Решение № 15594 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2011 г.

Решение № 15594 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба кмета на община Златица срещу решение № 576 от 12.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1834/2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район (БДУВИР), с център - гр. Пловдив, не взима отношение. Заинтересованата страна - "ХИДРО" ООД, със седалище София не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение е била отхвърлена жалбата на кмета на община Златица срещу решение № РР-999/26.07.2010 г. с което е било изменено Разрешително за водовземане на повърхностни води № 302763/17.01.2007 г. на директора на БДУВИР - гр. Пловдив. Съображенията за това са били, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия при спазване на процесуалните правила. Съдът е изложил подробни мотиви, защо в конкретния случай не е било необходимо издаването на нов ОВОС, като се е позовал на решение № СО-231-ПР/2005 г. на директора на РИОСВ, съгласно което в конкретния случай не било необходимо издаване на ОВОС с оглед инвестиционното намерение за изграждане на МВЕЦ "Църквище" на р. Църквищенска. Съдът е приел, че не е било извършено нарушение на разпоредбата на чл. 75 ЗВ, тъй като обявяването на изменението по реда на 62а ЗВ следвало да стане само при изменение на параметрите за използване на водите. В мотивите на решението съдът е направил извод, че било недоказано твърдението за засегнат обществен интерес, по съображения, че въз основа на представената по делото подписка на жителите на жителите на с. Църквище не могли да се направят изводи за обстоятелството какво било съотношение между броя на участващите в преписката и общия брой на населението. Така приетото е законосъобразно и обосновано. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Неоснователно е твърдението, че решението, предмет на делото е нищожно. Това е така, защото то е издадено компетентен орган, в кръга на неговите правомощия - арг. от чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 78 ЗВ (в сила към 27.07.2010 г.). Неоснователно е другото твърдение в касационната жалба за липсата на доказателства събрани по делото, които да обосновават приложението на чл. 75 и чл. 73, ал. 2 ЗВ. Това е така, защото липсата на доказателства по делото не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209 АПК. На второ място, от данните по делото безспорно е било установено, че административният орган законосъобразно и обосновано е приел, че са налице условия за удължаване срока за започване на строителството на МВЕЦ. Това е така, защото с оспореното решение не са били променяни основните параметри на даденото основно разрешително, като само е отпаднало допълнително водохващане и свързаното с последното изграждане на хидросъоръжение. При тази фактическа обстановка, явно не е била нарушена разпоредбата на чл. 62а, ал. 2 ЗВ, изискваща уведомяването на кмета на общината, съобразно разпоредбата на чл. 75 ЗВ. Неоснователно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 99, ал. 8 от ЗООС от страна на административния орган. Това е така, защото в конкретния случай не се касае до издаване на ново разрешение при вече изтекъл срок на дадено разрешение, за което се изисква и нова ОВОС. С решението предмет на административния спор, както се посочи по-горе е изменен крайният срок на разрешението, като същото е било удължено до края на допустимия от закона срок за реализация на инвестиционното предложение. Като е достигнал до същите изводи, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 218, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,