Решение № 5012 от 11.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Н. Божилова, [ЕГН] с адрес: [населено място], община Костинброд, област София, подадена чрез пълномощника й адв. Стойкова, против Решение 586/13.06.2022 г. на Административен съд София област (АССО), постановено по административно дело 1003/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/2292#15/02.09.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 100 лв. С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателката претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ 01-6500/2292#15/02.09.2021 г., както и да й бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Стойкова, която представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Ответникът по касационната жалба зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССО е АУПДВ 01-6500/2292#15/02.09.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. б във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 7/24.02.2015 г./Наредбата) е установено на Н. Божилова публично държавно вземане в размер на 19 749.42 лв., представляващо изплатена субсидия по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1) за кампания 2015 г., с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. Административният съд е приел, че оспорването на акта е допустимо, както и че същият е издаден от компетентен орган в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно предвиденото в чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК, а според ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП визираните правомощия могат да бъдат делегирани със заповед на заместник изпълнителните директори. В случая правомощията на издателя на акта са възложени със Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 год. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като съгласно т. 3 от същата те са и за издаване на АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден в Наредба 5/27.02.2009 г. Изводът си за материална законосъобразност на АУПДВ съдът е обосновал с установените от административния орган факти, които според него не са спорни, и са следните: Жалбоподателката е регистрирана с УРН 627639 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрена за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" през кампания 2015 г. От Уведомително писмо за одобрение за участие по горната мярка с изх. 02-230-6500-468/16.03.2016 г. и приложената към същото таблица 1 се установява, че одобрените площи са общо 88.38 ха. Издаден е Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 год. с изх.01-6500/2292/08.05.2019 г., с който зам. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент на жалбоподателката поради неизпълнение на изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от Наредба 7/24.02.2015 г. В мотивите му е посочено, че след разглеждане на представеното от Божилова заявление за 2016 г. и приложените документи, административният орган е приел, че за част от площите е доказана обективна невъзможност да бъде изпълнен поетият ангажимент поради изменението в ЗСПЗЗ с § 15 и чл. 37и, ал. 1, в резултат на което (след изключване на площите, за които е прекратен договорът с Община Костинброд за ползването им) е определена новата референтна площ (тази, за която жалбоподателката има ангажимент) в размер на 0,84 ха. Извършено е автоматично географско сравнение на референтните парцели и заявените за текущата година, при което е констатирано 0% припокриване вместо 90%, каквото е изискването на чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/24.02.2015 г. Актът за прекратяване на многогодишният ангажимент е влязъл в сила, след като с Решение 3454/16.03.2021 г. на Върховния административен съд, пето отделение по адм. дело 13182/2020 год. е оставено в сила решението по адм. дело 869/2019 год. на АССО. Не се спори между страните, че по заявлението на Божилова са изплатени суми по процесната мярка през първата година на ангажимента - за кампания 2015 год. - 19 749,42 лв. Според съда, като се е позовал на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, административният орган правилно е приложил чл. 18, ал. 3, т. 3 (ред. ДВ, бр. 21 от 2021 г.) от Наредба 7/24.02.2015 г., според който ДФ "Земеделие" -Разплащателна агенция прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4. Конкретният размер на подлежащата за възстановяване сума в случаите, когато преустановяването на агроекологичния ангажимент е до края на третата година, според б."а" на ал. 4, е в размер на 100%. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради следните съображения: Фактите по делото са точно установени от съда и по тях страните не спорят. Общо одобрените за подпомагане за кампания 2015 г. площи са 88.38 ха с конкретно описани парцели в таблицата към уведомителното писмо за одобрение. През 2016 г. изпълнението на поетия ангажимент е станало невъзможно за 87.54 ха по обективни и независещи от волята на земеделския стопанин обстоятелства, а именно прекратен частично договор с общината за ползване на мери и пасища в землището на [населено място] с оглед изискванията на §15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ във вр. с чл. 37и от закона (ДВ, бр. 61/2015 г.). Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Изискването на чл. 20, ал. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г. в приложимата й редакция, обн. ДВ, бр. 16/2015 г., в сила от 27.02.2015 г., е агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 (процесното е по чл. 3, т. 1) да се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент. Ал. 2 на чл. 20, на който и ответникът, и съдът се позовават, регламентира изключение от този принцип, допускайки да бъде намалена одобрената площ с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Приложени към конкретните факти, цитираните разпоредби налагат следните изводи: Дейностите следва да се осъществяват от земеделския производител в продължение на петгодишния период върху първоначално одобрената площ от 88.38 ха, включваща едни и същи блокове. Площта от 88.38 ха е допустимо да бъде намалена само с 8.83 ха, т.е. тя следва да е в минимален размер 79.55 ха, за да се приеме, че е налице същият ангажимент според чл. 20, ал. 5 от наредбата, и по отношение именно на тези 79.55 ха е необходимо да е изпълнено изискването за 90 - процентно географско припокриване между одобрените и заявените за подпомагане за съответната година площи. Следователно, ако по обективни и независещи от земеделския стопанин причини, както признава административният орган, през 2016 г. е станало невъзможно изпълнението на поетия агроекологичен ангажимент върху 87.54 ха от одобрените за подпомагане 88.38 ха, т.е. за много повече от допустимите по наредбата 8.83 ха, то този ангажимент следва да се прекрати и законосъобразно е прекратен с акта от 08.05.2019 г. Неправилно обаче и в противоречие с чл. 20, ал. 2 от наредбата административният орган приема, че ангажиментът може да бъде изпълнен върху площ от 0.84 ха и търси припокриване географски на тази площ със заявената за подпомагане през 2016 г. от 40.79 ха (виж приложение 1 към същия акт). При прекратяване на агроекологичния ангажимент поради изключителни причини, както в случая, на основание чл. 18, ал. 5 от Наредба 7/24.02.2015 г. не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделските стопани финансова помощ. В тази връзка основателен е доводът на жалбоподателката, че със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитивът на съдебното решение, но не и неговите мотиви (виж и т. 18 от ТР 1/04.01.2001 г. по гр. д. 1/2000 г. на ОСГТК ВКС). Като е достигнал до различни правни изводи първостепенният съд е постановил неправилно решение в противоречие с приложимите материалноправните норми, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ. При този изход на спора основателна е и претенцията на жалбоподателката за присъждане на сторените от нея разноски за двете съдебни производства. За първоинстанционното производство тя е доказала разноски в размер на 1 210 лв., така, както са посочени в списъка на разноските, а за касационната инстанция 1 358 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение