Решение № 1317 от 24.02.2009 г. на ВКС гр. д. № 5603/2007 г., II г. о., ГК

Решение № 1317 от 24.02.2009 г. на ВКС гр. д. № 5603/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. А. И. от гр. Ч. срещу въззивно решение № 195 от 29.06.2007 г. на Окръжен съд - Смолян по гр. д. № 163/2007 г., потвърждаващо решение № 10/30.01.2007 г. по гр.д. № 71/2003 г. на Районен съд - Чепеларе, с което е отхвърлен предявения от М. А. И. срещу С. И. М. и В. С. Б. иск за допускане на делба на останалите в наследство от С. А. Б., починал на 28.12.1998 г. движими вещи: два броя ъглови дивани с матраци, полирани, цвят тъмен махагон, матраци с червена дамаска; разтегателна маса, полирана, цвят тъмен махагон; 6 броя столове друг модел, без тапицерия; 24 броя обикновени столове; масичка от холова гарнитура; трикрилен гардероб, полиран, цвят тъмен махагон; кухненски шкаф бял дървен; готварска печка "М"; хладилник "М"; хладилник "Зил"; 6 броя табуретки различни; електрически бойлер; комплект легла с матраци - 28 броя само рамки и 18 броя матраци; акумулиращи печки - 8 броя "И" и 3 броя "Г"; нощни шкафчета - 14 броя черни на цвят; 7 броя обикновени маси; автоматична пералня "П"; обикновена електрическа българска пералня; маса специална за заведение от дърво; одеала тип родопски 3 броя; килим жакардов 1 брой; 1 брой плик за юрган; 1 брой правостояща закачалка; часовник стенен и 3 броя възглавници с калъфка, като неоснователен и недоказан. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК . Твърди се, че въззивния съд не е направил съвкупна и правилна преценка на доказателствата по делото, поради което и изводът му, че движимите вещи не са придобити по време на брака е неправилен. Счита, че съдът е изместил тежестта на доказване, тъй като вещите се намират в семейното жилище на наследодателя й и ответницата М. липсват доказателства, че представляват нейно лично имущество, придобито преди или след прекратяване на брака. Моли решението да бъде отменено. Ответниците в производството - С. И. М. и В. С. Б. в писмения отговор по чл. 218г ГПК (отм.) оспорват жалбата като неоснователна. Изразяват становище, че движимите вещи не били индивидуализирани по белези и касаторката - ищца не доказала тяхното местоположение и средствата, с които са придобити, поради което молят решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е установил, че преди смъртта на общия наследодател на страните - на 28.12.1998 г. последният със саморъчно завещание от 16.06.1998 г.е завещал на сестра си М. И. /касатор в настоящето производство/ цялото си движимо имущество. Отчел е обстоятелството, че бракът между С е прекратен с влязло в сила решение на 19.07.1999 г., както и че завещателните разпореждания в полза на М. И. са частично отменени до размер на 1/3 ид. ч. с влязло в сила решение на 04.05.2005 г. Изложил е мотивирани съображения, че движимите вещи не следва да се допускат до делба, тъй като част от тях - два броя ъглови легла, хладилник, трикрилен гардероб - махагон и разтегателна маса - махагонова са лична собственост на М., а 10 броя дървени единични легла и 5 броя акумулиращи печки са закупени по поръчка на В. Б. За останалите движими вещи - хладилник "М", хладилник "Зил" и готварска печка ищцата - касатор не е доказала кога са придобити и дали придобиването е със съвместен принос на двамата бивши съпрузи - общия наследодател на страните и ответницата М. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Касационната инстанция при служебната проверка не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон. Производството е за делба на движими вещи във фазата по допускането. За да достигне до извода, че вещите не са придобити по време на брака между общия наследодател на страните С ответницата С в резултат на съвместен принос, въззивният съд е извършил цялостна задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност /чл. 188 ГПК /, вкл. показанията на разпитаните свидетели, съставения на 18.01.2005 г. от съдия-изпълнителя протокол за въвод във владение на М. И. в семейното жилище на наследодателя Б. ответницата М. с опис на имуществото, намиращо се в жилището и четирите броя фактури за закупуване на вещи, и на основата на така установените правнозначими факти правилно е приел, че предпоставките за допускането им до делба не са налице. До делба се допускат само движими вещи, за които по делото е установено, че са съсобствени между съделителите, съществуват към настоящия момент и е установено също така кой от съделителите ги държи, но не и вещи, които някога са били съсобствени и са се намирали в държане на един от съделителите към минал момент, т. е. за да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, както и да установи какъв е размера на идеалните им части. За да установи това, той трябва да разгледа и се произнесе по всички твърдения на съделителите за наличието на съсобственост, за правата на всеки, както и за правата на някой от тях, изключващи правото на другите. Обстоятелството, че движимите вещи, предмет на делбата, са придобити от съделителите по време на техния брак и към момента на прекратяване на брака са се намирали в семейното им жилище, само по себе си не е достатъчно, за да бъде допусната делбата, ако установеният в чл. 19 СК режим на съпружеска имуществена общност не намира приложение и местонахождението им към настоящия момент е неизвестно. Изискуемата от законодателя предпоставка в чл. 19, ал. 1 СК за съвместен принос за включване в обхвата на съпружеската общност върху вещите, придобити по време на брака, е изследвана с оглед конкретните данни по делото. Решаващият съд е изключил взаимността в приноса по отношение на част от вещите, като се е спрял на представените по делото четири броя фактури за закупуване на вещи от В. Б., както и по отношение на вещите лична собственост на М., преди сключването на брака й с наследодателя. За останалите движими вещи - хладилник "М", хладилник "Зил" и готварска печка съдът е приел, че хипотезата на чл. 13, ал. 1 СК е неприложима, отчитайки липсата на пълно доказване от страна на ищцата - касатор кога са придобити и дали придобиването е със съвместен принос на двамата бивши съпрузи. Освен това местонахождението на вещите към момента на приключване на съдебното дирене следва да бъде установено по категоричен начин, тъй като ако то не бъде установено и не бъде отразено съгласно изискването на чл. 282, ал. 1 ГПК в диспозитива на решението по допускане на делбата, във втората фаза на делбеното производство не може да бъде извършено реалното им поделяне посредством предвидените в ГПК способи за това. В настоящия случай не е установено по категоричен начин движимите вещи къде се намират и дали съществуват към настоящия момент. Неоснователно е и твърдението, че съдът е изместил тежестта на доказване. Ищцата - касатор следва да докаже правнорелевантния факт - съпружеска имуществена общност или собственост на брат й, от който черпи права. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон - в сила. Разноски за настоящата инстанция не се търсят, поради което и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение