Решение № 6207 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11097/2019 г.

Решение № 6207 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11097/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на В. М., чрез процесуален представител, против решение № 249 от 05.07.2019 г. по адм. дело № 166/2019 г. по описа на Административен съд – Смолян (АС Смолян). Касаторът твърди неправилност на оспорваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в случая съдът неправилно е приел, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума. Ответникът - Община Рудозем, чрез процесуален представител, изразява становище за изначална недопустимост на исковата молба, за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Постъпила е и частна жалба, подадена от Община Рудозем срещу определение № 460 от 16.07.2019 г., постановено по адм. дело № 166/2019 г. по описа на Административен съд - Смолян, в частта с която е отхвърлено искането на Община Рудозем за присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба - В. М., не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Счита, за правилен изводът на съда, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред АС - Смолян е бил иск с правно основание чл. 1, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗОДОВ, с който се иска Община Рудозем да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 10 000 лева, представляваща претърпяна от него неимуществена вреда, изразяваща се в психически дискомфорт, неудобство, унижение, безспокойство, несигурност и накърняване на достойнството, които са настъпили вследствие незаконосъобразното бездействие на кмета на Община Рудозем да изгради улица или временен път до къщата в която живее, а именно [населено място], [адрес]. Съдът е отхвърлил исковата молба като неоснователна. За да постави този резултат е намерил, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. Посочил е, че незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващо се в неизвършване на фактическо действие е налице когато органът или длъжностното лице са задължени да извършат такова по силата на закон или друг нормативен/подзаконов акт. Съобразил е, че не е налице законово или подзаконово регламентирано действие, което обосновава липсата на незаконосъобразно бездействие. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото е прието, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Съдът правилно е съобразил законните дефиниции на понятията "действия" и "бездействия" в чл. 250 и чл. 256 от АПК. При изследване на въпроса за наличието на фактически действия на администрацията законът предполага извършването на такива фактически действия, които са предписани като задължение от императивна правна норма. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Следва да бъде отбелязано, че Наредба № 4 от 1.07.2009 г., на която се позовава ищецът, не вменява задължение на кмета или на длъжностни лица прокарването на пешеходен или транспортен подход към определени жилищни сгради, тя регламентира проектирането, изпълнението и поддържането на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. В конкретния случай ищецът – настоящ касатор не е лице с намалена подвижност/лице с увреждане. Правилно АС - Смолян приема, че цитираните законови разпоредби не формират за ответника задължение за фактическо действие, пряко произтичащо от нормативен акт. Същите съдържат общи, устройствени положения, а не преки, конкретизирани задължения, чието неизпълнение може пряко да увреди лицето. Обосновано е съждението на съда, че не е доказано наличието на бездействие от страна на ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба. Отделно от изложеното следва да бъде отбелязано, че от страна на ответника са предприети действия по изменение на ПУП с оглед осигуряване на достъп до имота на ищеца. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно на твърдяното незаконосъобразно бездействие, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Касационната инстанция намира за частично основателна подадената от Община Рудозем частна жалба срещу определение № 460 от 16.07.2019 г., постановено по адм. дело № 166/19 г. на АС - Смолян, с която е отхвърлено искането за допълване на решението в частта за разноските със сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Административният съд е уважил искането на ответника по делото за сторените разноски в размер на 50 лева, представляваща депозит за вещо лице и е отхвърлил искането за присъждане на адвокатски хонорар. Съгласно новата разпоредба на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ освен разноските по делото съдът осъжда ищеца да заплати на ответника и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Адвокатско възнаграждение се дължи. При разглеждането на делото в първата инстанция защитата на ищеца не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въпреки това възнаграждението следва да се намали по съображения, че размерът му не е справедлив и обоснован. Възнаграждението от 1000 лева, следва да се намали на 100 лева, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Определението следва да се отмени, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Община Рудозем в размер до 100 лева и вместо това В. М. да бъде осъден да заплати на общината сума в размер на 100 лева. В останалата част до пълния размер на претендираните разноски в размер на 1000 лв. определението следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде уважена в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение