Решение № 6846 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14171/2015 г.

Решение № 6846 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14171/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Р.-Е." ЕООД чрез адвокат М. П. против решение № 589 от 9.10.2015 г. по адм. дело № 517/2015 г. на Административен съд - Пазарджик. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-130-2600/3186#9 от 21.05.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Прави възражения за неправилно приложение на материалния и процесуалния закони - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обявяване на нищожност на уведомителното писмо на основание чл. 177, ал. 2 АПК и присъждане на разноски по представен списък. По делото е подадена и частна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител - юрисконсулт К. Н.-Г. против определение № 1163/12.11.2015 г., с което е оставено без разглеждане искането му да бъде изменено горепосоченото съдебно решение в частта му относно размера на присъдените разноски. В частната жалба е посочено, че определението е неправилно и незаконосъобразно и претендира присъждане на разноски в пълен размер, изчислен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Р.-Е." ЕООД чрез адвокат М. П. оспорва частната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че оспореното решение е постановено след изясняване на релевантните факти и след обсъждане на доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. По отношение на частната жалба е посочено, че същата е недопустима, тъй като противоречи на чл. 80, изр. 2 ГПК и ТР № 6/2012 г. на Общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Р.-Е." ЕООД против уведомително писмо изх. № 02-130-2600/3186#9 от 21.05.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него са извършени откази и одобрявания на финансова помощ за кампания 2013 г. по три мерки: По първата СЕПП - при поискана финансова помощ от 95101.82 лева е отказана цялата поискана сума. По втората НР1 е отказана цялата поискана сума от 31701.17 лева и са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП и НР1 в размер общо на 54416.72 лева. По третата СНДП - е оторизирана цялата заявена сума в размер на 87.23 лв. В жалбата се съдържат възражения за липса на мотиви в оспорения административен акт, което води до невъзможност да се упражни контрол върху него, както и за несъобразяване с указанията, дадени от административния съд в решението, с което е отменено издадено уведомително писмо за същата кампания и преписката е върната на директора за ново произнасяне. Съдът е извършил цялостен контрол върху уведомителното писмо, като за целта е събрал административната преписка и е приложил адм. дело № 802/2014 г. За изясняване на спора е изслушал заключение на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. В мотивите на решението е обсъдил заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. министърът на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Приел е, че бенефициентът не е оспорил въпросната заповед, поради което същата е влязла в сила по отношение на заявените от него площи. Посочил е, че уведомителното писмо е мотивирано, не противоречи на влязлото в сила решение по първия административен акт, поради което не е нищожно. Въз основа на фактическите установявания е направил и правен извод за законосъобразността му и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Основното възражение по касационната жалба е, че при издаване на административния акт, предмет на настоящото производство, административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени от съда в отменителното му решение. От там се твърди и наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. Възраженията са неоснователни. От приложеното решение № 113 от 23.02.2015 г. по адм. дело № 802/2014 г. на Административен съд - Пазарджик е видно, че по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за 2013 г. е бил постановен цялостен отказ от финансиране по СЕПП и НР1, като е наложена и финансова санкция за бъдещ период по двете мерки в размер на 54416.72 лева, а за СНДП е оторизирана сума в размер на 87.23 лева. Доводите са били основно, че към датата на подаване на заявлението, не е бил наличен окончателен допустим слой за 2013 г. При анализа на събраните доказателства, съдът е приел, че жалбоподателят е очертавал площите по одобрения слой за 2012 г., а слоят за 2013 г. е одобрен със заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, поради което земеделският производител не е могъл да извърши никакви корекции на вече заявените и очертани БЗС. Посочено е, че промяната не е била съобщена по надлежния ред и на жалбоподателя не е дадена възможност да възрази. Прието е, че промяната на допустимия слой за подпомагане води до съществено нарушение на административните правила, с което ако на жалбоподателя му е била дадена възможност да направи възражения, вероятно резултатите биха били други. Поради това съдът е дал указание по заявлението на жалбоподателя да бъдат извършени допълнителни проверки или други подходящи административни процедури. Данните от приложената административна преписка ясно показват, че преди издаване на уведомителното писмо са изпълнени изискванията на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол в приложимата й редакция. Спазена е процедурата за създаване на специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", включващ площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите на Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" се създава, за да се използва от Разплащателната агенция /РА/ за административни проверки на подадените заявления за подпомагане съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и за да улесни земеделските стопани при заявяване на земеделските парцели за подпомагане. Законодателната концепция е доразвита в чл. 16г от Наредба № 105. От съдържанието на ал. 6 от разпоредбата е видно, че функциите на одобрения специализиран слой са две: Първата е, че въз основа на него, разплащателната агенция извършва окончателно оторизация и плащания на площ за съответната година. Втората е, че именно въз основа на слоя се приемат заявления за подпомагане през следващата година. В изпълнение на нормативната уредба, на бенефициента е предоставена възможност да очертава парцелите към 30.05.2015 г. - когато е подал заявлението за подпомагане, върху одобрения окончателен допустим слой за кампания 2012 г. Видно от отговора на седми въпрос, даден в заключението на съдебно-техническата експертиза, още при проверката на 30.05.2013 г. в 14.40 часа, той е бил уведомен, че част от декларираните площи са недопустими за подпомагане, тъй като не попадат в специализирания слой за кампания 2012 г. Уведомяването му е удостоверено с подписа на неговия представител на л. 66 и л. 67 по първоинстанционното дело. Въпреки това корекция не е направена, нито е оттеглено заявлението. Специализираният слой за кампания 2013 г. е изготвен въз основа на самолетно облитане, което естествено е извършено след приключване приема на заявления за съответната кампания. Видно от приложените по делото писмени доказателства, заповедта на министъра за одобряването му № РД 09-840 от 2.12.2013 г. е станала известна на всички заявители, в това число и на дружеството жалбоподател. Нещо повече, то се е възползвало от предоставената му възможност да подаде на 6.01.2014 г. възражение, включващо проблемните 27 декларирани парцела, за които е установено несъответствие между декларираната площ и площта в добро земеделско състояние. Възражението му е частично уважено, за което той е уведомен на 12.06.2014 г. С тези писмени доказателства, административният орган е установил пред съда, че на бенефициента е обезпечено право на участие в производството по издаване на уведомителното писмо, от което той се е възползвал съобразно нормативно уредените му права. Самото уведомително писмо е издадено въз основа на окончателния специализиран слой, одобрен със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на МЗХ. Преди издаването на тази заповед, бенефициентът е разполагал с възможността да оттегли заявлението си или част от него по реда на чл. 14 от Наредба № 5/2009 г. в редакцията й обн. ДВ бр. 23/2013 г. в сила от 8.03.2013 г. В тази редакция, оттеглянето не е обвързано с краен срок, а единствено с условието да не е започнала оторизация на плащането. Изводите на административния орган за наличие на части от заявените парцели, недопустими за подпомагане изцяло се потвърждават от назначената съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е представило в табличен вид причините за недопустимостта за всеки от парцелите, като в самото заключение ги е обобщило в три групи: залесена територия, горска територия; компактни групи дървета; мокри зони, пътища, сгради и скали. При приемането на заключението в съдебно заседание на 9.09.2015 г., вещото лице допълнително е пояснило, че парцелите са с начин на трайно ползване - горски поляни, при очертаването на които, представителят на дружеството е очертал големи площи горска територия, които не могат да бъдат включени в одобрения за подпомагане слой. Установените факти по делото са дали основание на съда да приеме, че при издаване на уведомителното писмо не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, както и че са спазени указанията в предходното отменително решение. Като е отхвърлил подадената жалба, той е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По частната жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФЗ срещу определение № 1163 от 12.11.2015 г.: Същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Видно от данните по делото, административният орган е представляван от юрисконсулт, поискал при провеждане на съдебните прения, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е повторено и в представената от страната писмена защита. Списък на разноските не е представен. Съдът е разгледал искането и с решението си от 9.10.2015 г. го е уважил, като е осъдил търговското дружество да заплати на ДФЗ сумата 300 лева. С последваща молба, процесуалният представител на фонда е поискал изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Игнорирайки административния характер на спора, е поискал присъждане на възнаграждение в зависимост от материалния интерес. Съдът е извършил служебна проверка за процесуалната допустимост на искането с оглед условието, въведено в чл. 80 ГПК, като процесуална предпоставка за допустимостта му. Приел е, че не е представен от страната списък с разноските, оставил е искането без разглеждане, като процесуално недопустимо и е прекратил производството по него. Така постановеното определение е правилно и в съответствие с т. 9 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се остави в сила. Цитираната от страната в частната жалба съдебна практика е преди приемане на тълкувателното решение. С оглед неоснователността, както на касационната, така и на частната жалба, разноските за настоящото производство се понасят от страните по начина, по който са направени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение