Решение № 7198 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 889/2021 г.

Решение № 7198 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 889/2021 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С., чрез адв. Г. У., против решение № 938/29.09.2020 г., постановено по адм. д. № 630/2020 г. по описа на Административен съд – София-област. Излага доводи за недопустимост, съответно неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска същото да бъде отменено. Твърди, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. София, чрез юрк. И. в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилни са изводите на съда за недопустимост на иска за имуществени вреди и за неоснователност на иска за неимуществени вреди. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по искова молба на И. С. срещу Областна дирекция на МВР - София, с която се претендират вреди: имуществени в размер на 600 лева и неимуществени в размер на 400 лева, причинени му от отменен административен акт Наказателно постановление № 18-0246-002509/21.01.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР - София, РУ - Ботевград, с което на С. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Това наказателно постановление е оспорено пред РС - Ботевград, който с Решение № 11/21.05.2020 г. по НАХД № 128/2019 г. го е отменил. Решението на РС - Ботевград е влязло в сила на 11.06.2020 г. Имуществените вреди, в размер на 600 лв., се изразяват в заплатен адвокатски хонорар по НАХД № 128/2019 г. по описа на РС – Ботевград, а неимуществените – 400 лева, от негативни психически преживявания, гняв, унижение и стрес, отрицателни емоции, свързани с непрекъснатото търсене услуги на правоспособен шофьор, за да изпълнява трудовата и ежедневната си дейност, за което "изразходвал време, нерви и напрежение". Следва да се посочи, че ищецът изрично е посочил, че не претендира лихви. С обжалваното решение Административният съд – София-област е оставил без разглеждане, като недопустим, искът за присъждане на имуществени вреди, като е изложил съображения, че на 27.01.2020 г. е даден ход на делото на РС Ботевград, а на 03.12.2019 г. е влязло в сила изменението на чл. 63 ЗАНН /ДВ бр. 94/29.11.2019 г. /, където е посочено, че страните имат право на разноски по реда на АПК. По отношение на неимуществените вреди съдът е приел, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Посочено е, че ищецът претендира причинени му неимуществени вреди от незаконосъобразно лишаване от правоуправление на МПС, изразяващи се в негативни психически преживявания, гняв, унижения и стрес. Съдът приел, че такива вреди не са доказани, както и твърденията му за влошено здравословно състояние - повишено кръвно налягане. Също така е прието, че в случая увреждането е причинено поради изключителна вина на И. С., в която хипотеза обезщетение не се дължи, защото той е управлявал МПС след употреба на алкохол, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, независимо, че районния съд е отменил наказателното постановление поради допуснати от административнонаказващия орган нарушения при описание на вмененото административно нарушение. Решението е правилно. Съдът, след задълбочено изясняване на фактите по делото, е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. Към датата на даване на ход по същество на НАХД № 128/2019 г. по описа на РС – Ботевград вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г. в сила от 03.12.2019 г. /, съгласно която в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода от спора - отмяна на наказателното постановление, И. С. е имал правната възможност да претендира присъждане на всички сторени от него разноски. Обстоятелството, че не е поискал присъждане на разноските, не обуславя допустимост на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, след като процесуалната възможност за това е изрично предвидена, както е в случая. Изключение от това правило бе въведено по тълкувателен път от Върховния административен съд, предвид доскорошната липса на процесуален ред за присъждане на разноските в съдебното производство по ЗАНН и с цел да се даде възможност за защита на имуществения интерес на гражданите да бъдат възмездени за понесените от тях разноски по повод отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления. Изменението на ЗАНН не въвежда друг ред за присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, а е изрично предвидена законова възможност разноските да се претендират в производството, в което са сторени. След изменението на ЗАНН е налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на жалбоподателя, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по т. д. 2/2016 г. на Върховния административен съд. Неизползването на нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на жалбоподателя или поради единично опущение на съда не прави иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ допустим. Настоящият състав споделя становището на съда за неоснователност на исковата претенция на И. С. за заплащането на неимуществени вреди. По делото не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че ищецът е понесъл твърдените от него вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания, гняв, унижения и стрес. Така твърдените от ищеца неимуществени вреди не биха могли да се разглеждат като причинени именно от издаденото наказателно постановление. Преживяванията, описани от ищеца като интензивни и трайни, не са обичайни в подобни случаи и трябва да бъдат доказани при условията на пълно доказване, каквото по делото не е проведено, още повече, че в конкретния случай И. С. е нарушил закона, като е управлявал моторно превозно средство след употребата на алкохол. Настоящата инстанция напълно подкрепя изводите на административния съд, че в процесния случай увреждането е причинено поради изключителна вина на ищеца и поради това обезщетение не се дължи. С. е управлявал МПС след употреба на алкохол – концентрацията на алкохол е 0, 62 промила след изследване с техническо средство (дрегер) и 0, 82 промила след изследване на кръвни проби. Ищецът е управлявал МПС в нарушение разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Правилно е посочено, че с поведението си С. е създал предпоставки за възникване на евентуални опасности и пречки за движението, поставяне в опасност живота и здравето на хората и за евентуално причиняване на имуществени вреди. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се присъждат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна, поради което на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, в полза на ОДМВР София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,