Решение № 86 от 11.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 23/2010 г.

Решение № 86 от 11.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 23/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимата Ф. А. Х. против присъда № 98 от 7.12.2009 г. по внохд № 236/2009 г. на Разградския окръжен съд. В нея, като основание за касационна проверка е посочена незаконосъобразност на присъдата в атакуваната й част, с възражението, че авторството на подсъдимата в деянията по чл. 311 от НК, за които е призната за виновна и осъдена, не е доказано от обективна и субективна с. по несъмнен начин. Прави се оплакване, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като Х. е призната за виновна за деяния, за които не е налице надлежно повдигнато обвинение. В съответствие с оплакванията се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата. Пред касационната инстанция подсъдимата и защитникът й, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Затова като неоснователна, жалбата следва да се остави без уважение. К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е основателна. В случая, производството пред първата съдебна инстанция е образувано срещу Ф. А. Х. по обвинителен акт за извършено от нея престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, т. 1 във вр. чл. 201, във вр. чл. 310, ал. 1, във вр. чл. 308, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК. Фактическите рамки на обвинението са, че през инкриминирания период, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице е присвоила 30 999.09 лв., собственост на ЗПК "Единство", връчени й в това й качество да ги пази и управлява, като присвоените пари са в големи размери и за улесняване на присвояването е извършила друго престъпление-в същото си длъжностно качество, в кръга на службата си е съставила неистински официални документи (шестнадесет броя разходно-касови ордери) с подробно посочени по съдържание характеристики в обвинителния акт. По това обвинение с присъда № 79 от 08.10.2009 г. по нохд № 106/2009 г. на Кубратския районен съд подсъдимата Ф. А. Х. е призната за невиновна през периода от 20.01.1999 г. до 4.04.2001 г. в с. Б., обл. Разград, като длъжностно лице "касиер" в ЗПК "Единство", при условията на продължавано престъпление да е присвоила сумата от 30 999.09 лв., собственост на ЗПК "Единство", връчени й в това й качество да ги пази и управлява, като присвоените пари да са в големи размери и за улесняване на длъжностното присвояване да е извършила друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно в длъжностното си качество да е съставила неистински официални документи в кръга на службата си (разходно-касови ордери по номера, суми и дати на издаване подробно посочени в присъдата), с цел да бъдат използвани като доказателства за отразените в тях обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 от НПК Х. е оправдана по обвинението по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, т. 1, във вр. чл. 201, във вр. чл. 310, ал. 1, във вр. чл. 308, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК. Така постановената присъда като неправилна и незаконосъобразна е обжалвана пред Разградския окръжен съд от прокурор при Районна прокуратура-Кубрат, с искане за постановяването на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното и поддържаното пред първоинстанционния съд обвинение. На основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 2, предл. 1 от НПК, Разградският окръжен съд е отменил присъдата и постановил нова, като подсъдимата е призната за виновна в това, че през периода, от 20.01.1999 г. до 04.04.2001 г., в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си е съставила шестнадесет отделни официални документа (РКО подробно посочени в присъдата), в които отразила неверни обстоятелства, с целта тези документи да бъдат използвани като доказателства за отразените в тях обстоятелства, поради което на основание чл. 311, ал. 1 НК за всяко едно от деянията и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК тя е осъдена на глоба в размер на по триста лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК, за съвкупността от престъпления съдът е определил на подсъдимата едно общо наказание от триста лева глоба. В останалата част-по оправдаването на подсъдимата по обвинението за длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 201 от НК първоинстанционната присъда е потвърдена. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело и до неправилно приложение на закона. Ограниченията на чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 2 НПК са категорични и ясни-при наличието на съответен протест от прокурора въззивният съд може да постанови нова присъда, когато се налага да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция. В случая, тази хипотеза не е налице. Длъжностното присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, включва две прояви, всяка от които осъществява сама по себе си състав на престъпление, но които, дадени в определена обективна и субективна връзка, придобиват своеобразна обществена опасност и се явяват едно сложно престъпление. (*1) Улесняващото престъпление може да се изрази в съставяне и употреба на подправен документ или на неистински документ и др., но това престъпление по закон следва да е по-леко наказуемо от присвояването. Тъй като присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК е съставно престъпление, за да бъде ангажирана отговорността на дееца по този наказателен състав, е необходимо улесняващото престъпление да бъде ясно формулирано при привличането на уличеното лице като обвиняем. В хода на следващия стадий от наказателното производство елементите от този сложен фактически състав следва да бъдат отразени и в обвинителния акт, съобразно изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, за да може обвиняемият да разбере в какво точно е обвинен и в съответствие с това да изгради защитата си срещу него. В производството пред първоинстанционния съд не е настъпило изменение на обвинението и прокурорът не е повдигнал ново такова по реда на чл. 287, ал. 1 НК, а е поддържал срещу подсъдимата първоначално предявеното й обвинение. Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че наказателната отговорност на подсъдимата (при недоказаност на обвинението по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК) може да бъде ангажирана за извършени от нея шестнадесет отделни документни престъпления по чл. 311, ал. 1 НК, защото фактически, в хода на наказателното производство тя не е била привличана като обвиняема за това престъпление като самостоятелно или като съставна част (улесняващо) от престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК. Осъждането на подсъдимата за първи път от въззивната инстанция за престъпления по чл. 311 НК (лъжливо документиране) без такова обвинение да й е било предявено я е лишило от възможността да изгради защитната си теза по съдържащия се в тази норма фактически състав, който е различен от този по чл. 310, във вр. чл. 308 НК - санкциониращ съставянето на неистински документ или преправяне съдържанието на официален документ от длъжностно лице, в кръга на службата му, с цел ползването на документа. Допуснатото нарушение е особено съществено, защото подсъдимата е призната за виновна и осъдена за престъпление, за което не е била привлечена като обвиняема по реда на чл. 219 НПК (съответно без изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1, т. 1 НПК), с което е било ограничено процесуалното й право на защита и като последица от това е постановен незаконосъобразен съдебен акт. Изложеното налага настоящият касационен състав да използва правомощията си по чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК като отмени въззивната присъда в обжалваната част, признае подсъдимата за невиновна и я оправдае по осъждането й да е извършила през инкриминирания с обвинителния акт период шестнадесет отделни престъпления по чл. 311, ал. 1 НК. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.