Решение № 12664 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2019 г.

Решение № 12664 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. Манов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 268/27.06.2018 г., постановено по адм. дело № 40/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, с което по жалба на В. Фиданова от [населено място] е отменен РА № Р-04000617001963-091-001/17.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 6/08.01.2018 г. на директора на същата дирекция, с който за данъчен период за 2012 г. е определен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ В размер на 59 503, 49 лв. поради отказ на упражнено право на преотстъпване на данъка и са начислени лихви. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението се обжалва и в частта за разноските. Касационният жалбоподател твърди, съдебното решение не кореспондира с фактите и обстоятелствата по делото и събраните доказателства. В тази връзка излага оплакване, че решението е базирано на неправилно възприета фактическа обстановка и погрешна преценка на писмените доказателства, което е довело до допускане на грешки при формирането на вътрешното убеждение на съда, в резултат на което е постановен един неправилен и незаконосъобразен акт, който е в противоречие с приложимите материални закона – ЗДДФЛ и ЗКПО. В касационната жалба се сочи, че първият спорен въпрос е за тълкуването и прилагането на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ по отношение на ревизираното лице с твърдение, че посочената разпоредба е приложима относно едноличните търговци, а В. Фиданова е регистрирана само като земеделски производител. В тази връзка оплакването на касатора е свързано с неправилното според него разбиране на съда на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и несъобразяването с това, че данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО и чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ представлява държавна помощ, а изрично условие при предоставянето й, разписно в параграф 6 от решението на Европейската комисия, е схемата да не се прилага по отношение на земеделски стопанство в затруднено положение, а това е изискване на Европейската комисия към българската страна – т. 29 от Насоките на Общността за държавна помощ и чл. 107, параграф 3, буква "в" от ДФЕС. В чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ (в редакция 2012 г.) се сочи от касатора, че се предвижда ограничение на ползване на преотстъпването от лице, което е предприятие в затруднение, а физическото лице не представлява такова предприятие и не е може да бъде обявен в несъстоятелност по ТЗ. В касационната жалба се съдържа твърдение, че ответникът по касация е регистриран като земеделски производител в качеството му на физическо лице и произвежда и реализира непреработена земеделска продукция в лично, а преотстъпеният данък за 2012 г. е инвестиран в трактор "Ню Холанд Т 5060" и пръскачка "Caruelle Olimpia Premium", като за тези активи е изпълнено условието на чл. 189б, ал. 2, т. 5 ЗКПО предвид, че общата им стойност е 133 674, 90 лв. не е достатъчна, за да бъде изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, 4 ЗКПО. За необсъдени от съда касаторът сочи доводите си, че на основание чл. 3, т. 1, б. "а" – "в" от Регламент 1857/2006 г., че инвестициите трябва да преследват по-специално следните цели: намаляване на производствените разходи, подобряване и пренасочване на производството и подобряване на качеството. В тази връзка според касатора съгласно счетоводните регистри и справки В. Фиданова през 2011 г. разхода за една единица декар на произведена растителна продукция е 74, 48 лв., за 2012 г. – 80, 20 лв. и за 2013 г. – 97, 13 лв., което означава, че разходите не само, че не намаляват, а се увеличават с всяка следваща година. Подробни оплаквания касационният жалбоподател е изложил и по отношение на липсата според него на мотиви в съдебния акт за възприетите като придобити през 2013 г. активи – комбайн "Case IH модел AF 8120", "Case IH модел 2050", дискова брана "Horsch Joker RT и приспособление за жътва на слънчоглед "Zafrani", като същите са предмет на договори за лизинг от 25.06.2013 г. и 02.09.2013 г. и не носят белезите на финансов лизинг, а на оперативен лизинг, които са характерни за наемните отношения, позволяващи В. Фиданова да ползва активите определено време без задължение да ги придобие в края на договора. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт и присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса за касационното производство, за които е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК в общ размер на 7 088, 13 лв., от който 6 378, 94 лв. юрисконсултското възнаграждение и 709, 19 лв. внесена държавна такса. Ответникът по касация В. Фиданова от [населено място] чрез процесуалния си представител адв Христов, я оспорва по съображения, развити в представената писмена защита преди връщане на делото за постановяване на допълнително решение от първоинстанционния съд и иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно по изложените в него съображения и доводи следва да бъдат споделени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.: За да отмени ревизионният акт, посочен по–горе състав на Административен съд – гр. Велико Търново е приел, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, тълкувана с решение от 11.02.2011 г. относно държавна помощ – България, Помощ № 546/2010 г. за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, че помощта ще бъде предоставена чрез данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване на 60% корпоративен данък върху печалбата на данъчнозадължените субекти, регистрирани като земеделски производители. Съдът въз основа на решението на Европейската комисия е приел, че бенефициерите на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопанска продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България, а според § 9 от решението целта на помощта за която е искано становище на ЕК е да подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. В тази връзка съдът е приел, че чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, тълкувана в съответствие с решението на Европейската комисия води до извод, че право на данъчно облекчение имат земеделските производители. Според съда правнозначимият факт за ползването на преотстъпване на корпоративния данък е качеството на лицето – земеделски производител, а не правоорганизационната форма под която осъществява тази дейност. Изложени са мотиви в съдебното решение, че изразът в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ "едноличен търговец" не следва да се тълкува изолирано, а във връзка с останалите понятия в разпоредбата, които са данъкът, годишната данъчна основа, доходи от стопанска дейност. В решението са изложени мотиви, че данъчното облекчение е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци, тъй като по аргумент от чл. 29а, ал. 3 ЗДДФЛ има и такива, които не се облагат по този ред, като според съда този извод следва и от тълкуването на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б, ал. 1 ЗКПО, поради което е прието, че този ред на преотстъпване на данъка е приложим и за ревизираното лице. Съдът е приел също така, че е приложим и чл. 189, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Позовал се и на заключението на съдебно-техническата експертиза, приета по делото и според която закупената земеделска техника през 2012 г. – трактор и пръскачка, описани по-горе не заместват съществуваща техника, а по отношение на торо разпръсквачката и пръскачката не представляват една и съща машина, което било потвърдено и от вещото лице. Относно закупения трактор през 2012 г. съдът е изложил съображения въз основа на съдебно-техническата експертиза, че тракторът е необходим за обработка на количествата площи, стопанисвани от земеделския производител, поради което и този актив не замества съществуващ такъв. Макар да не се е позовал изрично, съдът е съобразил съдебната практика на Върховния административен съд по адм. дела № 7064/2017 г., № 8429/2017 г., № 10209/2017 г., № 1669/2019 г. и др. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът между страните по делото е относно качеството на лицето – земеделски производител, което претендира ползването на данъчно облекчение чрез преотстъпване на пряк данък, което няма качеството на едноличен търговец. В своята константна практика по този въпрос Върховният административен съд е категоричен, че е налице решение на ЕК, цитирано по-горе, което е условие по § 26 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ - държавна помощ за България. Установено е по делото по категоричен начин и не се спори между страните, че ответникът по касационната жалба има качеството на регистриран земеделски производител. Спорът по делото се свежда до правноорганизационната форма на предприятието на земеделски производител, като касационният жалбоподател неправилно твърди, че това може да бъде само едноличен търговец, но не и нерегистриран като такъв физическо лице - земеделски производител. Държавната помощ, каквото представлява преотстъпването на данъка съгласно решение на Европейската комисия С