Решение № 14011 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3640/2020 г.

Решение № 14011 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3640/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Стефанов, чрез адв. Лисичкова като процесуален представител, срещу решение № 504 от 20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 239/2019 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на ДНСК – София, чрез пълномощника си юрк. Режева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - главният архитект на община Стара Загора не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора отхвърля оспорването на настоящия касатор против заповед № ДК-11-СЗ-2/20.03.2019 г. на началника на РОНСК към РДНСК - Югоизточен район, с която са отменени инвестиционен проект, одобрен на 08.02.2019 г. и разрешение за строеж № 19-111/26.02.2019 г. на главния архитект на община Стара Загора за "навес за автомобили (изграждане на допълващо застрояване със застроена и разгърната площ 68. 32 кв. м.)", строеж пета категория, в УПИ IX-175, кв. 116 по плана на [населено място], представляващ ПИ с идентификатор 68850.505.175 по кадастралната карта на [населено място]. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при осъществяване на контрол по реда на чл. 156 ЗУТ, в предписаната от закона писмена форма и при наличие на всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК за мотивиране на акта, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че отмененото разрешение за строеж е издадено в нарушение на предвижданията на действащия подробен устройствен план и на нормативно регламентираните изисквания по чл. 43, ал. 1 ЗУТ за осигуряване в границите на урегулирания процесен имот на гаражи и места за паркиране спрямо жилищата в сградата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ЗУТ органите на ДНСК проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Според ал. 3 на същата разпоредба при констатиране на нарушения по предходната алинея, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. Видно от приложената по делото преписка, след постъпване на уведомлението за издаденото разрешение за строеж е извършена предвидената в чл. 156, ал. 1 ЗУТ служебна проверка от служители на РОНСК - Стара Загора към РДНСК - Югоизточен район. Съставеният при тази проверка на строителните книжа констативен протокол обективира направените в резултат на нея констатации и по съществото си представлява част от процедурата по издаване на финалния административен акт, като именно той подлежи на съобщаване и обжалване по съдебен ред. В тази насока твърденията на касатора за издаване на заповедта при допуснати съществени нарушения на процедурата е неоснователно, доколкото липсват нормативни изисквания за уведомяване на заинтересованите лица за извършените от органа действия във връзка с осъществената служебна проверка. По делото е безспорно установено, че за жилищната сграда в УПИ IX-175, кв. 116 по плана на [населено място] са одобрени инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж № 19-71/19.02.2016 г. на главния архитект на община Стара Загора. Предвидени са гараж за два автомобила и 7 паркоместа, или общо 9 броя места за паркиране, което отговаря на нормативно определения с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗУТ и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните схеми на урбанизираните територии (отм., съответно чл. 42 от сега действащата Наредба № РД-02-20-2/2017 г.) минимум за сграда с девет апартамента. Към момента на въвеждането й в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-ЦЗ-5/16.01.2018 г. в частта за констатиране на изпълнението на строително-монтажните работи изрично са посочени обособени 9 броя апартаменти, 7 броя паркоместа и 1 брой гараж за два автомобила. С разрешение за строеж № 19-111/26.02.2019 г. на главния архитект на община Стара Загора, предмет на извършената служебна проверка от органите на ДНСК, е предвидено изграждането на навес - допълващо застрояване за паркиране на четири автомобила на мястото на предвидените по проекта на сградата 6 паркоместа като три паркосистеми за двуетажно паркиране. Следователно, с отмененото разрешение за строеж се предвижда намаляване на броя на местата на паркиране с три, без да е заложено компенсирането им в резултат на изграждане на процесния обект. Изложеното сочи, че същото е издадено в разрез с нормативно определените с чл. 43, ал. 1 ЗУТ изисквания. Настоящият състав споделя изцяло извода на съда, че отмененото разрешение за строеж не отговаря на предвижданията на действащия подробен устройствен план – план за застрояване, приет с решение № 1159/26.05.2011 г. на Общински съвет Стара Загора, в частта за показателя озеленена площ с минимален коефициент от 20%. В инвестиционния проект за жилищната сграда, одобрен през 2016 г., за имота е предвидено озеленяване с показател 21, 38%, каквото е и изпълнено след реализацията на строежа. От заключението на вещото лице се установява, че с предвиденото допълващо застрояване озеленяването се намалява на 15, 5%, т. е. под минимално определеното съгласно действащия ПУП-ПЗ. Следователно, разрешението за строеж правилно е отменено като противоречащо на неговите предвиждания. Предвид изложеното, законосъобразен и обоснован е изводът, че оспорената заповед на началника на РОНСК към РДНСК - Югоизточен район е постановена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Неоснователни са възраженията на касатора, свързани с неправилно отразената в заповедта негова собственост върху самостоятелни обекти в сградата и паркоместа, довело и до ограничаване на правото му да се разполага с тази собственост. Органът обосновава заповедта си с конкретно посочени нарушени строителни правила, като липсата или не на собственост на жалбоподателя спрямо съществуващите на място паркоместа не води до извод в различна насока. Наличието на право на собственост, придобито през 2018 г. по отношение на самостоятелни обекти в сградата и имота, върху който е изпълнена, не го освобождава от задължението за спазване изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗУТ. Предвиденото в ал. 2 на същата разпоредба изключение е допустимо да се приложи при проектирането на сградата, когато нормативно необходимите гаражи и места за паркиране не могат да бъдат осигурени в границите на урегулирания поземлен имот поради технически или нормативни причини, но не и впоследствие след построяването й и издаване на разрешение за ползване. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,