Решение № 4487 от 26.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Даков от [населено място], чрез адв. М. Пенева, срещу Решение 7467 от 07.12.2022г., постановено по адм. дело 9882/2021г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се излагат доводи за нищожност на Заповед РД-09-173/25.06.1990 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет /ОбНС/ Банкя, поради некомпетентност на органа, който го е постановил, както и за неправилност на съдебното решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се обяви нищожност на процесната заповед или се отмени като незаконосъобразна. В съдебно заседание поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът гл. архитект на Столична община, чрез юриск.Механджиева, оспорва жалбата и претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция. Ответникът Б. Петрова, чрез особен представител адв.Хрусанов, моли процесното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за особен представител. Ответникът Й. Попиванов не взима становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед РД-09-173/25.06.1990 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет /ОбНС/ Банкя с която на основание чл. 32, т. 2 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, чл. 93 и чл. 54 от ППЗТСУ и Протокол 7/09.05.1988г., ст. 20 на ИК на СНС, е одобрен Протокол 8/21.06.1990г. на СТУСА при ОбНС Банкя и изменение на регулацията между парцел XI и XVII, кв. 22 по плана на в. з. Банкя, така, както е показано на скицата, неразделна част от заповедта. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Даков срещу процесната заповед и същият е осъден да заплатят разноските по делото. За да постанови този резултат, съдът установил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма при спазване на действащите към него момент производствени правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, като е изложил подробни мотиви за това. Приел, че жалбата е подадена от лице, непосредствено засегнато от предвижданията на плана, следователно то е от кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а предвид липсата на доказателства за съобщаване на оспорения акт на праводателят му по реда на приложимия към него момент чл.93, ал.6 от ППЗТСУ /отм./ по реда на ГПК, т.е. оспорването е осъществено в преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал. 1 АПК вр. чл. 215, ал. 4 ЗУТ. По материалната законосъобразност на процесната заповед, приел, че тя е в унисон с разпоредбата на чл. 32, т. 2 от ЗТСУ (отм.), в приложимата редакция - влезли в сила застроителни и регулационни планове, планове по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни планове могат да се изменят, когато кадастралният план съдържа съществени непълноти или грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план. Ако непълнотите или грешките нямат значение за съответните предвиждания, допълва се, съответно се поправя само кадастралният план. Когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по съдебен ред. В допълнение изложил мотиви и за спазване на реда по чл. 93, ал.2-5 от ППЗТСУ, съгласно който, очертанията и размерите на парцелите по влезли в сила дворищнорегулационни планове могат да се изменят по искане на пряко заинтересованите собственици, ако изменението не противоречи на правилата за регулацията. Счел, че посоченият процесуален ред е спазен, спорната граница между двата урегулирани поземлени имота този на жалбоподателя, и този на заинтересованите страни, е отразена в действащия регулационен план в съответствие с влязлото в сила съдебното решение по гр. д. 4555/1988г. на Софийски градски съд / видно и от приетата по делото СТЕ/, с което е изменена дворищната регулация по скицата на вещото лице, преподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от него, което именно е фактическото основание за издаване на процесния административният акт. Мотивирал, че за процесното изменение не е било необходимо съгласието на праводателя на жалбаподателя, тъй като с процесната заповед единствено е изпълнен влезлият в сила съдебен акт и решаването на въпроса дали да одобри или не изменението на дворищнорегулационния план не е поставено в зависимост от преценката на административния орган, защото той действа в условията на обвързана компетентност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е отхвърлил жалбата, като е разгледал всички основания по чл.146 от АПК и е отговорил на поддържаните от жалбоподателя възражения. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания и е възприел правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Макар в нея да не са посочени фактически основания, то за такива следва да бъдат възприети доказателствата, съдържащи се в административната преписка, които идентифицират заявителя като заинтересовано лице, а влязлото в сила съдебното решение за изменена дворищната регулация, сочи фактическите и правните основания за издаването на акта, като мотиви се съдържат и в останалите документите, предхождащи издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта. Правилни са съжденията на съда за отсъствие на допуснати нарушения на материалния закон, тъй като одобреното изменение е извършено на изрично предвидено в приложимия към него момент закон с правно основание чл. 32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.) и чл.93 от ППЗТСУ /отм./ Процесното изменение е процедирано, за да се постигне съвпадение между регулационните и кадастрални граници на имотите, в съответствие с влязло в сила съдебно решение, послужило за негово фактическо основание. Правилни са и изводите на съда, че за процедиране на изменението в процесния план за регулация не е било необходимо съгласието на праводателя на жалбоподателя, поради което липсата му не е основание за материална незаконосъобразност на оспорения акт. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община, разноските направени пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение определени в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. С оглед изходът на спора, на адв. Г. Хрусанов назначен от първоинстанционния съд за особен представител на заинтересованата страна Б. Петрова, на осн. чл.137, ал.6 от АПК, се дължи възнаграждение за осъщественото в настоящото касационно производство представителство, което съда определя в размер на Ѕ /една втора/ от минималното по Наредба 1 за адвокатските възнаграждения за този вид дела или в размер на 625 /шестстотин двадесет и пет/ лева. За същото следва да бъде осъден касаторът С. Даков, да внесе по сметката на Върховен административен съд. На адв. Г. Хрусанов, след постъпване на сумата от 625 /шестстотин двадесет и пет/ лева по сметката на ВАС, да се издаде разходен касов ордер и ѝ се изплати същата от сметката на съда. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,