Решение № 224 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2019 г.

Решение № 224 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на П. Запрянов, ЕГН [ЕГН], чрез адв. Б. Бойчев, против Решение № 318 от 10.05.2019 г. на административен съд Хасково по адм. д. № 116 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против чл. 50, ал. 1 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, приета с Решение № 801 от 30.11.2017 г. на Общински съвет Димитровград (Наредба № 12). В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно. Поддържа се, че доколкото оспорената разпоредба на подзаконовия административен акт е изменена в течение на първоинстанционния съдебен процес, съдът е следвало да прекрати делото, останало без предмет. Иска се отмяна на решението и постановяване на определение за прекратяване на делото и присъждане на разноски на жалбоподателя. Ответникът по касационната жалба – Общински съвет Димитровград, представляван от председателя Г. Кръстева, чрез адв. М. Колева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски, съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- неоснователна, поради следното: За да отхвърли оспорването против разпоредба на подзаконов административен акт на общински съвет, първоинстанционният съд е съобразил, че съгласно чл. 192а АПК, в редакцията му в сила от 1.01.2019 г., съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. Съдът е приел, което не се оспорва и в касационната жалба, че сега действащата редакция на оспорената разпоредба на чл. 50, ал. 1 от Наредба № 12 съответства напълно на тази на чл. 55, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, в редакцията му с ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Решението е правилно. Единственото касационно оплакване, основано на съдебна практика на Върховния административен съд, по прилагане на АПК преди посоченото изменение на основния процесуален закон в административното правораздаване, е неоснователно. Делото на АС е образувано след 1.01.2019 г., поради което преходното правило на § 149, ал. 1 от ЗИД на АПК /ДВ бр. 77/2018 г. в сила от 1.01.2019 г., не се прилага за случая. Приложима е разпоредбата на чл. 192а, съгласно второто изречение на която съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. Точно този критерий е използвал решаващият съд и направеният от него извод за наличие на такова съответствие не се оспорва и в касационната жалба. Първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Разноски. С писмения отговор против касационната жалба са представени пълномощно за адв. М. Колева, подписано от председателя на общинския съвет, договор за правна помощ, в който е вписана платена сума 500 лв. адв. хонорар за касационната инстанция и списък за разноски В писмена защита от 6.12.2019 г., касационният жалбоподател оспорва процесуалното представителство на адв. Колева, защото пълномощното било подписано от председателя на общинския съвет, който не бил страна в производството. Оспорва също представения договор за правна помощ, доколкото не бил нито оригинал, нито заверено копие, както и плащането в брой на адвокатския хонорар, което не можело да стане от общинския съвет, чиято дейност се подпомагала финансово от бюджета на Община Димитровград. Възраженията по присъждане на разноските са неоснователни. Отговорността за разноски е отговорност за неоснователно заведен съдебен процес. Щом първоинстанционното решение е правилно, загубилата касационния процес страна дължи на спечелилата процеса страна разноски. В случая, общинският съвет Димитровград е спечелилата касационния процес страна. Несподелимо е възражението, че поради подписването на пълномощното на адв. Колева от председателя на общинския съвет, това пълномощно не дава представителна власт на адв. Колева пред касационната инстанция. Съгласно чл. 25, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, председателят на общинския съвет представлява съвета пред външни лица и организации. Това представителство, доколкото се основава на избор на председателя от общинския съвет /чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗМСМА/ включва възможността на председателя да упълномощи адвокат за процесуално представителство пред ВАС по делото. Немислимо е представляващият общинския съвет председател да следва навсякъде лично да представлява съвета, включително и в случай на процесуално представителство, за което е необходима правна компетентност, както и за всеки случай на такова представителство съветът да следва да взема изрично решение, каквото правомощие ЗМСМА не му дава. Отделно от изложеното, на 23.12.2019 г. с решение на общинския съвет, публикувано на сайта на община Димитровград, е гласувано допълване на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Правилника за дейността на общинския съвет, съгласно която председателят на общинския съвет може да упълномощава процесуални представители-адвокати и/или адвокатски дружества и сключва договори за правна помощ с тях за процесуално представителство по съдебни производства, по които ОбС-Димитровград е страна. Действително, договорът за правна защита и съдействие между председателя на общинския съвет и адв. Колева не е написан с химикал, а е попълнен под индиго, но е на гърба на оригиналното пълномощно от 18.06.2019 г., поради което не следва да бъде изключван от доказателствата. Що се отнася до това по какъв начин и с какви средства общинският съвет е платил адвокатския хонорар, тези въпроси не са относими към отговорността на разноски, щом страната и процесуалния й представител са удостоверили предаването и получаването на сумата. Предвид изложеното, на спечелилата делото страна следва да се присъдят претендираните разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение