Решение № 8410 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4472/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса(РЗОК) Перник против решение 4386/10.02.2025 г., по адм. дело 8829/2024 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 453, ал.7 от Националния рамков договор РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 2025 г. (НРД за МД 2023-2025г.) касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ нефрология М. ЕООД, гр. София, чрез адвокат М. Дедова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение, възприемайки като точно тълкуването на съда на разпоредбата на чл. 453, ал.7 НРД за МД 2023-2025г.. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 4386/10.02.2025 г., по адм. дело 8829/2024 г. Административен съд София град е изменил по жалба на Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ нефрология М. ЕООД, гр. София заповед за налагане на санкции РД-09-614/03.07.2024 г., издадена от зам.директора на РЗОК Перник, оправомощен със заповед РД-09-565/21.06.2024 г. на директора на РЗОК-Перник, като вместо финансова неустойка в размер на 100,00 лева за всяко от шестте нарушения, отразени в протокол 183/13.06.2024 г., с общ размер 600,00 лева е наложил на основание чл.453, ал.7 НРД за МД 2023-2025г., за всички нарушения една санкция в размер на 100,00 лева. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че при проверка на медицинската документация на лечебното заведение контролните органи на РЗОК Перник са констатирали 6 нарушения на установените изисквания за работа с нея. Не е спорно, че нарушенията са първи по ред и касаят медицинска документация от раздел X от глава седемнадесета и раздел XII от глава деветнадесета на НРД за МД 2023-2025г.. Спорът между страните е правен и касае въпроса дали при наличие на тези предпоставки, административният орган е следвало да приложи изключението на чл. 453, ал. 7 от НРД за МД 2023-2025 г. и за установените шест нарушения, да наложи една санкция. Съгласно чл.453, ал.7 НРД за МД 2023-2025г. по изключение, извън случаите по ал. 2 6, за констатирани нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация от раздел Х от глава седемнадесета и раздел ХII от глава деветнадесета, за първо нарушение се налага една санкция, независимо от броя на констатираните нарушения. В тези случаи длъжностните лица по чл.72, ал.2 от ЗЗО правят предписания за отстраняването им, а при последващо нарушение от този вид се налага санкция за всяко едно констатирано нарушение. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя тълкуването на първоинстанционния съд. Изключението е предвидено по волята на законодателя, а не на санкциониращия орган и за разлика от другите случаи по ал. 2-6, където се въвежда общото правило, че "за всяко констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция" ал. 2, както и конкретните хипотези - при констатирани нарушения, извършени от различни лекари от лечебното заведение изпълнител на извънболнична помощ, за всяко едно от тях се налага съответната санкция (ал. 3), и при констатирани нарушения по изпълнение на КП, АПр, КПр и КДН за всяко едно от тях се налага съответна по вид и размер санкция, като в този случай, общият размер на санкцията е сбор от санкциите за всяко едно нарушение ал. 5 и 6. В тази връзка, санкцията в обжалваната Заповед РД-09-614/03.07.2024 г. е определена в нарушение на разпоредбата на чл. 453, ал. 7 от НРД за МД 2023-2025 г. Нормата предвижда изключение, при което за разлика от хипотезите на ал. 2-6, независимо от броя на констатираните нарушения, се налага една санкция при две предпоставки нарушението да е първо и да касае установените изисквания за работа с медицинска документация от раздел X от глава седемнадесета и раздел XII от глава деветнадесета на НРД за МД 2023-2025г.. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон за неоснователни. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие и авизо местен превод от 28.03.2025 г.) възлизат на сумата от 400,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение