Решение № 6744 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10897/2016 г.

Решение № 6744 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10897/2016 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ П. при ЦУ на НАП и от "Щерев оил" ЕООД, чрез адв. Г. Н. М. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. П. обжалва Решение № 1561 от 01.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1497/2015 г. по описа на Административен съд - П. /АСП/ в частта, с която частично е отменен ревизионен акт № Р-16-1402308-091-01/29.12.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 211/17.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, в която е отменен РА, досежно допълнително начислен ДДС в размер на 27 561,75 лв. и прилежащите лихви за просрочие в размер на 11 415,96 лв. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради неправилно тълкуване, незаконосъобразност и нарушение на материалния закон, в посочената по-горе част. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на "Щерев оил" ЕООД в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по тази жалба - "Щерев оил" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Милушева, в подаден отговор в законоустановения срок, оспорва основателността й. Касаторът "Щерев оил" ЕООД обжалва решението в частта, в която е изменен ревизионен акт № Р-16-1402308-091-01/29.12.2014 г. издаден от органите на ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 211/17.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството и е потвърден РА, относно допълнително начислен и коригиран от съда ДДС в размер на 69 029,65 лв. и лихви за забава в размер на 7 265,51 лв., както и в частта, с която "Щерев оил" ЕООД е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. П. разноски по делото в размер на 1 676,28 лв. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение, с което да се отмени РА изцяло. Отправя се искане за присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - Директор на дирекция "ОДОП" П., чрез процесуалния си представител юрск. Стоянов, в писмено становище, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1402308-091-01/29.12.2014 г. издаден от К. Б. на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - П. - възложил ревизията и Г. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП П. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 211/17.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на "Щерев оил" ЕООД е начислен допълнително ДДС в общ ра змер на 96 591,40 лв., ведно със съответно начислените лихви за забава в размер на 18 681,47 лв. Пред настоящата инстанция, директорът на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ ан НАП обжалва решението в изменената част, с която размерът на допълнително начисления ДДС е намален от 96 591,40 лв. на 69 029,65 лв., а начислените лихви за забава са намалени от 18 681,47 лв. на 7 265,51 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да измени РА, в частта относно допълнително начислен ДДС, първоинстанционният съд е установил, че закупеното по договор за лизинг МПС не е заведено като актив в счетоводството на дружеството и няма данни да са начислявани разходи за амортизации и други разходи свързани с експлоатацията му. Органите по приходите са направили извод, че след като лекият автомобил е регистриран в "Пътна полиция - КАТ" при ОД на МВР - П. и е деклариран по реда на Закона за местните данъци и такси, то същото е с променено предназначение, като се ползва за нуждите на дружеството и следва да бъде начислен ДДС. С. е приел, че придобиването в собственост на автомобила, след заплащане на всички лизингови вноски по договор за лизинг, не може да се приеме за промяна в предназначението на стоката, доколкото не е налице такова намерение от дружеството. За да отхвърли жалбата на "Щерев оил" ЕООД в останалата част, съдът е приел за недоказан факта на придобиване на котелно гориво в размер на 588 013,30 кг. през 2007 г., нито наличността му в базата за съхранение на "Булком плюс" ЕООД за периода до 2010 г. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П.: Жалбата е неоснователна. Изводите на органите по приходите, че на закупеното от дружеството МПС следва да се начисли ДДС, тъй като с регистрирането му в КАТ се променя предназначението му са неправилни. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че придобиването в собственост на автомобила, след заплащането на всички лизингови вноски по договор за лизинг, не следва да се приеме за промяна в предназначението на стоката, тъй като няма данни да е налице такова намерение от дружеството. Още повече от момента на покупката до момента на продажбата на лекия автомобил същото е намерило счетоводно отражение по сметка 304 "Стоки". След като с договора от 03.11.2010 г. "Щерев оил" е придобило правото на собственост, то автомобила следва да се регистрира, тъй като е настъпила фактическа промяна в собствеността. Извършвайки регистрацията, дружеството е изпълнило задължението си предвидено в чл. 3 от "Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях", поради което не може да се приеме, че тази регистрация променя предназначението на автомобила, след като това е законово задължение на новия собственик. Въпреки дългия период от покупката на автомобила, до неговата продажба, видно от счетоводните записвания е, че автомобилът не е заведен като актив и не са начислени разходи за амортизации и други разходи във връзка с експлоатацията му, което обстоятелство сочи, че предназначението на автомобила като стока не е променяно. Като е достигнал до тези изводи съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила в тази си част. По жалбата на "Щерев оил" ЕООД. Жалбата е неоснователна. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че представените по делото писмени и гласни доказателства установяват по безспорен начин, че през месец декември 2007 г. процесното котелно гориво в размер на 588 013,30 кг. е предоставено за съхранение в складовата база на "Булком плюс" ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за да бъде установена идентичност на намерените при инвентаризацията стоково-материални ценности със счетоводни данни, следва да бъдат представени систематично водени регистри на съответните счетоводни сметки, в които е отразено придобиването на стоките. Досежно връчено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения, от дружеството съхранявало процесното гориво не са представени счетоводни и други документи, които да потвърдят твърденията на жалбоподателя. Още повече, че от представените обяснения от "Булком плюс" ЕООД няма информация за доставки на гориво по Протокол № 197/21.12.2007 г. Това се потвърждава и от обясненията на упълномощеното от дружеството лице Р. Г. Н., което твърди, че не е уведомявано писмено или устно за доставяни количества гориво през последните четири години. Касаторът твърди, че предоставянето на котелното гориво за съхранение в базата на "Булком плюс" ЕООД е породено от факта, че в търговските обекти на "Щерев оил" ЕООД няма възможност за съхранение на такъв вид стока. Вещото лице по назначената ССЕ дава заключение, че в имота принадлежал на "Булком плюс" ЕООД до 2012 г. са налични съдове за съхранение на горива-цистерни, които е установено, че не са годни за ползване по предназначение. След като няма изрични доказателства, които да докажат предаването на горивото, няма представена документация за съхранение от "Булком плюс" ЕООД и гориво от вида на процесното е намерено като налично в бензиностанцията на село А., това води до извода, че процесното гориво не е било предадено за съхранение. Именно в търговския обект на "Щерев оил" ЕООД в село А. е извършена инвентаризация от органите по приходите на 25.11.2013 г. и са установени липсите на процесното котелно гориво. Установено е, че доставките на котелно гориво към "Щерев оил" ЕООД са били извършвани от "Н. Т." АД за периода от 2007 г. до 2011 г. От представената от дружеството документация, първия период, за който се обосновава документално наличието на процесното гориво е 2010 г., като не са представени данни за придобиване на горивото през 2007 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства горивото да е закупено през 2007 г., за да бъде приложена разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 ЗДДС (в редакцията от 2007 г.) Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед приетата неоснователност на жалбите и на двамата касационни жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд,