Решение № 7650 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 791/2020 г.

Решение № 7650 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 791/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при Централното управление на Националната агенция по приходите (ДД"ОДОП" при ЦУ на НАП) против Решение № 479 от 22.11.2019 г. на Административен съд Добрич по адм. д. № 368 по описа за 2019 г., с което по жалба на Д. В., с регистриран ЕТ "Ти енд Ди-Д. К. ", с адрес [населено място], [адрес], е отменен Акт за прихващане и/или възстановяване (АПВ) № П-03000819017786-004-001/01.03.2019 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 78/22.05.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с който е извършено прихващане на изискуеми публични задължения на жалбоподателката, в т. ч. и по РА № Р-03000815005431-091-001/09.10.2015 г., с подлежащите на възстановяване суми за ДДС по РА № Р-03000815000408-091-001/13.10.2015 г. и лихвите върху тях до размера на по-малкото от тях. С решението съдът е върнал преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП – Варна за ново произнасяне по заявление с вх. № 972/16.01.2019 г., подадено от Д. В., при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд неправилно приел за приложима за случая разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС като специална правна норма, наред с тази на чл. 128, ал. 1 ДОПК.

Органът по приходите бил сезиран със заявление за възстановяване на недължимо събран ДДС за дан. периоди м. 11 и м. 12. 2013 г., ведно със законната лихва, при зачитане на влязло в сила съдебно Решение № 261 от 08.01.2019 г. по адм. д. № 8980/2018 г. по описа за Върховния административен съд, състав на първо отделение, с което е оставено в сила Решение № 1072 от 21.05.2018 г. по адм. д. № 740/2018 г. на Административен съд Варна, с което е отменено Решение №П-03000817208314-134-001/01.12.2017 г. за поправка на явна фактическа грешка в Акт за прихващане и възстановяване, издаден в полза на заявителката.

Редът за прихващане, приспадане и възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 1 по подадена от данъчно-задължено лице справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС е различен от този по чл. 128, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 1, изр. първо, предложение второ от ДОПК. Последният е самостоятелен процесуален ред за прихващане на подлежащи за възстановяване суми с всички видове публични задължения, без ограничение на периода, за който се отнасят. Този ред позволява прихващане дори с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност. Този ред не съдържа условие задължението, с което се извършва прихващане, да е възникнало до края на календарния месец на подаване на справка-декларация, с която се иска възстановяването. Обратното би лишило разпоредбите на ДОПК от практическо приложение.

Съдът недопустимо е смесил двете производства, прилагайки неприложимата за случая норма на чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

Евентуално, дори при прилагане на посочената разпоредба, на основание на чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС и ретроактивното действие на установяването на данъчни задължения на заявителката за м. 11 е 12 2013 г. с РА от 09.10.2015 г. процесното прихващане е извършено законосъобразно, а съдебното решение, с което АПВ е отменен- неправилно.

Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против АПК, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответницата по касационната жалба Д. В. не взема становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Пред първоинстанционния съд не е имало спор по следните факти:

Административното производство по издаването на оспорения пред АС АПВ е започнало по заявление с вх. № 972 от 16.01.2019 г., на Д. В., с което е поискано възстановяване на сумата от 146 748, 40 лева, представляваща ДДС за д. п. м. 11/2013 г. и м. 12/2013 г., ведно със законната лихва, на основание Решение № 261/08.01.2019 г. по адм. дело № 8980/2018 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 1072/21.05.2018 г. по адм. дело № 740/2018 г. по описа на АдмС – Варна.

В образуваното по това заявление административно производство е установено, следното:

1. С влязъл в сила на 08.02.2017 г. РА № Р-08-1401083-091-01/15.10.2014 г. в тежест на "Сварог" ЕООД, ЕИК 124637679, са установени допълнителни данъчни задължения за ДДС за м. 11/2013 г. в размер на 123 800 лева – главница, и 10 516, 46 лева – лихви.

2. На основание чл. 177 от ЗДДС на г-жа В. е издаден РА № Р-0300081505431-091-001/09.10.2015 г. за отговорност за невнесения ДДС по доставки, извършени от "Сварог" ЕООД, за д. п. м. 11/2013 г., като са й вменени задължения за главница в размер на 123 800 лева и 22 810, 60 лева – лихви до датата на издаване на акта. Ревизионният акт е влязъл в сила на 16.01.2018 г. съгласно определение № 599/16.01.2018 г. по адм. дело № 14104/2017 г. по описа на ВАС, І отделение, с което е оставено в сила определение № 2865/23.10.2017 г. по адм. д. № 1421/2017 г. по описа на АдмС – Варна.

3. В резултат на извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.11.2013 г. – 31.12.2013 г. на г-жа В. е издаден РА № Р-03000815000408-091-01/13.10.2015 г., с който е установено ДДС за възстановяване за д. п. м. 11/2013 г. и м. 12/2013 г. общо в размер на 158 507, 80 лева и лихви върху него за периода 15.03.2014 г. – 13.10.2015 г. в размер на 25 500, 16 лева на основание подадена СД с вх. № 8001252507/12.02.2014 г. за м. 01/2014 г., с която в кл. 80 е деклариран ДДС за възстановяване на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС в размер на 158 507, 80 лева за периода 01.11.2013 г. – 31.01.2014 г. С РА е извършено прихващане на посочената сума за възстановяване със задълженията на г-жа В. по РА № 03000815005431-091-001 от 09.10.2015 г. в общ размер на 146 748, 40 лева и други нейни задължения за данъци и осигурителни вноски.

4. По жалба на г-жа В. РА № Р-03000815000408-091-01/13.10.2015 г. е отменен в частта на извършеното с него прихващане с Решение № 845/18.04.2016 г. по адм. д. № 626/2016 г. на АдмС – Варна, оставено в сила с Решение № 12884/26.10.2017 г. по адм. дело № 8540/2016 г. на ВАС, осмо отделение.

5. Въз основа на цитираните съдебни решения г-жа В. подава искане за прихващане и възстановяване с вх. № 20982/06.11.2017 г., с което иска възстановяване на сумата от 146 748, 40 лева, представляваща ДДС за периоди м. 11/2013 г. и м. 12/2013 г., ведно със законната лихва.

6. По направеното искане на г-жа В. на 29.11.2017 г. е издаден АПВ № П-03000817200653-004-001, с който от установения ДДС за възстановяване за периода от 01.11.2013 г. до 31.01.2014 г. по РА № Р-03000815000408-091-001/13.10.2015 г. в общ размер на 146 748, 40 лева, ведно с начислената лихва в размер на 31 771, 15 лева, са прихванати изискуеми публични задължения към 29.11.2017 г., в резултат на което са признати за възстановяване ДДС за д. п. м. 11/2013 г. в размер на 103 840, 82 лева, ДДС за д. п. м. 12/2013 г. в размер на 23 824, 25 лева и лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК, във вр. чл. 92, ал. 10 от ЗДДС за периода от 13.10.2015 г. до 29.11.2017 г. в общ размер на 31 771, 15 лева.

7. С Решение № П-03000817208314-134-001 от 01.12.2017 г. за поправка на АПВ № П-03000817200653-004-001 от 29.11.2017 г., след извършени корекции на публичните задължения сумата за възстановяване е останала 0, 00 лева.

8. Решение № П-03000817208314-134-001 от 01.12.2017 г. е обжалвано от г-жа В. и отменено с Решение № 1072/21.05.2018 г. по адм. д. № 740/2018 г. по описа на АС – Варна, оставено в сила с Решение № 261/08.01.2019 г. по адм. д. № 8980/2018 г. по описа на ВАС, първо отделение.

9. След извършена справка по данъчно-осигурителната сметка на г-жа В. е констатирано, че към 01.03.2019 г. тя има изискуеми публични задължения за ДДС, ДОО, ДДТПП, ЗО, УПФ и др. в общ размер на 224 736, 12 лева (главница в размер на 154 810, 59 лева и лихва в размер на 69 925, 53 лева), в т. ч. и задълженията по чл. 177 от ЗДДС по РА от 09.10.2015 г., за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 160041870/2016 г. Представена е служебна бележка от публичния изпълнител, съгласно която задълженията по РА от 09.10.2015 г. по чл. 177 от ДОПК не са погасени и към датата на извършване на проверката за прихващане или възстановяване са изискуеми.

Въз основа на тези констатации е издаден оспореният пред АС АПВ, с който е извършено прихващане на ДДС за възстановяване за периода от 01.11.2013 г. до 31.01.2014 г. по РА от 13.10.2015 г. общо в размер на 146 748, 40 лева, ведно с начислената върху него лихва в размер на 50 360, 69 лева, с изискуеми публични задължения на лицето към 01.03.2019 г. до размера на по-малкото от тях, в резултат на което е прието, че сумата за възстановяване е 0, 00 лева. АПВ е потвърден при обжалването по административен ред с аналогични на издаването му мотиви.

За да уважи жалбата на г-жа В., първоинстанционният съд е приел, че извършеното с АПВ прихващане е незаконосъобразно, защото не е изпълнена хипотезата на приложимата, според съда, разпоредба на чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС и по специално условието неизплатените данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, с които се извършва прихващането да са възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, с която се иска възстановяването. Според съда, от данните по делото е видно, че всички задължения за данъци и осигурителни вноски, извън задълженията по РА по чл. 177 от ЗДДС, са за периода м. 12. 2015 г. – м. 12. 2018 г., т. е. те са възникнали много след м. 02/2014 г., който е и календарният месец, в който е подадена СД за м. 01/2014 г., с която е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 158 507, 80 лева за периода 01.11.2013 г. – 31.01.2014 г. Колкото до задълженията по чл. 177 от ЗДДС органът по приходите не е отчел обстоятелството, че с РА № 03000815005431-091-001/09.10.2015 г. се ангажира солидарната отговорност на жалбоподателката за чуждо задължение за ДДС, а именно на "Сварог" ЕООД. Независимо, че с този РА са установени задължения за същия данъчен период, за който се отнася и част от установения ДДС за възстановяване (д. п. м. 11/2013 г.), и макар по отношение на дружеството тези задължения да са възникнали към периода, в който е следвало да бъде подадена справката-декларация, то по отношение на жалбоподателката те се считат за възникнали от момента на установяването им с издаването на РА с оглед на спецификата на производството по чл. 177 от ЗДДС.

Първоинстанционното решение е правилно като краен резултат.

Основателно в касационната жалба се поддържа, че исканията за възстановяване на данък добавена стойност чрез справка –декларация по чл. 125 ЗДДС и чрез заявление по чл. 128, ал. 1 ДОПК се разглеждат по различен ред и се уважават при различни условия. Действително, първоинстанционният съд е смесил двете производства и в нарушение на материалния закон е приел, че по подаденото искане за възстановяване на ДДС по реда на чл. 128, ал. 1 ДОПК се прилагат условията на чл. 92 ЗДДС.

Въпреки това, оспореният пред съда АПВ е подлежал на отмяна като административен акт, постановен по недопустимо искане, поради следното:

Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК, за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.

Съгласно чл. 27, ал. 1 АПК, с подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Алинея втора на текста задължава сезирания административния орган да провери предпоставките за допустимост на искането в производството по издаването на индивидуалния административен акт, първото от които е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.

В случая, такъв акт е бил налице и това е издаденият по искане на г-жа В. АПВ № П-03000817200653-004-001 от 29.11.2017 г, с който от установения ДДС за възстановяване за периода от 01.11.2013 г. до 31.01.2014 г. по РА № Р-03000815000408-091-001/13.10.2015 г. в общ размер на 146 748, 40 лева, ведно с начислената лихва в размер на 31 771, 15 лева, са прихванати изискуеми публични задължения към 29.11.2017 г., в резултат на което е признат ДДС за възстановяване: за д. п. м. 11/2013 г. в размер на 103 840, 82 лева; за д. п. м. 12/2013 г. в размер на 23 824, 25 лева и лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК, във вр. чл. 92, ал. 10 от ЗДДС за периода от 13.10.2015 г. до 29.11.2017 г. в общ размер на 31 771, 15 лева. С този акт е уважено искането за възстановяване на ДДС, предмет и на заявление с вх. № 972 от 16.01.2019 г., по което е започнало административното производство по издаването на оспорения пред АС АПВ.

Решение № П-03000817208314-134-001 от 01.12.2017 г. за поправка на АПВ № П-03000817200653-004-001 от 29.11.2017 г., е обжалвано от г-жа В. и отменено с Решение № 1072/21.05.2018 г. по адм. д. № 740/2018 г. по описа на АС – Варна, оставено в сила с Решение № 261/08.01.2019 г. по адм. д. № 8980/2018 г. по описа на ВАС, първо отделение.

По същество, заявлението на г-жа В. от 16.01.2019 г. е за зачитане на влязлото в сила Решение № 1072/21.05.2018 г. по адм. д. № 740/2018 г. по описа на АС – Варна и изпълнение на АПВ № П-03000817200653-004-001 от 29.11.2017 г., като стабилен административен акт, от който заявителката черпи права.

Като е образувал производство и се е произнесъл по недопустимо искане за повторно възстановяване на признат със стабилен административен акт за възстановяване ДДС, административният орган е издал административен акт, подлежащ на отмяна.

Затова, правилно като краен резултат първоинстанционният съд е отменил оспорения АПВ. Неправилно единствено е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по недопустимото заявление от 16.01.2019 г.

Вместо да се произнася по това заявление, административният орган е длъжен да изпълни АПВ № П-03000817200653-004-001 от 29.11.2017 г. като стабилен административен акт, от който заявителката черпи права.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение