Решение № 5601 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2966/2020 г.

ВАСI отделение14.05.2020 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 8168/18.12.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5656/2018 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на "София Фрут 07" ЕООД против ревизионен акт № Р-22221416005181-091-001/28.12.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София относно определените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 04. 2013 г. в размер на 880. 12 лева и съответните лихви, резултат от непризнати ВОД с получател ALMIRA TRANS SRL, R030793447, както и в частта на присъдените разноски за сумата над 807. 57 лева. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в посочената част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8168/18.12.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5656/2018 г., в останалата част. ОСЪЖДА "София Фрут 07" ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите сумата 807. 57 лева разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5601 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2966/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "София Фрут 07" ЕООД, със седалище град София, чрез адв. М. Пандов против решение № 8168/18.12.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5656/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221416005181-091-001/28.12.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София в оспорената част относно определените допълнителни задължения по ЗДДС и лихви за данъчни периоди м. 11. 2012 г., м. 04, м. 05 и м. 06. 2013 г. и м. 05. 2016 г. Касационните доводи са за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните възражения са за незаконосъобразност на ревизионния акт относно непризнатите вътреобщностни доставки /ВОД/. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. Т. Бакърджиева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, потвърдена при обжалването по административен ред, в която на "София Фрут 07" ЕООД са установени задължения по ЗДДС и съответните лихви за данъчни периоди м. 11.2012 г., м. 04, м. 05 и м. 06. 2013 г. и м. 05.2016 г. Задълженията произтичат от начислен ДДС за непризнати ВОД на стоки с получатели CORECTACTIV COM SRL, R029955081, ALMIRA TRANS SRL, R030793447 SC и CRIGILUMI COM SRL, R017997393 за данъчен период м. 11.2012 г. – в размер на 393.12 лева, за данъчен период м. 04.2013 г. – в размер на 1 518.70 лева и за м. 05.2013 г. – в размер на 360.50 лева, както и от корекция на ползван данъчен кредит в данъчен период м. 05.2016 г. в размер на 6 482.83 лева по кредитно известие № 312/03.05.2016 г. издадено от "Лайт Рент Кар" ЕООД към фактура № 28/8.06.2015 г. Начисленият ДДС за м. 05.2013 г. е намерил отражение в резултата по СД по ЗДДС за м. 06.2013 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионното производство е възложено и проведено от компетентни органи по приходите, при спазване на процесуалните правила за извършване на ревизията. Приел е, че основните възражения на дружеството – жалбоподател се отнасят до материалната законосъобразност на акта и касаят начисления ДДС по фактури за доставки към румънските дружества CORECTACTIV COM SRL, R029955081, ALMIRA TRANS SRL, R030793447 и SC CRIGILUMI COM SRL, R017997393, които са декларирани като ВОД. В тази връзка в мотивите на решението са посочени условията на чл. 7, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 ЗДДС при които е налице ВОД на стоки. Прието е, че за да се полза облагането с нулева ставка, доставчикът следва да разполага с документите по чл. 45 от ППЗДДС – документи за доставката и документи доказващи транспортирането на стоките до територията на другата държава членка. Прилагайки общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е възложил доказателствената тежест за установяване условията за осъществяване на ВОД – на ревизираното дружество, за което възникват благоприятните последици от прилагането на режима по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че осъществяването на ВОД не е доказано. По отношение на първите двама получатели CORECTACTIV COM SRL, R029955081, ALMIRA TRANS SRL, R030793447 въз основа на констатациите при ревизията за невалидни данъчни номера, съдът е приел, че не е изпълнено изискването получателят по доставката да е регистрирано по ЗДДС лице в другата държава членка. От данните в системите за обмен на информация между държавите – членки (VIES) е установено, че и посочените дружества не са декларирали ВОП на стоки в Румъния. Според съда По тези доставки не са представени документи за транспортиране на стоките по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС – транспортни документи или писмени потвърждения от получателите, че стоките са получени на територията на другата държава – членка. По отношение на ВОД с получател CRIGILUMI COM SRL, R017997393 съдът е приел, че ревизираното дружество не разполага с предвидените в ППЗДДС документи за удостоверяване на ВОД. Според съда служебно назначената експертиза косвено потвърждава изводите на органите по приходите за липса на осъществени ВОД, доколкото вещото лице е дало заключение, че не са налице счетоводни справки за заприхождаване на стоките, предмет на спорните фактури, няма данни за извършени плащания на стоките, фактурирани от жалбоподателя, няма данни за товарителници, пътни листове и др. удостоверяващи разходи за транспорт. От съвкупния анализ на доказателствата, съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на начисления ДДС. По отношение на извършената корекция на резултата по ДДС за м. 05. 2016 г. съдът е установил, че е извършена със стойността на КИ № 312/3.05.2016 г. издадено от "Лайт Рент Кар" ЕООД към фактура № 28/8.06.2015 г., по която дружеството е упражнило право на данъчен кредит. На основание чл. 124, ал. 5 ЗДДС е приел, че регистрираните лица имат задължението да включат в отчетните си регистри получените от тях кредитни известия. Ревизираното дружество не е изпълнило задължението да отрази КИ, издадено от "Лайт Рент Кар" ЕООД правилно ревизиращите органи са извършили корекцията на резултат по ЗДДС в данъчния период, в който е издадено известието. Решението е частично неправилно. Съдът в съответствие с чл. 156, ал. 1 ДОПК е установил точно предмета на делото, предвид частичната отмяна на ревизионния акт при оспорването по административен ред – предмет на оспорване е ревизионният акт в частта на установените задължения по ЗДДС в общ размер 2 272. 32 лева и съответните лихви, резултат на непризнати ВОД в данъчни периоди м. 11. 2012 г., м. 04, м. 05 и м. 06.2013 г., както и в частта на извършената корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 6 482. 83 лева в данъчен период м. 05.2016 г. Принципно вярно съдът е очертал предпоставките, при които се осъществяват вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и се прилага нулева ставка на ДДС съгласно чл. 53 от ЗДДС. Законосъобразно е приел, че ВОД, декларирани в процесните периоди, се доказва с документите, предвидени в чл. 45 ППЗДДС – фактура за доставката. При постановяване на обжалваното решение съдът не е изяснил обстоятелствата относно транспортирането на стоките по ВОД с получател ALMIRA TRANS SRL, R030793447. Видно от констатациите в ревизионния доклад (стр. 17) за това дружество е посочено, че са издадени инвойс фактури, придружени с международни товарителници (CMR) с предмет на доставките - чесън. Установено е, че транспортът на стоките е за сметка на получателя и осъществен с превозно средство с рег. № PH34 RLK. Съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС транспортните документи, каквито са и товарителниците за международен превоз на товари (CMR), са годно доказателствено средство за установяване транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка. Тези документи не са събрани като доказателства по делото. Съдът не е дал конкретни указания на ответника за представяне на административната преписка в цялост, съответно на "София Фрут 07" ЕООД, че за тези обстоятелства следва да сочи доказателства. Основателно е оплакването в касационната жалба, че заключението на съдебно – счетоводната експертиза с вещо лице П. Кавръкова е изготвено без проверка в счетоводството на ревизираното дружество, въпреки конкретно поставената й задача. На стр. 4 от заключението (л. 264) е посочил, че при изпълнение на поставената задача са използвани доказателствените материали, приложени по делото. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняване на спора относно осъществяването на ВОД с получател ALMIRA TRANS SRL, R030793447 от фактическа страна. Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта на начисления ДДС за м. 04.2013 г. в размер на 880. 12 лева и съответните лихви са в противоречие с констатациите при ревизията за наличие на транспортни документи. Според действащия в процесните периоди материален закон наличието на валиден VIN номер за регистрация на получателя по ДДС в съответната държава членка, е формално изискване за признаване на ВОД, поради което не може да служи като самостоятелно основание за неприлагане на нулева ставка по чл. 53 ЗДДС. Необходимо е да се провери осъществяването на материалните условия за осъществяване на ВОД и по-конкретно транспортирането на стоките до територията на Румъния. С оглед на изложеното, решението в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл. 226 АПК съдът следва да задължи ответника да представи административната преписка в цялост и по-конкретно посочените в ревизионния доклад инвой фактури и CMR с получател ALMIRA TRANS SRL, R030793447. Ако тези документи липсват в административната преписка - на основание чл. 171, ал. 4 АПК следва да даде указания на София Фрут 07 ЕООД да ги представи. След събирането на посочените писмени доказателства, съдът следва да се прецени доказано ли е получаването на стоките на територията на Румъния и съответно законосъобразно ли е начислен ДДС в размер на 880. 12 лева и съответните лихви. В останалата част, в която е потвърден начисления ДДС и съответните лихви за данъчни периоди м. 11.2012 г., м. 04, м. 05 и м. 06. 2013 г. по ВОД с получатели CORECTACTIV COM SRL, R029955081 и SC CRIGILUMI COM SRL, R017997393, решението е правилно постановено. В хода на ревизията е установено, че за тези доставки "София Фрут 07" ЕООД не разполага с документи по чл. 45, т. 2 ППЗДДС за удостоверяване транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка – Румъния. Доказателствената тежест е на ревизираното дружество - доставчик, което черпи благоприятните последици от прилагането на режима по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. По отношение на корекцията на данъчния кредит по КИ в данъчен период м. 05.2016 г. в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания. На основание чл. 218, ал. 2 АПК в този случай, касационната инстанция дължи произнасяне по валидността, допустимостта на съдебния акт и съответствието му с материалния закон. По делото е установено, че корекцията на ползвания данъчен кредит произтича от прекратяване на наемното правоотношение между "София Фрут 07" ЕООД и "Лайт Рент Кар" ЕООД и възникналото задължение за наемодателя да възстанови част от получения наем за лек автомобил. Корекцията е отразена на основание чл. 124, ал. 5 ЗДДС въз основа на издаденото КИ по чл. 115 ЗДДС. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че решението в частта, в която е потвърден ревизионния акт относно начисления ДДС в размер на 393. 12 лева за м. 11.2012 г., в размер на 638. 58 лева за м. 04.2013 г. и в размер на 360. 50 лева за м. 05. и м. 06.2013 г. и съответните лихви върху посочените суми, както и в частта на извършената корекция на ползван данъчен кредит в размер на 6 482. 83 лева в д. п. м. 05.2016 г. и съответните лихви от 1 012. 15 лева, решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Решението в частта на определения размер на присъдените разноски е постановено в нарушение на материалния закон - порок, за който касационният съд следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Неправилно съдът е определил размера на юрисконсултското възнаграждение по молбата на ответника от 27.09.2019 г. въз основа на материален интерес в размер на 100 237 лева. Обжалваният материален интерес пред първата инстанция в частта, в която ревизионния акт е потвърден от директора на дирекция "ОДОП" – София за данъчни периоди м. 11.2012 г., м. 04, м. 05 и м. 06.2013 г. и м. 05.2016 г. е в размер на 8 755. 13 лева (главница) и съответните лихви в размер на 2089. 78 лева – общо 10 844. 91 лева. Поради това и с оглед изхода от спора в настоящото производство, решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски за сумата над 807. 57 лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение за една инстанция съобразно материалния интерес от 9 551. 35 лева (главница и лихви), за който решението се оставя в сила. За касационното производство ответникът по касация има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 807. 57 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Разноските следва да се присъдят на Национална агенция за приходите – юридическото лице, в чиято структура се намира директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град София – страна по делото съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. По разноските в останалата част, в това число и по разноските в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1