Решение № 5826 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4008/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 85, ал. 4 от Закона за убежишето и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на А. Ш. У., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], подадена чрез адв. Недев, срещу Решение 2015/06.03.2025 г., постановено по адм. дело 338/2025 г. от Административен съд Хасково. Касаторът релевира подробни доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в светлината на сторените от оспорващия възражения, изводите на съда не кореспондират с представените доказателства, без да е отчетена конкретната история на търсещия закрила, в т. ч. заплахата от сирийския режим, които са причина да напусне страната си по произход. Счита за неправилен и изводът на първата съдебна инстанция за липсата на предпоставките за предоставяне статут на бежанец, както и подробно развива съображения, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Иска отмяна на решението. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Хичовски, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е била законосъобразността на Решение 749/21.01.2025 г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на А. Ш. У. е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: А. Ш. У. е напуснал нелегално Сирия за Турция през месец Март 2024 г., като след 4-5 дни влязъл нелегално в РБългария. Причините за да напусне страната си по произход са войната и защото бил търсен за казарма от страна на кюрдите и редовната армия. Преди 2-3 години, когато работил в друго село, кюрдите го взели в казарма, но той избягал. През 2019 г. и редовната армия го търсела по тези причини, но той отново успял да избяга. Не искал да служи, защото не искал да участва във войната и го е страх да не бъде убит. В района, където живее, имало сражения, от 2014 г. селото му бил под контрола на правителство. Един месец преди напускане ракета паднала над къщата на братовчед му, който загинал със семейството си. Няма проблеми с официалните властите заради етническа или религиозна принадлежност, не членува в политическа партия или въоръжена групировка. Насилие или заплахи, не му е оказвано, извън вземането му от кюрдите. Неговите родители, братя (с изключение на двама от тях) и бременна съпруга са останали и живеят в Сирия. Иска да остане в България, не желае да се върне в Сирия, за да не го вземат в армията. Изнесените в открито съдебно заседание твърдения за отвличането му няколко дни преди да замине, са приети за недостоверни и с цел единствено уважаване на молбата за закрила. За изясняване на обстоятелствата са използвани различни международни източници и справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, вкл. и след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. От тях е прието за установено, че смяната на властта не е довела до прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или безогледно насилие. Прието е, че тенденциите в Сирия са по-скоро положителни, вкл. се наблюдава и обратен миграционен поток. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е приел, че молителят не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Според първата инстанция правилно административният орган е преценил, че при проведеното интервю с А. Ш. У. не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е счел, че липсват и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото от доказателства по делото не се формира извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че връщането в Сирия на търсещия закрила, би го изложило на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Формиран е извод, че бежанската история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, доколкото от бежанската история на същия не се доказва да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящият съдебен състав приема, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са основните възражение, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, включително и предоставената съдебно заседание справка за Сирия от 08.04.2025 г. пред настоящата инстанция, се преценят за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от А. Ш. У. бежанска история и актуална информация относно Сирия. Противно на изнесеното в касационната жалба Административен съд - Хасково подробно е обсъдил налични данни от различни международни източници и дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ (последната от 13.02.2025 г.), като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск лицето непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия, дадените от него обяснения (извън нежеланието му да участва във войната, да бъде мобилизиран и страха да не бъде убит) са изключително противоречиви, както е констатирал и съставът на първостепенния съд. При проведеното интервю (за което противно на твърденията в касационната жалба не се установяват каквито и да е процесуални пороци при провеждането му) не са изнесени данни за съществуването на непосредствени тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, за първи път пред състава на Административен съд Хасково се изнася твърдение че е бил отвлечен, което дори не се поддържа пред касационната инстанция, където твърденията са за заплахи поради фамилни причини. Следва отново да се подчертае, че в хода на административното производство лицето е информирано писмено, на разбираем за него език, за реда, който ще следва производството, за неговите права и задължения. Дал е съгласие за провеждане на интервюто, осигурен му е бил преводач, посредством преводът на който му е дадена възможност да изложи бежанската си история. След провеждане на интервюто протоколът му е прочетен на разбираем за него арабски език, като с подписът си е удостоверил, че няма забележки по него. Или противно на изложеното в касационната жалба именно от данните по делото и изявленията на самия касатор се налага изводът, че причините му да напусне страната си по произход са военните действия страха да не бъде мобилизиран и убит, вкл. и стремежът му към по-добър живот. Това както правилно е приел и съставът на Административен съд Хасково не обуславя предоставянето на търсената международна закрила. Пред настоящата инстанция също е представена актуална справка към 08.04.2025 г. за обществено-политическата обстановка в Сирия с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. В справката се посочват данни, че на 02.03.2025 г., съгласно изявление на сирийското президентство, новите власти в Сирия обявяват сформиране на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. На 13.03.2025 г. временния президент, подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период. Посочено е, че президентът ще разполага с изпълнителна власт през преходния период, но ще има само едно изключително правомощие-възможност да обявява извънредно положение, като новото Народно събрание ще носи пълна отговорност, за законодателството. По отношение на последните политически събития в Сирия, на 29.03.2025 г. временният президент обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), изчислява, че считано от 08.12.2024 г. около 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а от началото на 2024 г. възлиза на 732 700 души. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение чл. 9 от ЗУБ. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение