Решение № 964 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13236/2017 г.

Решение № 964 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13236/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник РУП А., при ОД на МВР гр. К. срещу решение № 155/10.10.2017 г. на Административен съд К. по адм. д. № 200/2017 г., с което съдът е отменил негова Заповед № 238з-154/31.07.2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че собственикът на автомобила го е управлявал без да притежава свидетелство за управление на МПС, което е валидно за категорията, към която спада управляваното от него пътно превозно средство /ППС/. В този случай твърди, че намира приложение разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "а" от Закона за движение по пътищата. Излага подробни съображения от правна страна за това кой водач е правоспособен и кой не е, както и досежно валидността на свидетелство за управление на моторно превозно средство с изтекъл срок на годност. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "РМ ГРУП" ЕООД срещу Заповед № 238з-154 от 31.07.2017 г. на началник РУП А. към ОДМВР К. като неоснователна. Ответникът, "РМ ГРУП" ЕООД взема становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт като обоснован и постановен при правилно приложение на материалния закон. Твърди, че анализът на приложената със заповедта правна норма на чл. 171, т. 2, б. "и" ЗДвП не съдържа хипотеза, при която принудителната административна мярка /ПАМ/ "временно спиране от движение на ППС" да се прилага в случай на "управление на моторно превозно средство /МПС/ без съответното свидетелство за управление". В тази насока приема обжалваното съдебно решение за правилно. Изписаното правно основание за издаване на заповедта не съответства на установената фактическа обстановка, като не дава компетентност на органа да наложи посочената мярка за този вид нарушение. Представителят на Върховна административна прокуратура взема становище за недопустимост на съдебния акт, предвид липсата на правен интерес у дружеството да оспорва акт, който е отменен от органа при условията на отзив. По същество дава заключение за неоснователност. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд К. е образувано по жалба на "РМ ГРУП" ЕООД срещу Заповед № 238з-154/31.07.2017 г. на Началник РУП А. при ОДМВР К., с която на основание чл. 171, т. 2, б. "и" ЗДвП е наложена ПАМ "временно спиране от движение на МПС" рег. № К 1868 ВВ, собственост на дружеството за срок от шест месеца. За да отмени заповедта, Административен съд К. е приел, че разпоредбата на чл. 171, т. 2 ЗДвП не съдържа хипотеза, при която ПАМ "временно спиране от движение на МПС" се налага на основание, че водачът няма валидно свидетелство за управление на МПС, каквото е изписано в процесната заповед. Решението е правилно. Наложената ПАМ в отменената от съда заповед, която е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност е издадена на основание на основание чл. 171, т. 2, б. "и" ЗДвП. Правилен е изводът на съда, че изписаната като правна квалификация норма не съответства на фактическите установявания по спора и не дава компетентност на органа да наложи процесната ПАМ за установеното нарушение. Изложените в касационната жалба възражения са напълно неотносими към спора, тъй като касаят друга хипотеза, не е предмет на заповедта и не е отразена в същата. Досежно заключението на представителя на ВАП за недопустимост на жалбата пред АС К., касационната инстанция не споделя същото. Правилно АС К. е обсъдил правото на отзив на органа при условията на чл. 91 АПК в контекста на конкретните факти по спора. Резолюцията "анулирам" с дата 31.07.2017 г. върху заповедта е поставена преди датата на подаване на жалбата на дружеството срещу същата, като не е съобщена на адресата на заповедта. В тази насока, правото на жалба на дружеството срещу заповедта е редовно и допустимо упражнено. Досежно законосъобразността на последващата заповед с правно основание чл. 171, т. 2а ЗДвП на същия орган компетентност да се произнесе има Административния съд при сезирането му с жалба от адресата на същата, но същата не е предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство. Предвид гореизложеното, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника "РМ ГРУП" ЕООД се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 360 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд