Решение № 3024 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10604/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Сливо поле чрез процесуалния представител адв. П. Иванова, срещу решение 239/20.09.2023г., постановено по адм. дело 303/2023г. на Административен съд Русе. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, тъй е постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения прави искане съдебният акт да бъде отменен и да бъде постановен нов, с който да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Прави искане за разноски. Представя писмено становище. Ответникът А. Симеонов, чрез пълномощника си адв. Ю. Методиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба като подадена от надлежна страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран по жалба на А. Симеонов, против решение 564 по протокол 48 от заседание на Общински съвет- Сливо поле, проведено на 23.02.2023 г., с което е определена за продажна цена сумата 17 108, 31 лв. без ДДС за извършване на продажба без търг или конкурс на недвижим имот частна общинска собственост, представляващ застроено дворно място, съставляващо УПИ XV-1235, кв.122 с площ 1465 кв. м. по действащия регулационен план на град Сливо поле, на лицето А. Симеонов собственик на законно построената сграда в имота. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отменил като незаконосъобразен административния акт и е върнал преписката на Общински съвет- Сливо поле за ново произнасяне по заявление СП-379/18.01.2023г. на А. Симеонов съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е счел, че решението на Общински съвет Сливо поле е издаден от компетентен орган и при спазване на материалноправните разпоредби, доколкото Общинският съвет има правомощието да определи по висока цена от пазарната такава. Административния съд е приел, че административния акт е издаден в нарушение на формата по см. на чл.59 , ал.2, т.4 АПК, което е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и че същия не съответства на целта на закона. За да достигне до този извод съдът е приел, че при обсъжданията по приемане на решението по направената оценка с предложена цена от 14 6335 лв. е направено предложение цената да се съобрази инфлационния индекс от 16.9% и е гласувано това предложение. Съдът е установил, че не са изложени мотиви - правни и фактически основания защо първото гласувано предложение не следва да се приема, а следва да се приеме продажната цена с добавка на посочения индекс. Съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 46 от Наредбата е предвидено в оперативната самостоятелност на общинския съвет да приема решение, различно от предложеното, но в този случай следва да бъдат изложени изрични мотиви, каквото не е сторено. Административния съд е приел за неоснователен довода, че на заседание 30.11.2022г. по протокол 45 на Общински съвет е прието, че предвид актуалната икономическа ситуация всички цени за продажба на общински имоти ще се увеличат с инфлационен индекс за 12 месеца назад и така са гласувани последващи решения. Съдът е установил, че това решение не е цитирано в административния акт, същото не е послужило за мотивирането му, поради което съществуването му не може да породи и самостоятелно правно значение. За основателен е приет довода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не е спазена разпоредбата на чл. 82 и сл. от Правилника за организация и дейността на Общински съвет Сливо поле и неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, тъй като направеното предложение до Общински съвет комисиите предлагат предложената цена да бъде съобразена с оценителна експертиза, но същевременно представят и инфлационен индекс без конкретизация. Съдът е приел, че общинския съвет е искал да определи цена, съобразена с инфлацията, но е следвало да се изложат изрични мотиви за това, както и да се цитира взето предходно решение и др. Така постановеното решение е неправилно, тъй като са установено пороци при установяване на фактите и при извличане на правните последици, а и поради това е и необосновано, тъй като изводите на съда не кореспондират на действителното правно и фактическо положение. Неоснователно в касационната жалба се твърди недопустимост на обжалваното съдебно решение като постановено по просрочена жалба. С разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е предвидено, че продажба на земя- частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. В Раздел втори Разпореждане с нежилищни имоти, частна общинска собственост, чрез правни сделки, Глава I. Продажба, чл. 53, ал.1 от Наредба 1 за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост /Наредбата/ е посочено, че продажба на земя- частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс след решение на общински съвет. Въз основа на което може да се обоснове извода, че продажбата по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС е сложен фактически състав и започва по инициатива на лице, което е собственик на законно построена сграда, въз основа на отправеното искане и представените документи, след което кмета на общината внася предложение за продажба на недвижимия имот до общински съвет. Същия се произнася с решение, въз основа на което се издава заповед на кмета на общината, в последствие се сключва договор. Решението на общинския съвет е властническо волеизявление, взето от овластен орган на местното самоуправление в изпълнение на нормативно заложената му управленска функция във връзка с разпореждането с имоти общинска собственост, то представлява индивидуален административен акт. Съгласно чл. 61 АПК индивидуалните административни актове следва да бъдат съобщени на заинтересованите лица. Изпълнението на това задължение не може да бъде дерогирано от разпоредбата на чл.22 ал.2 ЗМСМА, която изисква решенията на общинския съвет да се разгласяват в 7-дневен срок от приемането им. Тук следва да се направи разлика между използваните от законодателя термини, а именно съобщаване т.е информиране, даване на сведение и разгласяване т.е. даване на гласност. Реда за съобщаване индивидуалния административен акт е посочен в чл.61 АПК, съгласно който административния акт се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. В настоящия случай производството е започнало по заявление от А. Симеонов. С докладна записка от кмета на Община Сливо поле е направено предложение за продажба на описания в същата недвижим имот по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Въз основа на което е последвало приемане на решение 564 от Протокол 48 от заседание на Общински съвет Сливо поле проведено на 23.02.2023 г. По делото не се съдържат доказателства, от които да е видно, че решението съобщено на А. Симеонов по реда на чл. 61 от АПК. Представено е единствено снимка на официалния сайт на Община Сливо поле, от която е видно, че решението е публикувано на интернет сайта на общината, но без да е посочена конкретна дата, в изпълнение на разпоредбата на чл. 22, ал.2 от ЗМСМА, но същото е ирелевантно за настоящия случай. Поради което може да се обоснове извод, че след като решение 546 от Протокол 48 от заседание на Общински съвет Сливо поле не е съобщено по предвидения в чл. 61 от АПК ред на А. Симеонов, то срокът за обжалването му не е започнал да тече, поради което настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от момента, в който А. Симеонов е разбрал за съществуването на индивидуалния административен акт. На следващо място, неправилно административният съд е приел, че оспореното пред него решение, в частта относно определената продажна цена е немотивирано. Същото притежава регламентираните в чл. 59, ал.2, т. 4 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за издаването му. В нея е посочено фактическото основание за издаването му, като същото кореспондира с правното такова. Промяната на продажната цена въз основа на инфлационен индекс 16.9% е направено въз основа на предложение от страна на заместник-председателя на Общински съвет Сливо поле видно от Протокол 48 от заседание проведено на 23.02.2023г., както и представена справка на калкулатор на инфлацията от интернет страницата на НСИ. Въз основа на което следва да се приеме, че в случая не е налице отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото посочените в оспорения административен акт правни основания, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на А.Симеонов, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. В случая първостепенния съд се е произнесъл само по отношение на основанието, регламентирано в чл. 146, т. 2 и т. 5 от АПК, без да обсъди и да изложи изискуемите правни изводи относно останалите основания, за които има задължение в изпълнение императивното изискване на чл. 168, ал. 1 АПК. Административния съд при новото разглеждане следва да установи дали законосъобразно е определена експертната оценка на имота, в случая в Община Сливо поле има ли приета методика за оценка за определяне на цените при сделки с недвижими имоти и спазена ли е същата. Също така съдът след като установи горепосоченото, следва да прецени относимостта и правилността на приложения от административния орган инфлационен индекс при определяне на продажната цена на недвижимия имот, въз основа на който Общински съвет Сливо поле се позовал и е увеличил продажната цена на имота. В тази връзка съдът следва служебно съгласно чл. 171, ал. 2 АПК да назначи съдебна експертиза, която да даде отговор на за начина на определена на продажната цена, в случай, че е налице оценъчна методика спазена ли е, следва ли да е приложим инфлационния индекс и същия не води ли до надценка на имота. При новото разглеждане на жалбата съдът ще следва да прецени събраните по делото писмени доказателства, ведно с данните по експертизата и да ги съпостави с отразеното в протокол 48 от заседание на Общински съвет Сливо поле проведено на 23.02.2023г., както и с административен акт в оспорената част. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение, приема, че след като не е допуснал съдебна експертиза, не е съпоставил приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с правните и фактически основания в обжалвания административен акт и не е изложил мотиви по всички основания по чл.146 АПК във вр.чл.168 АПК, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизяснената фактическа обстановка спрямо относимото право и неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива, касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство /включително чрез заключение на съдебната експертиза/. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в административния акт. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани административния акт, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по които следва да се произнесе първоинстанционния съд с оглед изхода на спора при новото разглеждане . Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 във вр.чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,