Решение № 13549 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13381/2016 г.

Решение № 13549 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13381/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР М., против решение № 200 от 07.10.2016 г., постановено по адм. дело № 191/2016 г. по описа на Административен съд - Х., в частта с която е осъдена да заплати на А. В. Т. обезщетение в размер на 200 лв. неимуществени вреди, следствие от отменен с Решение на РС - М. от 08.02.2016 г. като незаконосъобразен електронен фиш серия К № 0944073, издаден от ОД на МВР М., ведно със законната лихва считано от 11.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която е осъдена да заплати деловодни разноски. В останалата част считат решението за правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - А. В. Т., чрез пълномощника адв. Бамбалова, оспорва касационната жалба като неоснователна. В депозирания писмен отговор отправя мотивирано искане да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и да се отхвърли жалбата на Областна дирекция на МВР М.. Претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон предвид следното: По делото не е имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С електронен фиш серия К № 0944073, издаден от ОД на МВР М., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на А. В. Т. е наложено административно наказание "имуществена санкция" - глоба в размер на 200 лв. за административно нарушение, с което е осъществен състава на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Впоследствие ищеца е обжалвал пред съда горепосоченото НП, като е образувано АНД № 2/2016 г. по описа на Районен съд - М., приключило с Решение от 08.02.2016 г., с което обжалваният електронен фиш е отменен, като решението е влязло в законна сила на 25.02.2016 г. С решението в обжалваната му част е осъдена Областна дирекция на МВР- М. да заплати на Тананов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв., настъпили в резултат на отменен с Решение на РС - М. от 08.02.2016 г., постановено по АНД № 2/16 г. електронен фиш серия К № 0944073, издаден от ОД на МВР М. ведно със законната лихва, считано от 11.04.16 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението претенцията е отхвърлена до пълния предявени размер от 1200 лв. като неоснователна, като в тази част решението е влязло в сила, поради необжалването му. Решението не е обжалвано и в отхвърлителната му част досежно предявената претенция за обезвреда на твърдяните имуществени вреди в размер на 693.05 лв. За да уважи частично претенцията за неимущестевни вреди, административният съд се е позовал на представените декларации по делото от Б. Д. - тъст на ищеца, и на Т. Т. - съпруга на ищеца, като е приел, че Тананов доказано е търпял негативни емоции в резултат на издадения ЕФ за налагане на глоба, чиито интензитет и продължителност е счел, че следва да бъдат репарирани със сумата 200 лв. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение досежно цененето на доказателствата по делото, като е базирал изводите си от фактическа и правна страна на недопустимо доказателствено средство - свидетелски показания, дадени в писмен вид. В съответствие с принципите на устност и непосредственост на гражданския процес, събраните гласни доказателства, представени като декларации свидетелски показания, не представляват надлежни доказателствени средства. Същите имат характер на писмени доказателствени средства в съдебния процес, което е недопустимо. Основаването на решението по делото в отклонение на процесуалните правила за събиране на гласни доказателства е съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на решението в обжалваната му част при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита, което налага отмяна на решението като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Х.. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази изложеното по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт досежно събирането и цененето на относимите и допустими доказателства. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение