Решение № 9131 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4908/2010 г.

Решение № 9131 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4908/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Аля Дакил Мерзем срещу Решение № 3003 от 08.03.2010 г. по адм. д. № 15453/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл 209, т. 3 от АПК. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Аля Дакил Мерзем, гражданин на Ирак, срещу Решение № 498/23.10.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 , във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ /, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на същия. Изводът, че жалбата е неоснователна, е направен след подробен е задълбочен анализ на представените доказателства. Въз основа на тях обосновано и законосъобразно е прието, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби и съобразяване с целта, която преследва закона. В рамките на съдебния контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд се е произнесъл по всички оплаквания на жалбоподателя, включително относно относимостта на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., в частност на чл. 15, б. "В" от същата. Въз основа на представените и неоспорени от жалбоподателя писмени доказателства и с оглед наличието на неяснота и противоречие в бежанската история правилно е прието, че не са налице условията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и предоставяне на хуманитарен статут. Твърденията за предложение за членство в армията на Махди и искане на финансови средства, дори да се приемат за верни, не сочат на наличие на преследване по смисъла на ЗУБ /чл. 8, ал. 3/ в контекста на ал. 4. Освен това няма данни за последствия от неизпълнение на исканията, предвид противоречията в бежанската история. Жалбоподателят не принадлежи към етническа, политическа, религиозна или расова група, подложена на преследване от официалните власти или от други. Същият доброволно и легално е напуснал страната си, която е в процес на демократизация. Живял е в Сирия, след това отново се е върнал в Ирак. Семейството му по твърдения на самия жалбоподател се преместило и установило да живее в друг район на страната. При положение, че липсва реална заплаха за живота, сигурността и свободата му, както и опасност от преследване, изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, за Аля Дакил Мерзем Ирак е сигурна страна по произход и той може да бъде върнат в нея, в район в който обстановката не представлява опасност за него. Обосновано е направен и извода, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, включително и с оглед на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие при въоръжен конфликт. Транспонирането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 СЕО в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ води до приложимост на материалноправните елементи на понятието за тежки заплахи за живота и личността. Правилно съдът е направил извод за липсата на такива. Позоваването на тълкуването, дадено в дело № С-465/07 г. на СЕО, не променя така направения извод. В решението по посоченото дело съдът изрично отбелязва, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита установено, когато степента на въоръжен конфликт и с него безогледно насилие е до такова високо ниво, че има сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице се излага на реална опасност да претърпи заплахите. Изрично в решението е признато правото на преценка на национално компетентните органи на държава-членка за наличието на възможност реално да се реализират заплахите. От справката относно сигурността на района е установено, че положението се стабилизира, поради което изводът, че не може да се приеме съществуване на реален риск за реализиране на посегателства върху лицето, е обоснован. Не се касае за несъобразяване с тълкуването на решението, а за преценка на конкретния случай именно на основата на приетото съдебно решение. Съдът е осъдил всички относими към спора обстоятелства, въз основа на което е постановил решението. Не се допуснати нарушения на закона. Обосновано е направен извод за липса на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, съгласно чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения и предвид обстоятелството, че значителна част от доводите в касационната жалба са относими към административния акт, а не към процесното съдебно решение, а друга част касаят твърдения, които се излагат за първи път и като такива в настоящето производство не могат да бъдат обсъждани, изводът е, че не са налице посочените отменителни основания и затова решението е правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, I-ва колегия,