Решение № 12327 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 584/2009 г.

ВАСIII отделение21.10.2009 г.докладчик Галина Христова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 654 от 17.11.2008 г., постановено по адм. дело № 688/2008 г. от Административен съд София-област. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12327 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 584/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. областният управител на Софийска област, изпълняващ функциите на областен управител съгласно заповед № ОА-460 от 28.11.2008 г., срещу решение № 654 от 17.11.2008 г., постановено по адм. дело № 688/2008 г. от Административен съд София-област. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Ответникът - Евгени Крумов Шонев не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на касатора и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административният съд София-област (АССО) е отменил заповед № ОА-277 от 15.07.2008 г. на областния управител на Софийска област, с която на осн. чл. 5, ал. 2 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) вр. чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА) е определено за недопустимо искането на Крум Шопов по преписка вх. № 94Е-14 от 31.07.2006 г., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по приложението на материалния закон. За да постанови този резултат решаващият съд е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и на административното производство. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, като ги е обсъдил подробно в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на касатора, че молбата на Крум Шопов, адресирана до административния орган не съдържа законово изискуемите реквизити, тъй като не е по образец. Вярно е, че с молба вх. № 94-Е-14 от 31.07.2006 г. Шонев е сезирал областния управител на Софийска област с искане за "парично обезщетение" поради изтърпяна репресия, изразяваща се в изселване и заселване по административен ред (л. 58 от делото). Но след кореспонденция на страните и изпращане на образец на искането такова е било попълнено, подписано и изпратено от молителя до административния орган (л. 40) - вх. № 94-Е-35 от 18.12.2007 г. Съгласно чл. 3 ат Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ правоимащите лица подават искане по образец съгласно приложението към наредбата до областния управител по последния постоянен адрес на репресираното лице. Но също така е вярно, че законодателят е посочил изчерпателно какво следва да съдържа това искане, а именно: 1. име, презиме и фамилия на репресираното лице или на наследниците му; 2. постоянен адрес, съответно последен постоянен адрес на репресираното лице; 3. данни за самоличността на правоимащия; 4. основанието или в случаите по чл. 1, ал. 2 - основанията за искане изплащането на обезщетение; 5. закона, с който е амнистирано деянието, и датата на обнародването му. В ал. 3 на текста, също изчерпателно, са посочени и необходимите за правилното решаване на претенцията документи. Следователно, правилен е извода на съда от първата инстанция, че в случая искането неправилно е преценено от административния орган като недопустимо и не е било разгледано по същество. Водим от изложените мотиви и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1