Решение № 10841 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2767/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Ж. Христова, чрез адв. Я. Стойчев, против Решение 7720/15.12.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 9411/2021 г. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При наличие на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 - предложение първо и предложение трето АПК се иска отмяна на обжалвания първоинстанционен акт, както и присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. В жалбата се съдържа и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град (ТП на НОИ София - град) в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство пред АССГ е било Решение 1040-21-875/30.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, потвърждаващо Разпореждане РВ-3-21-00939879/23.06.2021 г. на ръководителя контрола по разходите на ДОО. От фактическа страна съдът е приел за установено, че Ж. Христова е упражнявала трудова дейност при работодателя Белма 2012 ЕООД, за периода 01.10.2016 г. - 01.02.2018 г. След прекратяването на трудовия договор с работодателя Белма 2012" ЕООД, е полагала труд в Кюфтеджийница ЕООД от 04.02.2018 г до 04.09.2018 г., както и в Успех ом-а-м ООД. За Ж. Христова работодателят Белма 2012" ЕООД е представил в ТП на НОИ - София град удостоверения приложения 9 (към чл. 8. ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване - НПОПДОО), съдържащи информация за правото й да получи обезщетение за временна неработоспособност, на базата на издадени болнични листове за временна неработоспособност: от 02.11.2016 г. до 14.01.2017 г.; от 17.03.2017 г. до 30.03.2017 г. и от 07.04.2017 г. до 18.05.2017 г. Съгласно тях на Христова е било изплатено обезщетение в размер на 4023,97 лева. По реда на чл. 107 и сл. КСО е била извършена проверка по разходите на ДОО на Белма 2012 ЕООД, за периода от м. 01.2015 г. до м. 01.2020 г. вкл., а резултатите са обективирани в Констативен протокол КВ-5-21-00805923/02.09.2020 г. Във връзка с изясняване на обстоятелствата дали Христова е осъществявала трудова дейност, в качеството й на неучастващо в производството лице, на осн. чл. 44 АПК от нея са били поискани сведения. По повод осъществените административнопроизводствени действия от компетентните длъжностни лица на ТП на НОИ, Ж. Христова е представила трудов договор 5/01.10.2016 г. за длъжност търговски агент, Заповед 25/01.02.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, длъжностна характеристика и трудова книжка, също така собственоръчно написана декларация от 25.03.2020 г., в която декларира осъществявана от нея трудова дейност в проверяваното дружество. Посочва, че се е занимавала с продажба на плодове и зеленчуци на длъжност търговски агент с гръцки език, като дейността й включвала директен контакт, заявки, осъществяване на поръчки, продажба на плодове и зеленчуци между производители и търговци, както и някои транспортни фирми. Касаторката декларира, че е сключила договора на 01.10.2016 г. в офиса на фирмата, с адрес: гр. София, ул. Амстердам 1, посочва го и като работно място. Трудовите си възнаграждения получавала в брой на ръка към края на месеца, като изтъква, че не се е разписвала за получените възнаграждения. Органът е приел, че е налице установена липса на доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството за периода м. 01.2015 г. - м.01.2020 г., за регистрирани обороти и постъпили приходи, за да бъдат изплащани трудови възнаграждения и на това основание, липсва реално извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени уведомления в регистъра на трудовите договори и данни по чл. 5, ал. 4, т.1 КСО. По тази причина административният орган издал оспорения пред съда акт, е заключил, че за тези лица не е възникнало осигурително правоотношение, включително и за Ж. Христова. Издадени са Задължителни предписания ЗД-1-21-00805930/02.09.2020 г. за заличаване от Белма 2012 ЕООД на подадените данни по чл. 5. ал. 4 КСО за поименно посочени в предписанията лица, вкл. и за Ж. Христова, за периода 10.2016г. - 01.2018г. След влизане в сила на Задължителни предписания ЗД-1-21-00805930/02.09.2020 г., подадените от името на Белма 2012 ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода, през който дружеството не е осъществявало дейност, вкл. за жалбоподателката за периода 10.2016 г. - 01.2018 г., са служебно заличени на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съдът след преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност е достигнал до извод, че обжалваното решение е законосъобразен административен акт, постановен при липса на основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна, поради което е отхвърлил първоинстанционната жалба. Решението на Административен съд София град е неправилно. В хипотезата на на чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал.4, т.1 КСО и чл. 54к КСО. Следва извод, че лицето трябва да е осигурено, съгласно изричната норма на § 1, ал. 1, т. 3 КСО, както и да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск. В конкретния случай при извършени проверки от НАП, ИАГИТ и НОИ органът е установил липса на извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО, вкл. от касаторката, защото дружеството не е осъществявало търговска дейност за периода 01.2015 г. - м.01.2020 г. В производството по издаване на задължителни предписания ЗД-1-21-00805930/02.09.2020 г. Христова не е участвала като заинтересована страна, а с процесното Решение 1040-21-875/30.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ София - град, директорът на ТП на НОИ-София град не е изложил мотиви защо счита, че неосъществяването на стопанска дейност от страна на Белма 2012 ЕООД сочи на извод, че Христова не е осъществявала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал.1 КСО, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.4а, ал.1 КСО. В този смисъл едностранните съждения на административния орган не могат да се противопоставят на работника, тъй като директорът на ТП на НОИ София град при постановяване на оспореното пред съда решение. Директорът на ТП на НОИ София - град не е изяснил по реда на чл. 35 и чл. 36 АПК дали е имало правно основание за подаването на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО за Христова и дали те са били правилно подадени от осигурителите, доколкото в процесното решение на директора на ТП на НОИ София град. А и в обжалвания административен акт не се съдържат никакви фактически установявания за възстановяване на сумите на соченото в акта правно основание, касаещи получено от Христова по-рано парично обезщетение за временна нетрудоспособност по болнични листове с периоди на временна нетрудоспособност 07.04.2018 г. 17.08.2018 г. при трудовите й правоотношения с Кюфтеджийница ЕООД и Успех ом-а-мЕООД. Качеството на лицето да бъде осигурено лице според приложимите норми на Кодекса за социално осигуряване, реферира към понятието осигурителен стаж, защото само при неговото наличие лицата се считат за осигурени и имат право да претендират следващото им се парично обезщетение при настъпване на определен социален риск т.е. натрупаният осигурителен стаж има значение за придобиване на определени социални права, измежду които и правото на обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, до навършване на определена от КСО възраст. От прочита на нормативните разрешения на КСО, касаещи понятието осигурителен стаж следва извод, че два са основните му елементи, които го характеризират период от време, през който се осъществява възмездна трудова дейност. За неговото прецизно дефиниране следва да се посочи и разпоредбата на чл. 9, ал.1 КСО, която изисква за лицето да са внесени или дължими осигурителните вноски. Именно последната цитирана разпоредба дава основание да се приеме, че този белег на стажа придава спецификата на осигурителен. В конкретния случай, с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 1040-21-875/30.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, органът е отрекъл качеството на осигурено лице на Христова по смисъла на чл. 4 КСО, тъй като дружеството, в което тя е работила за спорния период преди настъпване на осигурения социален риск, а именно Белма 2012 ЕООД, не е доказало, че извършва стопанска дейност, за целите на която е наело по трудово правоотношение и жалбоподателката. В случая е очевиден правопогасяващият ефект на задължителните предписания за жалбоподателката, защото с тях са заличени осигурителните данни за лицето на основание чл. 5, ал. 4, т.1 КСО, относими към претендираните парични обезщетения за временна неработоспособност. По делото се касае за осигурено лице, с претенция, че е работило по трудово правоотношение с осигурител и работодател, с което трудовоправната връзка е налице с оглед на представените по делото относими доказателства и то следва да има право на защита срещу административнопроизводствените действия на органите на НОИ, включително изразяващи се в служебно заличаване на осигурителните данни по чл. 5, ал.4, т.1 КСО. Този извод следва и от обстоятелството, че в настоящото производство косвен съдебен контрол върху задължителните предписания издадени на името на Белма 2012 ЕООД не може да бъде осъществен, а именно те са фактическо основание за издаване на процесното решение на директора на ТП на НОИ - София град. От данните по делото е видно, че в контролното административно производство за проверка спазването на осигурителното законодателство по реда на 107 и сл. от КСО, по което са издадени и задължителните предписания за заличаване на осигурителни данни, контролните органи на ТП на НОИ са установили, че осигурителят няма доказателства за извършвана дейност, извод изведен в това производство, включително и чрез събиране на доказателства от сочените за осигурени лица, като административният орган е извел фактически и правен извод, че след като осигурителят работодател не извършва дейност, то и сочените за осигурени лица от него не извършват трудова дейност. Безспорно е, че за възникване на фактическия състав на реализиране на правото да се получи всяко едно от процесните парични обезщетения, лицето следва да е осигурено, като е необходимо да се докаже, че е налице реално извършване на трудова дейност и заетост на работника. В конкретиката на фактите по делото се установява, че изводът, че осигурителят не извършва дейност и следва да заличи данните за осигурени лица, има пряко действие върху правата и законните интереси на осигурените лица, защото те се прекратяват с влизане в сила на задължителните предписания. В контролните производства на НОИ съдебната практика приема, че отношенията между осигурител и НОИ и осигурен и НОИ са различни и самостоятелни, и поради това, когато се проверява осигурителят, осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно производство, като имат самостоятелни права, които могат да защитят. Позитивното ни право отчита правното положение, в което между осигурител и НОИ се провежда контролно производство с участието само на осигурителя, като той може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице. Ако е недобросъвестен, като не документира търговската си дейност, не декларира доходи и не заплаща данъци, той няма и интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания, нито да оспори същите, още повече, че те би трябвало да трупат осигурителен стаж, дори когато осигурителят им не е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите осигурителни вноски. Или, осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но не участват като страна в това административно производство. От друга страна, ако в друго производство се установи упражняване на трудова дейност от осигурените ще е налице влезли в сила актове, включително и съдебни, с които спрямо осигурените лица те са осъществявали трудова дейност и имат осигурителни права, но няма кой да заплати осигурителните вноски за тях, тъй като по отношение на осигурителя е прието, че той не извършва дейност, поради което не дължи осигурителни вноски и респективно данъци. Такъв правен резултат може да бъде избегнат, когато в контролното производство НОИ установи всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, всички лица са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове са с еднакво действие по отношение на страните. На посоченото основание - лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител, последният адресат на задължителните предписания, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания, защото именно те в конкретната хипотеза са основанието по чл. 114, ал.2, т.2 и т.3 КСО, съобразно което органът е разпоредил връщане на процесната сума, а не да дава сведения по чл. 44-46 АПК, както е било разпредено на Христова в процесното административно производство по издаване на Решение 1040-21-875/30.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София град. Правото лицето да участва в административно, респ. съдебно производство по установяване на обстоятелствата, касаещи заличаване на неговите осигурителни данни, включително и служебното им заличаване на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, е обосновано и от разпоредбата на 120, ал.2 от Конституцията на Република България, доколкото няма изрична забрана в закон за такова процесуално поведение, а и в хипотеза като настоящата, лицето има пряк, личен и непосредствен интерес от търсената с жалбата съдебна защита, която най-ефективно ще се реализира в производство по оспорване на задължителните предписания, с пряк правопогасяващ ефект, и доказване на обема на претендираните осигурителни права, който пряко зависи от действително реализирана трудова дейност по смисъла на 10, ал.1 КСО, като се прецени осъществени ли за елементите на трудовия договор и в какъв времеви диапазон. В допълнение, отричането на трудовото правоотношение между работника и работодателя, и по-конкретно реалното изпълнение на трудова дейност от страна на наетото лице, поради недоказаност на обстоятелството, че работодателят осъществява стопанска дейност, по същество противоречи на основното право на труд на гражданите, закрепено в чл. 48 от Конституцията на Република България. Разбирането, което първоинстанционният съд е възприел, за да обоснове неоснователност на първоинстанционната жалба, е конституционно недопустимо, тъй като то ограничава въведеното с чл. 48 от Конституцията право, а неучастието на осигуреното лице в административното и съдебното производство във връзка с издадените задължителни предписания и тяхното служебно заличаване, от своя страна накърнява неговото право на защита по чл. 56 и чл. 57, ал.2 от Конституцията, включително и от най-силната и съпроводена с процесуални гаранции защита чл. 117 от Конституцията. Противното разбиране би поставило в несигурност социалната сигурност в държавата, касателно определена категория лица, на които е отречено качеството осигурени, без възможност за реална съдебна защита в правоотношенията между НОИ и осигурителя, поради неучастие в конкретното административно производство, последиците от развитието, на което влияят в правната сфера на осигуреното лице. Все пак държавата дължи социалната сигурност на гражданите и това й задължение е възложено от Конституцията като правова и социална държава (виж абзац пети от Преамбюла на Конституцията на Република България). Липсата на мотиви на обжалвания административен акт, касателно правопогасяващите за жалбоподателката факти, релевантни за правния спор, включително свързани и с доводите на органа за недобросъвестността й при получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност, не може да бъде санирана с последващи действия от страна на директора на ТП на НОИ-София-град, което се явява и самостоятелно правно основание за отмяна на обжалвания административен акт. В касационната жалба на Ж. Христова е направено искане за отправяне на преюдициално запитване по чл. 628 и сл. от ГПК, относно тълкуване на чл. 34 и чл. 41, параграф 2, б. "а" от Хартата на основните права на Европейския съюз, кoето е формулирано по следния начин: 1/. допускат ли чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът на правна сигурност и принципът на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, национална правна уредба, която приравнява липсата на търговска дейност на осигурителя - дружеството-работодател, с липса на положен труд, след като са начислени осигурителни вноски, трудовото възнаграждение е изплащано и са налице писмени и устни доказателства, че жалбоподателят е полагат труд? 2/. допускат ли чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът на правна сигурност и принципът на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на Европейския съюз национална правна уредба, при която въз основа на административно производство, което се развива между държавен орган - Националния осигурителен институт, и осигурителя - дружеството-работодател, и в което жалбоподателят не участва, да се заличават данни за осигурителен и трудов стаж на жалбоподателя, и което административно производство се използва като доказателство в съдебното производство по обжалване на административния акт от жалбоподателя и развиващо се между жалбоподателя и Националния осигурителен институт за доказване на липса на положен труд от жалбоподателя? 3/. следва ли да се приеме за нарушение на залегналия в чл. 41, параграф 2, буква "а" от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него, фактът, че в административно производство, което се развива между държавен орган - Националния осигурителен институт и осигурителя - дружеството-работодател и в което жалбоподателят не участва, да се заличават данни за осигурителен и трудов стаж на жалбоподателя, който факт безспорно има неблагоприятни последици за жалбоподателя? По повод на искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване настоящият касационен състав на основание чл. 628 и сл. ГПК във връзка с чл. 144 АПК, намира следното: Съдът на Европейския съюз (СЕС) може да бъде сезиран с преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС от съответната юрисдикция на държавата-членка. В случая касаторът иска да бъде отправено преюдициално тълкувателно запитване във връзка с установяване на точното значение на посочените норми от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципите на правото на ЕС, което да бъде направено от настоящия съдебен състав като орган, който е компетентен да отправя преюдициални запитвания. Според чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, озаглавена "Социална сигурност и социална помощ" съюзът е задължен да признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Този текст, както и чл. 41, параграф 2, б. "а" от Хартата, следва да бъдат тълкувани съобразно чл. 52 от Хартата, в смисъл, че правата, които тя признава измежду които и социална сигурност и социална помощ, могат да бъдат ограничавани, но само въз основа на закон и при спазване на принципа пропорционалност. Признатите права на гражданите на ЕС съгласно чл. 34 от Хартата следва обаче да се упражняват при определените в тях условия и граници. От гореизложената фактическа обстановка и приложимите към нея материалноправни норми настоящата касационна инстанция намира, че не е необходимо да отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуване на посочените норми от Хартата на основните права на Европейския съюз. Хартата на основните права на ЕС се прилага по отношение на всички действия на институциите на ЕС. Разпоредбите на Хартата се прилагат по отношение на държавите-членки единствено, когато те прилагат правото на ЕС (в този смисъл е Решение по дело С-395/2015 г. относно приложението на чл. 34 от Хартата), така и чл. 51, параграф 1 от същата Харта. Видно от установената практика на Съда на ЕС, когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност (вж. също Решение от 26.02.2013 г. по дело С-617/10, т. 22, Определение от 25.02.2016 г. по дело С-520/15, непубликувано, т. 20 ). В процесния случай посочените текстове от Хартата на основните права на Европейския съюз, не се нуждаят от тълкуване. С дефинираните от жалбоподателя въпроси се цели недопустимо тълкуване на национални разпоредби и фактически въпроси, които са предмет на спора, а не норми от правото на ЕС, поради което настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по така формулираните въпроси. От вече изтъкнатите аргументи се извежда извод, че искането за отправяне на преюдициално запитване по горепосочените въпроси по чл. 267 ДФЕС, е неоснователно и следва да се остави без уважение. По така изложените съображения обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната му касационната инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени обжалвания административен акт. С оглед изхода на правния спор на касационния жалбоподател се дължат своевременно поисканите и доказани по основание и размер съдебно-деловодни разноски, които са за заплатена държавна такса пред касационната инстанция от 30 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото пред АССГ в размер на 1500 лева, тъй като с оглед на фактическата и правна сложност на спора, същото не е прекомерно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо АПК и чл. 629, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение