Решение № 2246 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2017 г.

Решение № 2246 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник- директора на ТД на НАП - С., чрез юрк. К. Р., срещу решение № 2030/27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 600/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отменена негова заповед за налагане на "Д. Е. Р." ЕООД на принудителна административна мярка (ПАМ) № F244774/26.10.2016 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 15 дни за обект ресторант, находящ се в гр. С., ул. "С." ..№.... Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 1 АПК. Излагат се подробни мотиви, че промяната на наемателя на търговския обект, по отношение на който е наложена процесната ПАМ не е обстоятелство, обуславящо нейната незаконосъобразност, а има единствено значение относно възможността за привеждането й в изпълнение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Постъпила е и частна жалба срещу определение № 3432/29.05.2017 г. на АССГ по адм. д. № 600/2017 г., с което е оставено без уважение искането на заместник-директора на ТД на НАП - С., чрез юрк. К. Р., за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Излагат се съображения, че не е установено заплатеното адвокатско възнаграждение да е във връзка с конкретното дело, тъй като са налице девет броя обжалвани заповеди, по които е представено едно и също общо пълномощно от 16.01.2017 г. Прави се искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което да се измени решението в частта за разноските, като искането за присъждането им бъде оставено без уважение или алтернативно - присъдените разноски да бъдат намалени до минимума. Ответникът по касационната жалба "Д. Е. Р." ЕООД, гр. С. - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна, в законоустановения срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни поради следните съображения: За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на "Д. Е. Р." ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка в ресторант, находящ се на ул. "С." ....., стопанисван към датата на проверката - 22.08.2016 г. от "Д. Е. Р." ЕООД. Взел е предвид представените в съдебното производство анекс от 20.09.2016 г., с който договорът за наем на посочения търговски обект, сключен между "Блок инвест" ЕООД и "Джи ЕМ Рест" ЕООД е прекратен, както и договор за наем от 21.09.2016 г., с който обектът е отдаден под наем на "Р. Д. М." ЕООД за срок от две години, считано от датата на договора. Посочил е, че към датата на издаване на заповедта за ПАМ - 26.10.2016 г. ползвател е друго юридическо лице, като е приел неизясняването на това обстоятелство от административния орган за съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Д. Е. Р." ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е оспорил описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца, поради което представеното в касационното производство влязло в сила решение на Софийски районен съд по н. а. х. д. № 1120/2017 г., с което е потвърдено наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция за същото нарушение, не установява релевантни за настоящото производство факти. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Изпълнението на административния акт не е релевантно по отношение преценката на неговата законосъобразност, поради което неправилно АССГ е мотивирал извода си за допуснато съществено процесуално нарушение, с промяната на наемателя на обекта, в който е констатирано нарушението. За административния орган не е налице задължение, а и фактическа възможност да проверява във всеки един момент от производството по издаване на заповед за ПАМ от вида на процесната дали обектът, в който е констатирано нарушението все още се стопанисва от лицето, извършило нарушението. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Д. Е. Р." ЕООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по- горе. Решението подлежи на отмяна и в частта за разноските, което обуславя основателност и на частната жалба срещу определение № 3432/29.05.2017 г. на АССГ по адм. д. № 600/2017 г. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на ТД на НАП - С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение