Решение № 11574 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи, представлявана от директора К. Милтенов, с адрес ул.Антим I 5 , чрез юрисконсулт А. Алипиева, срещу решение 1863/22.03.2023г., по адм.дело 8340/2022г. на Административен съд София град. Излага доводи за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост, неправилност, в противоречие с материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на решението и отхвърляне изцяло на исковата претенция, а в условията на евентуалност намаляване на нейния размер. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Страхинов, който поддържа жалбата.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, в случай, че бъде претендирано такова. Ответникът М. Спасов от гр. София, чрез представителя си адв. П. Велчева, в отговор на касационната жалба излага подробни аргументи, обосноваващи правилност и валидност на оспорваното решение, като оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. В съдебно заседание ответникът не се явява и представлява, представя писмено становище предварително. Адвокатът на ответника по касация претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АССГ. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Със съдебното решението СДВР е осъдена да заплати на М. Спасов обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен акт на служител на касатора - СДВР в размер на общо 2500 лева на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите в посочената разпоредба предпоставки отменен акт, неимуществена вреда и наличие на причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Не се спори по делото, че действително има заповед за задържане 225зз-944 от 20.07.2020, издадена от полицай при 02 сектор, ОП Метрополитен София, която е отменена като незаконосъобразна с решение 20228249 от 19.10.2020 по НАХД 9561/2020 по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 11.11.2020 г. От събраните доказателства се установява, че М. Спасов е настанен в помещенията за временно задържане на 01 РУ-СДВР на 20.07.2020 г. в 19:25 и е освободен на 21.07.2020 г. Престоят е продължил над 5 часа. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, относими към предмета на спора. Изслушани са и свидетелски показания. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. АССГ е изложил и мотивирани съображения относно размера на присъденото обезщетение, като е сметнал, че искът е основателен. За да уважи исковата претенция съдът е приел, че М. Спасов е доказал изцяло твърдяната от него неимуществена вреда в пълен размер. Решението е валидно, допустимо и частично правилно. Предявеният пред съда иск за обезщетяване на неимуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред административен акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При постановяването на съдебното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменена Заповед за задържане на лице 225зз-944 от 20.07.2020г., издадена от полицай при 02 сектор, ОП Метрополитен София, с която заповед е било разпоредено задържането на Спасов за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ - СДВР, считано от 19:25 часа на 20.07.2020г. Ето защо е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на административна дейност и в този смисъл подлежат на обезщетяване причинените от прилагането й вреди. Заповедта е била отменена по надлежния ред. Правилно АССГ е установил наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата. За да установи настъпилата неимуществена вреда и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, относими към предмета на спора, включително чрез изслушване на свидетелски показания. От показанията се установява интензитета и продължителността на притесненията, тревогите и дискомфорт на ответника в настоящата инстанция Спасов, които са били породени, както от незаконосъобразния акт, така и от фактическите действия по поставянето на белезници и даването на публичност на това действие на органите на полицията. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил обосновано своите правни изводи. Доказан е и вторият елемент от фактическият състав настъпилите за М. Спасов неимуществени вреди. По отношение на твърденията на касатора, че първоинстанционният съд се е отнесъл безкритично към показанията на свидетеля Петков, то настоящата инстанция счита, че същите са последователни, конкретни и житейски логични, както и че са подкрепени от събрания по делото доказателствен материал. Самото фактическото задържане е поставило ответника Спасов в хипотеза на защита на правото му по чл. 5 ЕКПЧ. Доколкото нарушаването на изискванията на чл. 5, пар.1 "с" ЕКПЧ винаги води до възникване на правото на обезщетение - чл.5, пар.5 ЕКПЧ, то в случая не е необходимо да се доказват като настъпили твърдените неимуществени вреди от задържането, а само да се прецени справедливостта на търсения размер на обезщетението за целите на защита на основното право. Относно размера на неимуществените вреди, настоящата съдебна инстанция счита, сумата от 2500 лв. е завишена. Съдът правилно е отчел продължителността на въздействието върху психиката на лицето за период от около 2 години до отмяната на заповедта по съответния съдебен ред и степента на интензитет. Правилно са взети под внимание и възрастта на увредения, общественото и социалното му положение, широкият отзвук и дадената публичност на извършените от органите на реда действия, както и разпространението в публичното пространство на новината за задържането на М. Спасов, който е публична и обществена личност. Въпреки това, справедливото обезщетение в този случай би било наполовина на претендираното от лицето в размер на 1500лв., съобразно практиката на ВАС при подобни дела и отчитайки, че фактическото задържане не е продължило дълго. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт, съответно незаконосъобразни действия на административни органи. В случая, настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди е било доказано чрез допустими и относими доказателствени средства, но размерът определен по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите следва да бъде намален. Настоящата съдебна инстанция, въпреки искането в касационната жалба не намира основания за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ, тъй като няма събрани доказателства, които да установяват съпричиняване или допринасяне към неимуществената вреда от страна на Спасов, а и няма наведено подобно становище от прокурора при първата инстанция, което може да се констатира от протокол от открито съдебно заседание от 27.02.2023. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган. Поради характера на описаните в исковата молба неимуществени вреди те са могли да бъдат претърпени от физическото лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от отменения като незаконосъобразен административен акт. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта му, с която исковата молба е уважена за сумата над 1500лв. В останалата си част решението следва да остане в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателно. Искането на процесуалния представител на ответника следва да бъде уважено до размера, посочен като минимално възнаграждение в наредба 1 от 2004г. /550лв./, намален със 200лв., съобразно уважената част от иска и прихванато възнаграждението от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение на касатора. В този смисъл, касаторът следва да заплати сумата от 250 лв. на касационния ответник. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение