Решение № 10314 от 2.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7790/2017 г.

Решение № 10314 от 2.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7790/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район срещу Решение № 808/04.05.2017 г. на Административен съд - Б. по адм. дело № 144/2016 г., с което е отменена Заповед № ДК-10-ЮИР-95/02.11.2015 г., прогласяваща нищожността на Разрешение за строеж № 31/10.03.2015 г. на главния архитект на община Ц. за "Жилищна сграда", находящ се в УПИ I-381, кв. 44, поземлен имот с идентификатор 66528.501.381 по кадастралната карта на с. С., община Ц., ведно с одобрените инвестиционни проекти, с възложител "К. и Ф." ЕООД.

От ответниците "К. и Ф." ЕООД е на позиция за правилност на обжалваното решение, главният архитект на община Ц. и Окръжна прокуратура - Б. не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Обявяващата нищожността на РС заповед е мотивирана от фактическа страна с твърдението, че имотът, в който е разрешено строителството, попада в границите на Природен парк "С." и представлява защитена територия по смисъла на ЗЗТ. С него е обвързан изводът за дължимостта на влязъл в сила административен акт на РИОСВ - Б. по отношение на необходимостта от преценка на инвестиционното намерение, който е условие за разрешаване на строителството по ЗООС и ЗБР, а липсата му е квалифицирана от правна страна като нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ вр. чл. 82, ал. 5 ЗООС и чл. 31, ал. 1 и 4 ЗБР. Противоречието с разпоредбите по опазване на околната среда и устройство на територията е възприето за тежко и радикално до степен на правна нетърпимост.

1. а. Според действащият ПУП за имота е обособен УПИ, отреден за индивидуално жилищно строителство. Той е отразен като урбанизирана, а не защитена, територия в кадастралната карта. Нито заповедта от 1995 г. на министъра на околната среда и водите за обявяване на Национален парк "С.", нито последващата от 2000 г. за прекатегоризирането му в природен парк определят границите на парка, не е налице и одобрен план за управлението му.

б. Тези фактически установявания на съда относно статута на имота (вж. и чл. 6, ал. 2 ЗЗТ) са основани на приетата съдебно-техническа експертиза. За дискредитирането й, противно на позицията на касатора, не е достатъчно позоваването на кореспонденцията между РДНСК и РИОСВ - Б., с която се свързва достоверността на извода, че имотът принадлежи към територията на ПП "С.". Тежестта на проведе пълно доказване на фактическите основания на упражненото контролно правомощие е върху административния орган - чл. 170, ал. 1 АПК. Разрешението на главния въпрос за местоположението на имота може да се търси единствено с изследване на обективни източници на данни за предназначението на територията, каквито именно са използвани от вещото лице.

1. Ако, при неустановеността на факта, се изключи принадлежността на имота към защитена територия, то не би бил дължим на това основание и съгласувателен акт по ЗООС и ЗБР като предпоставка на РС, т. е. би отсъствал порок при издаването му, за да се преценява въобще тежестта му с оглед на евентуална негова нищожност. В тази хипотеза анализът на първоинстанционния съд за неприложимостта на нормите в регулираната от двата специални закона област се споделя от касационната инстанция.

1. Правилно съдът е отрекъл тезата на административния орган, с която е мотивирана нищожността на РС, дори ако имотът на дружеството (или част от него) действително е ситуиран в границите на природния парк.

а. В общия случай отсъствието на акт за съгласуване на инвестиционното предложение сочи на липсата на елемент от фактическия състав на РС - чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, последица от която би била материалната незаконосъобразност на разрешителното. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да е приравнимо на пълна липса на условията (предпоставките) за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание (приети от теорията и практиката критерии, към които правилно по принцип се е насочил и контролният орган).

б. Конкретното РС не е засегнато от пороци със съпоставима тежест. Отнасянето на споменатите критерии към акта би означавало действащият закон изначално да не допуска строеж с параметрите и местоположението на разрешения или пък единствено възможния заключителен акт по ЗООС и ЗБР да е с отрицателно съдържание, което би осуетило изцяло издаването на РС. Н. една от посочените хипотези не е налице.

аа. Строителството е предвидено по ПУП, а забраната за реализирането му в природни паркове не е абсолютна - арг. чл. 31, т. 9 ЗЗТ, изискваща то да е разрешено със заповедта за обявяване на парка, плана за управлението му и устройствените и технически планове и проекти.

бб. Няма и основание за евентуален еднозначен извод, че РИОСВ (която не се е произнесла по подаденото от дружеството уведомление за инвестиционната инициатива) при никакви условия не би съгласувала инвестиционното намерение, както и че подобен акт би бил законосъобразен поради прилагането на уреден от материалния закон ограничителен режим, препятстващ по принцип осъществяването на строителство с позволения предмет.

1. Следователно РС не би породило нетърпими, а допустими от правния ред последици. Съответно нарушенията при издаването му биха били предпоставка за отменяемостта му, не и за неговата нищожност, както правилно е приел и съдът. Обратното, освен че ще застраши предвидимостта в инвестиционния процес и в контролната дейност на администрацията, би превърнало правомощието да се обяви нищожност на административния акт в средство за преодоляване на вече преклудираната възможност за отмяната му като незаконосъобразен.

1. Неотносимо към горния извод е възражението в жалбата относно прилагането на принципа на предпазливостта в процедурите по оценка за съвместимостта със защитените зони. Принципът е важим в процеса по одобряване на плановете или проектите, предвиждащи дейности в защитени територии, а не е пряко приложим към критериите за разграничение на унищожаемите от нищожните актове по ЗУТ, респ. към квалификацията на тежестта на порока, от който би било засегнато РС при издаването му в противоречие с нормите, уреждащи отделните елементи от фактическия му състав.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба на органа, издал отменената от АС - Б. заповед, е предпоставка за присъждане на платеното и заявено в срок от насрещната страна "К. и Ф." ЕООД адвокатско възнаграждение от 960 лв. за настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение