Решение № 450 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2557/2018 г.

Решение № 450 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2557/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, против решение № 198 от 09.01.2018 г. по адм. дело № 10516/2017 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменена негова Заповед № ЧР-01-750/30.08.2017 г. за прекратяване на служебното правоотношение на П. Соколов на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът П. Соколов, в отговор на касационната жалба, както и в СЗ чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Подробни съображения излага в писмена защита. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение императивното изискване за форма. Решението на АССГ е правилно. В процесния случай П. Соколов е изпълнявал длъжност "директор на Регионална дирекция-София, Главна дирекция - "Регистри", в Агенция по вписванията, считано от 17.02.2014 г., с определен ранг III-ти младши, и същия е отсъствал поради временна неработоспособност последователно за периоди от 14.12.2016 г. до 09.09.2017 г. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган следва да бъде отменена, тъй като служебното правоотношение на служителя е прекратено на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5, без в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, предмет на оспорване пред първата инстанция, да са изложени мотиви. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона /поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия/. При правилна преценка на доказателствата и тълкуване на материалния закон АССГ е счел, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, съобразно която "Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения". Правилото, въведено с изр. второ на цитираната разпоредба е императивно и изисква в случаите на прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие от органа по назначаване поради обективна невъзможност, същия да изложи в съответния административен акт фактическите обстоятелства, които в конкретния случай имат за последица невъзможност от обективен характер, служителя да не може да изпълнява служебните си задължения. В този смисъл административния акт следва да съдържа описание на нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля, за да осъществява фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Видно от съдържанието на оспорената пред АССГ Заповед № ЧР-01-750/30.08.2017 г., същата е лаконична и съдържа единствено възпроизведен текст на правното основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., името и длъжността на лицето, чието служебно правоотношение се прекратява и обезщетенията, които следва да се изплатят. Липсват каквито и да са фактически основания за по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотиви не могат да се извлекат и от административната преписка, но независимо от горното следва да се отбележи, че дори такива да се съдържаха в документ-част от тази преписка, предвид императивния характер и смисъла на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСЛ, те следва да са възпроизведени, "посочени" /т. е. да се съдържат/ в административния акт по чл. 108, ал. 1 от ЗДСЛ, каквото посочване на фактически обстоятелства в конкретния случай липсва. В този смисъл законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че неизпълнението в конкретния казус от страна на органа по назначаване на императивното изискване на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСЛ. е абсолютно основание за отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради неспазване на установената в специалния закон форма. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Изписването с думи в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, че е "налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3" не изпълнява изискването на чл. 108, ал. 1 от специалния ЗДСл. за форма на акта, а изложените от касатора факти относно наличието на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. по отношение П. Соколов са опит да се мотивира акта чрез наведени съображения в касационната жалба. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, при което обжалвания съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора и липса на възражение от касатора по чл. 78, ал. 5 от ГПК, на П. Соколов следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1500 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.02.2018 г. с адвокат Коцева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение