Решение № 13731 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6120/2015 г.

Решение № 13731 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6120/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП", гр. Варна, при ЦУ на НАП, Светлин Христов Петков, против решение № 759/31.03.2015 г., постановено по адм. д. № 4012/2014 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е обявен за нищожен РА № 031401576/21.08.2014 г. и в частта, с която е отменен същият РА досежно извършено увеличение на финансовия резултат по ЗКПО за 2011 г. със сумата 6750 лв, и в часта, с която е извършено увеличение на финасовия резултат по ЗКПО за 2012 г. със сумата 9000 лв. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от на "Вилидж Фрутс" АД с ЕИК 103889029, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Феникс Каниц" № 32,чрез управителя Росица Ненова Радева, срещу Ревизионен акт № 031401576/21.08.2014 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 690/24.11.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП-Варна, с който са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС в размер на общо 9486.57 лв. във връзка с непризнато право на данъчен кредит по фактура № 40/24.03.2008 г. в размер на 8500 лв. и лихва 986.57, както и установените по ЗКПО задължения за д. п. 2009 г. главница в размер от 2277.91 и лихва в размер от 1027.13 лв., за 2010 г. главница в размер от 857.07 лв. и лихва в размер от 298.01 лв., както и за всички години 2009-2012 г. в частта на увеличения финансов резултат. Съдът е обявил за нищожен Ревизионен акт № 031401576/21.08.2014 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 690/24.11.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП-София, в частта, в която са установени задължения за ДДС по ЗДДС в размер на 9486.57 лв. във връзка с непризнато право на данъчен кредит по фактура № 40/24.03.2008 г., от които главница в размер на 8500 лв. и лихва 986.57 лв.; отменил е РА, в частта, в която е извършено увеличение на финансовия резултат по ЗКПО за д. п. 2011 г. в размер на 6750.00 лв. и в частта, в която е извършено увеличение на финансовия резултат по ЗКПО за д. п. 2012 г. в размер на 9000.00 лв. като е отхвърлил жалбата на "Вилидж Фрутс" АД в останалата й част. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В хода на проверката по чл. 160, ал. 2 ДОПК, след извършена служебна проверка, правилно е установено, че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, в часта му, с която са установени задължения по ЗДДС за данъчен период 22.02.2013 г. - 30.04.2013 г. Налице е влязъл в сила АПВ 1316586/12.06.2013 г., издаден от орган по приходите, с който е признато право на данъчен кредит в размер на 8500 лв по фактура № 40/24.03.2008 г. и съответно е възстановена тази сума. Поради установен стабилен индивидуален административен акт - АПВ, за същия период и предмет - ДДС е обявен за нищожен РА в тази му част, като издаден в отклонение от изискванията на чл. 133 -134 ДОПК. На осн. чл. 133 и 134 от ДОПК, приложими в конкретния случай, задълженията за данъци в данъчни периоди, за които има влязъл в сила АПВ, могат да бъдат изменяни единствено по реда на чл. 133 и сл. ДОПК като възлагането на ревизионно производство по този ред се извършва от териториалния директор, което в този случай не е изпълнено. Правилно РА, в тази част, е прогласен за нищожен като издаден от некомпетентен орган. Законосъобразно е отменен РА и в частта по ЗКПО за 2011-2012 г. предвид установено по категоричен начин и във връзка с Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начина за прилагане методите за определяне на пазарни цени, по повод извършен ремонт, привеждане в съответствие с предназначението, по договор за отдаване под наем. Заключението на вещото лице, ползвано в ревизионното производство, не е изготвено съобразно изискванията на приложимата в случая Наредба № Н-9/14.08.2006 г., а е ползвано сп. "Строителен надзор", както и огледът на вещото лице е направен към момент, когато имотът вече се ползва по предназначение - "Стоматологична клиника", без да бъде отчетено обстоятелството по сключения между страните наемен договор, съгл. чл. 2, ал. 3, от който, наемателят е бил длъжен да го приведе за своя сметка във вида, в който ще се ползва, а имено извършване на извънболнична първична медицинска помощ по дентална медицина, за сметка на наема. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Разноски в това производство не са претендирани, поради което настоящият съд не присъжда такива. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав