Решение № 1534 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2008 г.

Решение № 1534 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието против решение от 14.05.2008 г. на Софийски градски съд, Адм. колегия, III Б състав, постановено по адм. дело № 1074/2007 г., с което е отменена Заповед № Л-979/5.02.2007 г. на Главен директор Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, с която на полицай Милен Цонев Маринов-надзирател следствен арест - Русе-е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на закона и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът Милен Цонев Маринов взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима- подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, СГС приема, че заповедта за уволнение на Милен Цонев Марининов на основание чл. 20, ал. 4 ЗИН и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е издадена от компетентен орган, но при съществени нарушения на производствените правила-заповедта за образуване на дисциплинарното производство по чл. 230, ал. 1 ЗМВР е издадена от некомпетентен орган и не съдържа реквизитите по чл. 239 от ППЗМР; не е запазено и изискването на чл. 243, ал. 3 ППЗМВР за запознаване на извършителя срещу подпис и дата за резултата от разследването в обобщената справка, с което съществено е нарушено правото му да се запознае с точните констатации и въз основа на тях да даде обяснения или възражения. Решението е правилно. Ответникът е държавен служител от личния състав на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на местата за лишаване от свобода (чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН). Съгласно чл. 20 ал. 4 от ЗИН, за личния състав по ал. 1, т. 1 на чл. 20 се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета - двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. На осн. чл. 230, ал. 1 ЗМВР, при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на министъра на вътрешните работи и се открива дисциплинарно дело. В случая, дисциплинарното производство (ако изобщо се приеме, че такова е започнало валидно) е започнало по Заповед № л-6773 от 11.11.2006 г. на гл. комисар Петър Василев-главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията" към министерство на правосъдието, с която е наредено да се извърши проверка във връзка с изясняване на обстоятелствата и фактите по извършеното на 10.11.2006 г. бягство на задържано лице от килия № 6 на следствен арест Русе при Областно звено Следствени арести" Русе. Принципът, въведен и в посочения текст на ЗМВР е, че дисциплинарно-наказващият орган е компетентен да започне дисциплинарното производство. Разпоредбата на закона е детайлизирана и в Правилника за прилагане на ЗМВР - чл. 239, съгласно който при образуване на дисциплинарното производство по чл. 230, ал. 1 ЗМВР в заповедта на министъра на вътрешните работи се посочват: поводът за образуване на производството, получените данни, извършителят, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание и дисциплинарно разследващият орган, на когото се възлага разследването. Дисциплинарно-разследващият орган следва да запознае държавния служител с резултатите от извършената проверка. Посочените разпоредби са императивни и нарушаването им е съществено нарушаване на процесуалните правила при издаване на процесната заповед, свързано с правото на защита на уволненото лице. В случая, заповедта, по която е започнало процесното дисциплинарно производство освен, че е издадена от некомпетентен орган, изобщо не съдържа посочените реквизити. Тя възлага проверка на инцидента с бягството на арестант от следствения арест, в резултат на която проверка е предложено дисциплинарното уволнение на ответника. Уволненият служител не е бил запознат и с изготвената след проверката справка, докладвана на дисциплинарно-наказващия орган. При тези факти, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие на материалния закон приема, че дисциплинарното производство е извършено не по правилата на ЗИН, ЗМВР и ППЗМВР и че нарушенията на административнопроизводствените норми са съществени и са основания за отмяна на обжалваната заповед. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е направил разноски в касационното производство, поради което такива не следва да му се присъдят, въпреки формулираното искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,