Решение № 8570 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3894/2022 г.

Решение № 8570 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3894/2022 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Ш., подадена чрез процесуалния представител адв. Димитрова, и по касационна жалба на главния архитект на район "Витоша", Столична община, чрез пълномощника юрк. Григорова, срещу Решение № 4468 от 05.07.2021 г., постановено по адм. дело № 673/2021 г. по описа на Административен съд – София град, в неблагоприятната за касаторите част, с която е отменена виза за проектиране, издадена на 10.07.2020 г. от главния архитект на район "Витоша", Столична община, по преписка № РВТ18-ГР00-260/2018 г. и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба на главен архитект на район "Витоша", Столична община, се излагат доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по жалби, които не са подадени в законоустановения срок. Според касатора, независимо от актуалността на отразената в процесната виза кадастрална основа, с изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри от 2013 г. кадастралната граница на УПИ VII – 278 е приведена в съответствие с регулационната, т. е. не се засягат вътрешно-регулационни граници между имотите, собственост на физически лица. Възразява се още, че с визата не се предвижда различно местоположение на сградата и пристройката спрямо границата към съседния УПИ VI – 277, което да доведе до нарушаване условията за ползване и застрояване на имота на жалбоподателя. Претендира се обезсилване на съдебното решение и прекратяване на производството по делото, евентуално отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на М. Ш. се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че визата за проектиране е надлежно издадена при спазване на разпоредите на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Претендира се отмяна на съдебното решение. Ответниците – "Веница" ООД, Д. Г., Р. П. и Ц. М., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становища по касационните жалби. Ответникът – Д. Г., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Дашина, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страна срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалби на Д. Г. и Д. Г. срещу виза за проучване и проектиране на "Преустройство пристройка и промяна на предназначението на жилищна сграда в детска градина" в УПИ VII – 278, кв. 101, м. "Драгалевци – разширение север", издадена на 10.07.2020 г. от главния архитект на район "Витоша". Визата е издадена по подадено заявление вх. № РВТ18-ГР00-260/29.06.2018 г. от М. Ш., в качеството й на собственик на УПИ VII – 278, с искане за издаване на виза за проектиране на преустройство на жилищна сграда в детска градина по чл. 140 от ЗУТ. В производството пред административния съд е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която последното изменение на кадастралната карта и регистри за имота – предмет на процесната виза, е направено със заповед КД-14-22-976/24.06.2013 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - София, като към заявлението за издаване на визата от 29.06.2018 г. са приложени комбинирана скица и мотивирано предложение за издаване на виза с дата 16.10.2012 г. /почти 6 години преди подаване на заявлението за издаване на виза за проучване и проектиране/ и същите не са с актуална кадастрална основа - не отразяват изменението от 24.06.2013 г. Констатирано е от вещото лице също така, че двуетажната сграда с идентификатор 68134.1977.2629. 1 по кадастралната карта отговаря на одобрения план за застрояване, като в приложената по делото Виза за проучване и проектиране на преустройство, пристройка и промяна на предназначението на жилищна сграда в детска градина в УПИ VII-278, кв. 101, м. "Драгалевци – разширение север" е предвидено отстояние от регулационната линия, към УПИ VІ-277, кв. 101 - минимум 3 м., но от извършените геодезически измервания на 05.05.2021 г. вещото лице установява, че отстоянието на съществуващата сграда до регулационната линия е 1. 60 м. и не отговаря на изискуемото от издадената на 10.07.2020 г. виза за проучване и проектиране. При изслушването в открито съдебно заседание на 19.05.2021 г. вещото лице посочва, че не може да каже защо втората сграда е на отстояние 1. 60м., може да има денивелация, както и другата сграда с идентификатор 68134.1977.2629. 2, продължава да се води селскостопанска сграда, като в кадастралната карта е означена като депо, на един етаж, и затова вещото лице не я включил в заключението. За да отмени процесната виза за проектиране първоинстанционният съд е приел, че жалбата на Д. Г. е допустима и основателна. Прието е от съда, че в случая безпротиворечиво се изяснява от заключението на вещото лице, както и от текстовата част на двата документа - комбинирана скица и мотивирано предложение за издаване на виза, че те са с дата 16.10.2012 г. - почти 6 години преди подаване на заявлението за издаване на виза за проучване и проектиране, и не са с актуална кадастрална основа. Прието е още, че тези два документа не отразяват изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри от 24.06.2013 г., поради и което не са могли да послужат за издаване на виза по искането, направено на 29.06.2018 г. в съответствие с изискването на чл. 140, ал. 2, изр. второ от ЗУТ. Съдът е обосновал извод, че оспорената виза, макар и издадена в установената форма от компетентен орган – лице, надлежно овластено с представената заповед № РА50-395/14.06.2017 г. на главния архитект на Столична община, т. 7. 10., е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като в отклонение от изискването на чл. 35 от АПК не са изяснени фактите от значение за случая, поради и което визата несъответства и на материално-правните разпоредби и целта на закона. С оспореното решение административният съд е отхвърлил и жалбата на Д. Г. в частта, с която се иска обявяване нищожността на процесната виза, като неоснователна, а в останалата част е оставил без разглеждане жалбата като просрочена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената и приета за допустима жалба на Д. Г., като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената виза за проектиране. Правилно първоинстанционният съд е приел жалбата на Д. Г. за подадена в срок, тъй като съобщението за издадения административен акт не е било редовно връчено на този жалбоподател по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 2, изр. 2 и сл. от ДР на ЗУТ, след като лицето не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението за издадената заповед следва да се залепи на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и да се постави на таблото за обявления в сградата на района или интернет страницата на органа за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. За да е приложим реда на съобщаване по § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ е необходимо адресът на лицето да не е известен или то да не е намерено на посочения от него адрес, което според цитираната законова разпоредба се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. В случая обаче в съставената служебна бележка от 07.12.2020 г. от две длъжностни лица, не е посочено, че лицето не е намерено по смисъла на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ, като в нея не се цитира и приложеното по делото известие за доставяне от 19.10.2020 г. Следва да се има предвид също така, че и в приложеното по делото известие за доставяне е посочено само, че пратката е "непотърсена", което обстоятелство не води до извод, че лицето не е открито на посочен от него адрес. Въпреки че редът на съобщаване по § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ е привидно спазен, органът не е представил необходимите доказателства за факта, обуславящ неговото прилагане, т. е. не е установено по определения в закона начин отсъствието на адресата на съобщението за издадената виза на посочен от него адрес, поради което и правилно съдът е приел, че за жалбоподателката Г. не се установява дата на редовно съобщаване на визата и подадената от нея жалба е процесуално допустима. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПР3 или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Разпоредбата на чл. 140, ал. 2, изр. второ от ЗУТ предвижда, че когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Законосъобразен е извода на административния съд, че оспорената виза за проучване и проектиране е издадена в несъответствие с материално-правните норми. Видно от приложената по делото административна преписка, както и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, процесната виза за проучване и проектиране не е издадена върху комбинирана скица от действащата към датата на издаване на визата кадастрална карта. Установява се по делото, че комбинираната скица и мотивираното предложение за издаване на процесната виза са с дата 16.10.2012 г. и за имот с идентификатор 68134.1977.278, а самото заявление за издаване на визата е с дата 29.06.2018 г. Същевременно, видно от заключението на вещото лице и приетите по делото писмени доказателства, за процесния имот има влязла в сила кадастрална карта от 2011 г., но с последно изменение от 24.06.2013 г., при което процесният имот е вече с нов идентификатор 68134.1977.2629, а не посочения във визата. С оглед на това безспорно се установявя по делото, че визата за проучване и проектиране е издадена върху неактуална кадастрална основа от 16.10.2012 г. Следователно, както и правилно приема първоинстанционният съд, процесната виза е издадена в противоречие с императивното изискване на чл. 140, ал. 2, изр. второ от ЗУТ, тъй като не е издадена върху комбинирана скица от действащата кадастрална карта, в частта за процесния имот с нов идентификатор 68134.1977.2629, и подробния устройствен план. За пълнота на изложеното следва да се има предвид също така, че в оспорената виза е налице и противоречие между определения предмет на същата – "за преустройство, пристройка и промяна на предназначението на жилищна сграда в детска градина", и соченото правно основание за нейното издаване – чл. 140, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Законодателят е предвидил, че в определени случаи е допустимо застрояването за имота да се определи с визата по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ - когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване, без да се изменя самия план - чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, чл. 51, чл. 58, чл. 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗУТ. В процесния случай обаче с подаването на заявлението за издаване на виза за проектиране не е поискана промяна на разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, в съответствие с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, а е поискано по същество преустройство и промяна на предназначението на жилищна сграда в детска градина. В конкретния случай не се установява също така с издадената виза да се променя разположението на предвидена в плана сграда, като в тази връзка следва да се има предвид, че и самият касационен жалбоподател главен архитект на район "Витоша" сочи в жалбата, че с визата не се предвижда различно местоположение на изградените вече, преди издаването й, в имота сграда и пристройка към нея. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Д. Г. за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят такива, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,