Решение № 16602 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4121/2012 г.

Решение № 16602 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4121/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Василка София" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Никола Петков" № 17, подадена чрез процесуалния му представител адв. Трендафилова, срещу решение № 458 от 31.01.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5248/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 22501000468/21.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", потвърден в обжалваната част с решение № 865/25.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че липсват реално извършени доставки. Този извод противоречи на установените факти и обстоятелства чрез събраните писмени доказателства. Ирелевантен за спора е фактът, че ревизиращите органи в хода на ревизионното производство не са открили предходните доставчици на прекия доставчик. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Мирчева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 22501000468/21.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", потвърден в обжалваната част с решение № 865/25.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество в общ размер 45 219.74 лв. и е начислена лихва в размер на 21 153.84 лв. за данъчните периоди м. май, м. юни и м. юли 2007 г. по 9 фактури, издадени от "Уан Уърл България" ООД с предмет "Почистващи препарати по опис". Органът по приходите е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит следва да се откаже поради липсата на реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и липсата на настъпило данъчно събитие, на което данъкът е станал изискуем. АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Василка София" ООД срещу РА. Подробно е обсъдил в мотивите на своето решение извършените в хода на ревизията насрещни проверки на прекия доставчик и на неговите предходни доставчици, които не са били открити, представените счетоводни документи и други писмени доказателства и установените служебно факти и обстоятелства. Приел е, че доказателства за реално осъществени доставки не са събрани, а наличието на реална доставка е необходимо условие за признаване правото на данъчен кредит на получателя по фактурата. В тази връзка се е позовал на решение на СЕО по дело С-152/02. Така постановеното решение е правилно. Ревизията е повторна, извършена в изпълнение на отменително решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, в което са дадени задължителни указания да се проверят счетоводните документи на прекия доставчик "Уан Уърл България" ООД на мястото, където се води неговото счетоводство. След щателно издирване на всички известни на ревизиращите органи адреси не е открит офис на фирмата, нито лице, което да я представлява. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС от 13.08.07 г., че има големи задължения към бюджета и че за процесния период от време е имало назначени по трудов договор 6 работника, заемащи длъжности, свързани със строителство. Без да е било връчено искане за представяне на писмени обяснения и доказателства от името на лице, което не е управител и представляващ същото - М. Ангелов, са входирани документи от Димо Димов, който от своя страна е обяснил, че е получил същите от сестра си, но не е запознат с тяхното съдържание - процесните девет фактури и приемо-предавателни протоколи към тях само с подписи без имената на предал и приел и без печати на двете дружества; три фактури, издадени от "Никст Комерс" ЕООД - гр. Бяла Слатина с предмет "Почистващи препарати" без описи към тях, една фактура с дата 13.08.07 г., т. е. след датите на издаване на процесните фактури, издадена от "Арт - 3000" ЕООД - София с предмет "Почистващи препарати по опис" без опис и една фактура, издадена от ЕТ "Мето - Валери Костов" - София с дата 20.06.07 г. с предмет "Транспортна услуга". Не е представен аналитичен регистър на сметка 304 "Стоки" за периода м. май - м. юли 2007 г., доказателства и обяснения за начина на получаване и съхранение на стоките, съответно - къде и по какъв начин е извършено предаването им на дружеството-жалбоподател. Тъй като прекият доставчик не е бил открит и проверен, органите по приходите са извършили проверки на предходните му доставчици, посочени по-горе. Същите отново не са били открити. Установено е, че представените при повторната ревизия документи се различават и са в противоречие със събраните при първоначалната ревизия. В хода на първоначалната ревизия е била представена декларация, според която транспортирането на почистващите средства и препарати е извършено с транспорт на "Василка София" ООД без доказателства за това, а при повторната ревизия доставчикът представя фактура и договор за транспортна услуга с ЕТ "Мето - Валери Костов" - София. Органът по приходите и първоинстанционният съд са достигнали до извода, че издадените на "Василка София" ООД 9 фактури не отразяват реално осъществени доставки на стоки. Този извод е правилен, тъй като липсват доказателства за предаването на стоките от доставчика и приемането им от получателя на посочения адрес: София, бул. "Никола Петков" № 17. От страна на получателя документи, установяващи предаването и приемането не са представени, а приемо-предавателните протоколи, представени в хода на ревизията не установяват по категоричен начин това обстоятелство, доколкото са представени от лице, което не твърди дори че е свързано по някакъв начин с дружеството - доставчик и от името на лице, което не представлява това дружество, а освен това не е ясно от кого са подписани. Доставчикът не е открит и проверен и лицето, което го представлява не е потвърдило доставката на стоките. Ако получателят е транспортирал стоките със собствено транспортно средство, каквито са били твърденията първоначално, то би следвало да може да обясни откъде ги е натоварил и от кого ги е получил. Дори и да са му доставени на посочения адрес и да не са транспортирани от него, отново би следвало да разполага с документ, установяващ количество и вид на получените стоки и от кого се получават. Касаторът се позовава на решение от 21 юни 2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, твърдейки, че неправомерно доказателствената тежест се прехвърля от ревизиращите органи върху ревизираното лице. Следва да се отбележи, че фактическата обстановка, която е приета за установена по дело С-80/11 не е абсолютно идентична с тази по настоящото дело. Във връзка с доставката на акациеви трупи от Romahegy-Kert kft за Mahageben ревизиращите органи са извършили проверка както на доставчика, така и на получателя. Установено е, че в някои от фактурите е посочен номер на разписката за доставка, а и самите разписки са представени. Доставчикът и получателят потвърждават извършването на доставката. Количествата акациеви трупи са отразени в складовата наличност на получателя и след това продадени от него на различни предприятия. За да отхвърли административната жалба на Mahageben, ответникът в главното производство се е обосновал с констатациите, че доставчикът не е представил документи, потвърждаващи разглежданите сделки като например разписки за доставка, за това че е разполагал с необходимите количества стоки, посочени във фактурите, че е разполагал с подходящо транспортно средство и че разполага с документи за платена превозна цена. Освен това, получателят не е положил грижата на добър търговец по смисъла на ЗДДС и не е проверил дали доставчикът е съществуващо данъчнозадължено лице и разполага ли със стоките. При доказано и неоспорено предаване на стоките от издателя на фактурите на посочения в тях получател СЕС посочва в мотивите на цитираното по-горе решение, че на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само, ако въз основа на обективни данни се докаже, че това данъчнозадължено лице, което е получило стоките и услугите, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата /т. 45/. В тази връзка в т. 62 се посочва, че данъчните органи са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС. От изложеното следва, че това решение на СЕС не отрича изискването данъчнозадълженото лице да притежава фактура, която да удостоверява действително извършена доставка на стоки /т. 52/. В този смисъл е и приетото от СЕС в решение от 19.09.2000 г. по дело С-454/98 г. /т. 52/, а именно, че упражняването на правото на приспадане се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези отговарящи на облагаема сделка. С оглед на така изложените съображения, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,