Решение № 1319 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2024 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез гл. юрисконсулт Т. Ламбев, срещу решение 1295 от 04.10.2024 г. постановено по адм. дело 61/2024 г. по описа на Административен съд- Шумен, с което по жалба на Североизточно държавно предприятие-ДП-Шумен е отменено решение 27/08/4/0/00199/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ на заместник- изпълнителния директор на ДФ Земеделие в частта, с която е отказано частично изплащане на финансовата помощ по Договор BG06RDNP001-8.002-0004-С01 от 23.04.2020 г. за сумата в размер на 337 180, 20 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението указания по прилагането на закона. В касационната жалба са релевирани са доводи за неправилност на решението като издадено в противоречие с приложимия материален закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по делото и не е взел предвид представените доказателства по преписката, поради което е извел и грешни правни изводи. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира се присъждането на разноски, а в условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Ответникът ДП Североизточно държавно предприятие гр. Шумен, чрез адв. Д. Златанов, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на ДП Североизточно държавно предприятие гр. Шумен срещу решение 27/08/4/0/00199/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ на зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие в частта, с която е отказано частично изплащане на финансовата помощ по Договор BG06RDNP001-8.002-0004-С01 от 23.04.2020 г. за сумата в размер на 337 180,20 лв. Актът е издаден на основание чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във връзка с чл. 17, ал.8 от Наредба 4 от 30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от ЗПЗП. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение съдът е отменил обжалвания пред него акт в частта му, обективираща частичен отказ за изплащане на финансова помощ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението, в частта му с която е отказано изплащане на финансова помощ, е издадено от компетентен орган, но е незаконосъобразно на основание чл.146, т.2 и т.3 от АПК, тъй като в него не се съдържат конкретните фактически основания за неговото издаване, чрез които административният орган да обоснове разпоредения частичен отказ на исканите суми, посочвайки и основанието за това. При осъществения контрол върху акта съдът е констатирал, че липсват каквито и да е факти и обстоятелства по отношение начина и механизма, въз основа на които е изчислена и установена площта на подотделите, върху които са извършени дейности по проекта, както и по отношение процента на прихващане, които са основни показатели при определяне на допустимия разход за финансиране, съобразно Методологията за изплащане на разходите за презалесяване, представляваща Приложение 11 към Условията за изпълнение. Първоинстанционният съд е констатирал, че в оспореното решение административният орган се позовал на данни в изготвените доклади от проверките на място, но е приел, че същите са противоречиви и не може да се установи как е измерена площта на всеки подотдел, върху който са извършени дейностите по проекта и в частност дейността презалесяване на пострадалите гори, която съобразно утвърдената методика и проект, включва и почвоподготовка. Приел е, че в оспорения акт е посочен единствено приетият от контролните органи в докладите от проверка на място процент на прихващане, но няма нито посочване на нормативния ред за установяването му, нито конкретно описание на изчисляването му по отношение на всеки имот. Освен това съдът е посочил, че горните обстоятелства не могат да бъдат установени и от приложените работни листи към докладите. На следващо място след анализ на събраните по делото гласни доказателства и изслушаното експертно заключение, съдът е констатирал, че подходът за определяне на процента на прихващане при извършената проверката на място е различен от нормативно установения, включително и относно определяне площта на контролното замерване. Поради това е приел, че административният орган не е изпълнил изискването на чл.17 от Наредбата да провери заявените данни и други обстоятелства, свързани с искането за плащане, за установяване спазване на критериите за допустимост и другите задължения на бенефициента, посочени в Условията за изпълнение на одобрените проекти по чл. 26 от ЗУСЕСИФ и в административния договор или в заповедта за предоставяне на финансова помощ. Съдът е приел, че не са съобразени и одобрените условия за кандидатстване по процесната подмярка, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146 т.3 от АПК. Направил е извод, че в оспорения акт не е посочено въобще коя от хипотезите е възприел административния орган, за да постанови обжалвания отказ, а само е изброил приложимите лимити и методологията за изплащане на разходите, без обаче да е посочено в какво точно се изразява нарушението. При направените изводи за незаконосъобразност на акта поради наличието на основанията по чл.146, т.2 и т.3 от АПК, съдът е отменил решението в оспорената му част като незаконосъобразно. Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло изложените от Административен съд-Шумен правни изводи, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях. Наведеният в касационната жалба довод, че оспореното решение, с което е отказано частично изплащане на финансова помощ отговаря на изискването за форма, е необоснован. Касационният жалбоподател не излага никакви различни доводи или твърдения, на които да не е даден отговор от първата инстанция. Основните възражения, изложени в касационната жалба касаят правното основание за извършване на административни проверки и проверки на място по подадените заявления за помощ- §1, т.4 от ДР на Наредба 4 от 30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от ЗПЗП във връзка с чл.74, §1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането , управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета. В жалбата се излага и механизма, по който са установени допустимата площ и процентът на прихващане- основните показатели при определяне на допустимия разход за финансиране. Изложените в касационната жалба мотиви обаче не могат да санират пропуска на ДФЗ да мотивира произнасянето си по отношение постановения частичен отказ, посочвайки не само фактическите, но и правните основания за издаване на акта, тъй като е недопустимо в касационното производство за първи път да се правят фактически установявания и да се анализират доказателства. Освен това в хода на производството първоинстанционният съд е допуснал комплексна съдебна техническа експертиза с конкретно поставени задачи, обсъдил е приетото като неоспорено заключение на вещото лице и е подложил на обстоен анализ събраните доказателства, след което е стигнал до извода, че по делото няма информация относно метода/начина, по който са определени процентите на прихващане на горските култури в подотделите, посочени в Приложение 1 към обжалваното решение на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ.