Решение № 5413 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 776/2009 г.

Решение № 5413 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 776/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Кмета на Община Монтана против частта от Решение от 14.11.08 г. по адм. д. 498/08 г. по описа на Административен съд - Монтана, с която е отменен Акт за установяване на публични задължения № 123/03.07.08 г., издаден от Кмета на Община Монтана. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяната съдебното решение в тази оспорена от него част като излага аргументи за допуснато неправилно тълкуване на чл. 62 от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ). Подробни съображения в подкрепа на становището си излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът областен управител на област Монтана, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Заинтересованата страна "Лорелай" ООД оспорва касационната жалба като се аргументира и в писмено становище. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и са процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваната част от Решение от 14.11.08 г. по адм. д. 498/08 г. по описа на Административен съд - Монтана е отменен Акт за установяване на публични задължения № 123/03.07.08 г., издаден от кмета на Община Монтана. Производството пред АС - Монтана е образувано по жалба на Кмета на община Монтана срещу Заповед № 212/06.08.08 г. на Областен управител на Област Монтана, с която е обявен за нищожен Акт за публични задължения № 123/03.07.08 г. по жалба на "Лорелай" ООД. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението в касационната жалба, че "Лорелай" ООД е нямал правен интерес от оспорване на Акта за установяване на публични задължения, защото определените с него суми са били заплатени доброволно. "Лорелай" ООД е адресат на административния акт и има правен интерес да оспори неговата законосъобразност независимо от доброволното му изпълнение. По изложените съображения касационната инстанция намира, че жалбата на "Лорелай" ООД, по която след обявяване на нищожността на Заповедта на областния управител, се е произнесъл АС - Монтана е процесуално допустима и постановеното по нея решение е действителен и допустим съдебен акт. За да отмени оспорения Акт за установяване на публични задължения, административният съд е приел, че дружеството не е получавало услугата сметосъбиране и сметоизвозване, поради което в нарушение на закона са му определени задължения за такса битови отпадъци. Допълнително съдът е изложил аргументи за незаконосъобразност на акта в частта, с която са установени лихви. Така постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Съгласно чл. 6 от ЗМДТ общината събира местна такса за битови отпадъци, която се определя и администрира с наредба на Общинския съвет съгласно чл. 9 от ЗМДТ. В случая това е Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги (Наредбата), приета с Решение на Общински съвет - Монтана № 426/05.03.2003 г. многократно изменяна и допълвана (приложена по делото). Според нормата на чл. 62 от ЗМДТ и чл. 15 от Наредбата, ТБО се заплаща за услуги по събиране, извозване, обезвреждане в депа или други съображения на битови отпадъци, и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Определянето на размера на таксата се извършва за всяка от изброените по-горе услуги по реда на чл. 66 от ЗМДТ. По делото са представени заповеди на Кмета на община Монтана, в които са определени районите и населените места на територията на община Монтана, в които през процесните периоди 2005 - 2007 г. и 2008 г. ще се извършват услугите по извозването и обезвреждането в депа на битови отпадъци. По делото не е имало пор относно обстоятелството, че недвижимият имот, собственост на "Лорелай" ООД се намира в строителните граници, определени със застроително-регулационния план. Съдът е приел, че дружеството фактически не е получавало тези услуги, защото е имало търговски отношения със стопански субекти за извозване и третиране на отпадъците. За установяване на тези обстоятелства са представени договори, които не са оспорени, но установяват отношения по повод специфични отпадъци от производствената дейност на дружеството. В заключението на вещото лице, на което се е позовал решаващият съд, не се съдържа констатация, че общината не е извършвала услугите сметосъбиране и сметоизвозване на територията, на която се намира недвижимия имот, а само, че намиращия се най-близо контейнер не е възможно да бъде използван от дружеството, защото ще бъдат нарушени изисквания, наложени във връзка с неговата производствена дейност. Следователно изводите на съда, че общината не е предоставяла услугите, за които са определи като дължими публични вземания от такса за битови отпадъци е необоснован. Допълнително следва да бъде посочено, че таксата за битови отпадъци се изчислява въз основа на три компонента, а съдът въобще не е обсъждал обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съображения, а само събирането и извозването им. По делото няма спор, че за периода 2005 г. - 2007 г. дружеството не е ползвало и облекчението предвидено в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 19 от Наредбата, а именно определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци, което се упражнява чрез подаване на декларация по реда на чл. 19а от същата наредба до края на предходната година. Касационната инстанция намира, че не са установени по отношение на дружеството и наличие на някое от основанията за освобождаване от ТБО предвидени в чл. 71 от ЗМДТ. Представените доказателства за извозване на специфичните отпадъци от производствената дейност на дружеството са неотносими към задължението за облагане на лицето с ТБО и като е приел обратното административният съд необосновано е включил този вид отпадъци в понятието "битови отпадъци", за събирането и извозването на които се дължат определените в закона и в Наредбата такси. Местонахождението на контейнера, поставен от общината, в относителна близост до недвижимия имот, собственост на дружеството, но на място, което ограничава неговото фактическо използване поради изискванията на хигиенна безопасност, въведени от специализиран контролен орган, не може да бъде разглеждано като основание да се приеме, че общината не е предоставяла услугите сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Общината, съобразно схемата за разположение на съдовете за смет, е поставила съд за битови отпадъци в близост до недвижимия имот. Неговото фактическо използване от лицата не може да бъде определящо за дължимостта на таксата за предоставената услуга, освен ако не е заявено изрично по съответния ред, че няма да бъде използвана предоставяната услуга. В конкретния случаи няма спор, че за тези периоди такива декларации не са подавани, но не е установено по категоричен начин друго твърдение на "Лорелай" ООД, че не са отделяни никакви битови отпадъци от дружеството в тези периоди. Според обичайната практика на функциониране на всеки производствен обект на неговата територия се намират физически лица - работници и служители, които по естествени причини кумулирани битови отпадъци, които подлежат на събиране и извозване. Тези отпадъци реално се събират и извозват от тази територия въз основа на дейности, организирани от административния орган издал акта, а не по силата на договорните отношения на дружеството за съхранение, извозване и обезвреждане в екарисаж. По делото не са събирани доказателства относно тези факти, поради необоснования извод на АС - Монтана, че услугите не са предоставяни от общината. По отношение определените задължения за 2008 г. съдът въобще не е изложил отделни мотиви, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. По делото е представена Декларация вх. н. 120-4000-Д12/16.11.07 г., която не е обсъждана от решаващият съд и въз основа на нея не са направени относимите фактически констатации, не е назначена и съдебна експертиза, която да направи съответните изчисления за размера на таксата битови отпадъци при съобразяване на тази подадена декларация. По изложените съображения касационната инстанция намира, че административният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, в резултат на които е постановил незаконосъобразно съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. Обжалваното решение при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС - Монтана на основание чл. 222, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора направените по делото разноски трябва да бъдат взети предвид при постановяване на решение по същество на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, първо "А" отделение,