страната на произход. Разпоредбата е императивна и в този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност. След издаване на процесната заповед на 01.08.2023 г., чужденецът е подал до ДАБ искане за закрила, но този факт не е основание за отмяна на оспорения акт поради наличието на законова гаранция в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от Закона за убежището и бежанците - наложената принудителна административна мярка не се привежда в изпълнение до приключване с влязло в сила решение на производството по предоставяне на убежище. Според съда евентуалното предоставянето на статут по Закона за убежището и бежанците би бил нов юридически факт, релевантен за изпълнението на мярката, който при настъпването му е задължително да бъде съобразен от административния орган по силата на законовата норма. На следващо място съдът е приел, че макар органът да не е предоставил срок за доброволно изпълнение, то не е налице съществено нарушение на материалния закон, след като и от изявленията на страната се установява, че чужденецът няма желание или намерение да се завърне в Сирия. Съдебното решение следва да бъде отменено по следните съображения: Макар правилно в съдебното решение на АССГ да е прието, че към момента на постановяване на оспорения административен акт административният орган не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, за първи път в касационното производство е представено копие от решение 16514/03.11.2023г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на А. Мухамад, гражданин на Сирия, е предоставен хуманитарен статут. Това решение указва на настъпването на правопрекратяващ действието на наложената с оспорената заповед ПАМ юридически факт по смисъла на чл.67, ал.2 от ЗУБ. Доколкото това решение е представено в лошо копие, което не носи заверката на издалия го административен орган / в т.ч. и заверка за влизането му в сила/, жалбата следва да бъде уважена, съдебното решение отменено и делото върнато за ново произнасяне от друг състав на АССГ след преценка на новопредставеното доказателство - решението на председателя на ДАБ /надлежно заверено от издателя му/ при условията на чл.142, ал.2 от АПК във вр. с чл.67, ал.2 от ЗУБ. При новото разглеждане на делото, след разпределяне на доказателствената тежест между страните, следва да бъде извършена и проверка за обстоятелството дали имената А. Мохамед / както е вписан в Заповед УРИ 5392 ПАМ -4340/ 28.07.2023г. на началник сектор Незаконна миграция при отдел Миграция СДВР / и А. Мохамад / както е вписан в Решение 16514/03.11.2023г. на Председателя на ДАБ при МС / са имена на едно и също лице. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение