Решение № 7569 от 3.8.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5759/2021 г.

Производството е по чл. 176, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК. По жалба на Ч. Атанасов срещу Решение 160/23.02.2021 г., постановено по адм. дело 568/2020 г. по описа на Административен съд София област, отхвърлящо жалбата на лицето против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. 01-6500/254#17/04.05.2020 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, е постановено Решение 2925/29.03.2022 г., по по адм. дело 5759/2021 г. по описа на ВАС, тричленен състав на Осмо отделение. Касационният административен съд е оставил в сила обжалваното Решение 160/23.02.2021 г., постановено по адм. дело 568/2020 г. по описа на Административен съд София област. С молба от 26.04.2022 г. Ч. Атанасов, е поискал чрез адвокат - пълномощника си съставът на ВАС - Осмо отделение да допълни постановеното от него решение, защото касационният съдебен състав не се е произнесъл по цялото оспорване в жалбата: конкретно относно размера на сумата, определената с АУПДВ и потвърдена от административния съд. Съответно моли за произнасяне и в частта за присъдените разноски по настоящото дело. Ответникът по молбата Заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие, не е изразил становище по молбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки доводите на молителя и данните по делото прие за установено следното: Молбата е процесуално допустима, защото е депозирана в срок и от страна по делото. Обективираното в молбата искане следва да бъде разгледано в закрито заседание, като искането на Атанасов е неоснователно поради следните съображения: Непълно е това съдебно решение, в което съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, с което е бил сезиран. Непълно е решението, в което липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Видно е, че в конкретният казус с решението, чието допълване се иска, съдът е обсъдил изцяло установените факти и правните изводи на първоинстанционния съд, като в обхвата на касационния инстанционен контрол са включени валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт. С диспозитива на решението е формирана воля по целия предмет на касационното оспорване. Искането за допълване на съдебното решение както по чл. 250 от ГПК, така и по чл. 176 от АПК може да се обоснове с размера и обхвата на заявените по делото искания на страните. За да е налице хипотеза на непълно решение, е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане, т.е. да е налице абсолютна липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата и от съдържанието на претендираното право. Такава липса в конкретния случай не се установи. В мотивите си съставът на ВАС - Осмо отделение е определил предмета на процесния АУПДВ - възстановяване на сумата в размер на 39372,86 лева, съставляваща изплатена субсидия по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампании 2015г. и 2016 година. Съдът се е обосновал и с наличието на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРС за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2017 г., с изх. 01 - 6500/254/04.06.2018 г. на ДФЗ - РА. Размерът на сумата за възстановяване по АУПДВ, съответства на размера за който се е произнесъл първоинстанционния съд, т.е. съставът на ВАС - Осмо отделение е постановил своето решение относно размера, предмет на административния акт и на решението на АССГ. С искането за постановяване на допълнително решение, практически се цели пререшаване на казуса, въпреки обоснованото в правната теория становище, че постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота, която може да се отстрани, без да се променя постановеното решение. Ч. Атанасов твърди въз основа на доказателствата за годината на първоначалното одобрение - 2015 г. и за прекратяване на разглеждания ангажимент - 2018 г., че касателно размера на сумата, определена за възстановяване, е приложим текста на чл.18, ал.4, б. "б" от Наредба 7 от 24.02.2015 г., изготвена по идентичен начин с Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРС за периода 2007 - 2013 година, т.е. до четвъртата година. Позовава се на приетото в Решение 8050/29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. 3112/2019 г. на ВАС - Първо отделение. От мотивите на цитираното решение обаче става ясно, че първоначалното одобрение по мярката е на 09.12.2011 г., ангажиментът е прекратен на 09.07.2015 г. до края на четвъртата година, което именно е обосновало приложимост на чл.18, ал.4, т. "б" от Наредбата. Начинът на изчисление на годините от приложимата Наредба, използван от тричленният състав на ВАС - Осмо отделение в Решение 2925/29.03.2022 г., по по адм. дело 5759/2021 г., чието допълване се иска, кореспондира с начина, съдържащ се в мотивите на следните съдебни актове: Решение 3747/19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. 7385/2021 г., I о.; Решение 3922/21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. 9762/2021 г., I о.; Решение 8528/14.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 1927/2021 г., VIII о.; Решение 12339/6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 4217/2020 г., I о.; Решение 6894/28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. 8343/2017 г., IVо.; Решение 3107/12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. 974/2017 г., III о.; Решение 486/16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. 204/2016 г., III о.; Решение 3349/15.03.2021 г. по адм. д. 10238/2020 г., VIII отделение. Искането по чл.176, ал.1 ГПК е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение