Решение № 147 от 25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 645/2016 г.

Решение № 147 от 25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 645/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. А., Д. К. А. и Т. Р. И. и тримата от [населено място], чрез адв. Ю. Д. против въззивно решение № 499/9.11.2015 г., постановено по гр. д. № 660/2015 г. на Русенския окръжен. Ответникът по касационната жалба Г. А. А., чрез адв. Н. С. и Ц. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни доводи развива, в писмен отговор по делото. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение по гр. д. № 1634/2015 г. на Русенския районен съд е постановено ново решение, с което на осн. чл. 135 ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на Г. А. А. от [населено място] сключеният между Р. Т. А., Д. К. А. и Т. Р. И. и тримата от [населено място] договор за дарение на недвижим имот, извършено с нотариален акт № */* г., *, дело № */* г. - апартамент "А", находящ се в [населено място], бл. "М. Д.", вх. "А", ет. 4, състоящ се от стая, дневна и сервизни помещения, със застроена площ от 60,96 кв. м., заедно с избено помещение № 23 и 0.892% ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. За да постанови това решение въззивният съд е приел, че с НА № */* г. т. *, дело № */* г. РН, ищцата Г. А. Р. е прехвърлила на Р. Т. А. по време на брака му с Д. К. Р. процесния недвижим имот - апартамент "А", находящ се в [населено място], бл. "М. Д.", вх. "А", ет. 4, срещу задължение за издръжка и гледане. По делото е безспорно установено, че с НА № */* г., т. *, дело № */* на РС същите са дарили имота на своята дъщеря Т. Р. А.. С решение № 810/25.05.2014 г., по гр. д. № 85/2014 г. на Русенския районен съд, влязло в сила на 13.06.2014 г., по иск на Г. Р. договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка е гледане, е развален на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че ищцата Г. А. Р. е придобила качеството на кредитор по отношение на ответниците /за връщане на даденото от нея на отпаднало основание - процесния недвижими имот/ след влизане на решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в сила. Според въззивната инстанция вземането й по чл. 55 от ЗЗД във вр. чл. 88 ЗЗД е станало изискуемо от този момент и съгл. чл. 114 ЗЗД давностния срок за предявявяне на иска по чл. 135 ЗЗД, към датата на исковата молба -18.03.2015 г., не е изтекъл. Доколкото по делото са установени визираните в чл. 135 ЗЗД материално- правни предпоставки, обуславящи основателността на предявения отменителен иск, съдът е приел, че същият е основателен. Касационното обжалване по делото е допуснато по въпроса: "От кой момент започва да тече давността за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД в хипотеза, че сделката, която се иска да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищеца по този иск е била предшествана от договор за прехвърляне на същия имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е развален с влязло в сила решение." Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в решение № 7/26.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на ВКС, 3-то г. о. С оглед на това по отношение на него е изпълнено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- разрешен е в противоречие със задължителна практика на ВКС. В отговор на поставения материалноправен въпрос, при аналогичен казус, с цитираното решение е прието, че давността за обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента на нейното сключване. От този момент увредения става носител на субективното право на обезщетение за увреждането и за него възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника. Претенцията да претендира недействителност се погасява с изтичане на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД с начало сключване на увреждащата сделка. Тези изводи не се променят от обстоятелството, че преди сключване на увреждащата сделка кредиторът се е разпоредил с имота, чрез сключване на договор за издръжка и гледане, който в последствие е бил развален. Предвид този отговор на поставения правен въпрос предявеният иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД се явява неоснователен като погасен по давност. Неправилни са изводите на въззивният съд, че ищцата е придобила качеството на кредитор по отношение на ответниците с влизане в сила на решението за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Същата е придобила това качество със сключването на този договор. От този момент ищцата е кредитор за приобретателите на имота досежно възникналото от договора тяхно задължение за гледане и издръжка. Предвид фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, правото на иск на кредитора за обявяване на недействителни спрямо него на действията, с които длъжникът го уврежда, възниква с извършване на увреждащото действие, което в случая се явява сключеният договор за дарение. От този момент по отношение на него започва да тече погасителната давност за предявяване на този иск, която в случая е петгодишна, доколкото не е предвидено друго /чл. 110 ЗЗД/. Ако се приеме, че давността на иска по чл. 135 ЗЗД започва да тече от влизане в сила на решението за разваляне на договора за издръжка и гледане, това означава, че течението на давностния срок досежно този иск се поставя в зависимост от упражняване на друго субективно право на ищеца, което същият би могъл да предяви в различен момент в зависимост от това кога е започнало неизпълнението по договора за издръжка и гледане. Това на практика ще има ефект на спиране на течението на давността. Давността обаче се спира само в лимитивно посочените в чл. 115 ЗЗД хипотези, в това число и докато трае съдебния процес за вземането /чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД/. Става въпрос обаче за същото вземане, а не за друго вземане, тоест - упражняване на право по друг иск /в случая на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД/. Същото се отнася и до прекъсването на давността. Давността по иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД се прекъсва ако се предяви този иск, /чл. 116, б. "б" ЗЗД/, а не с предявяването на друг такъв. Предвид изложените съображения, доколкото от увреждащата сделка дарение, извършено на 15.07.1997 г. до датата на исковата молба - 18.03.2015 г. са изтекли повече от пет години, искът по чл. 135 ЗЗД е погасен по давност и подлежи на отхвърляне. Като е приел обратното въззивният съд е постановил своето решение при нарушение на материалния закон и същото следва да бъде отменено. С оглед изхода от спора ответницата по касация Г. А. А. следва да заплати на касаторите Р. Т. А., Д. К. А. и Т. Р. И. и направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 1 760,11 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.