Решение № 240 от 24.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 862/2016 г.

Решение № 240 от 24.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 862/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Тонева Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор за възобновяване на НОХД № 18/2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, отмяна на постановеното по него определение от 20.01.2016 г. за одобряване на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В искането за възобновяване се излагат доводи за допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила при постановяване на атакуваното определение, тъй като с него е одобрено споразумение между защитника на обвиняемата Н. Ж. Г. и прокурор от ОП-Кюстендил, с което същата е освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и й е наложена "глоба" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за престъпление по чл. 248а ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Твърди се в искането, че решаването на делото със споразумение е самостоятелна диференцирана процедура по Глава ХХIХ от НПК, в рамките на която е недопустимо приложението на чл. 78а от НК, защото освобождаването от наказателна отговорност не може да бъде предмет на споразумение между страните. Такъв изход на делото е възможен при разглеждането му по общия ред или в производство по Глава ХХVIII от НПК, което също е самостоятелна диференцирана процедура. Тъй като допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, от главния прокурор се отправя искане за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъдената Н. Г., редовно призована, не се явява и не взема становище по искането за възобновяване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е постъпило в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. На 14.01.2016 г. било постигнато споразумение между прокурор от ОП - Кюстендил и защитника на подсъдимата Н. Ж. Г., с което последната се признала за виновна в това, че за периода от 18.05.2013 г. до 24.10.2013 г. в [населено място] и в [населено място], в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК е представила неверни сведения, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз и предоставени от Европейския съюз на българската държава по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 39192,01 лв. и по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" 21112,86 лв. (като средствата по СЕПП били предоставени 100% от Европейски фонд за гарантиране в земеделието, а средствата по мярка 211 били предоставени 82% от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и 18% от националния бюджет), поради което страните се съгласили на основание чл. 248а ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК във връзка с чл. 78а ал. 1 от НК подсъдимата Г. да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв. В тежест на подсъдимата се възлагали и разноските по делото. Споразумението било депозирано пред ОС - гр. Кюстендил, който го разгледал в открито съдебно заседание на 20.01.2016 г. по реда на чл. 382 от НПК. Въз основа на констатацията си, че постигнатото споразумение съответства на изискванията на чл. 381 от НПК и условията по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност са налице, както и че същото не противоречи на закона и морала, с определението си от същата дата по НОХД № 18/2016 г. ОС Кюстендил го одобрил и прекратил наказателното производство. Анализът на атакувания съдебен акт сочи, че същият е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. То се изразява в недопустимо смесване на диференцираните процедури за решаване на наказателни дела по глави ХХVIII и ХХIХ от НПК, които взаимно се изключват. Прекратяването на наказателното производство въз основа на одобрено от съда споразумение между прокурора и защитата е алтернатива на приключването му с осъждане на обвиненото лице по общия ред. Ето защо по силата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъдата. В противовес на процедурата по глава ХХIХ от НПК, освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е задължително при наличието на предвидените в закона предпоставки. Съдът не може да избира дали да постанови осъдителна присъда или да приложи института по чл. 78а от НК, който води до съвсем друг вид отговорност и правни последици. Тъкмо за това в разпоредбата на чл. 381, ал. 5 от НПК, регламентираща кръга от въпроси, по които трябва да се постигне съгласие, не е включена възможността за прилагане на чл. 78а от НК. От друга страна процесуалният ред за реализиране на административно-наказателната отговорност по чл. 78а от НК е напълно различен, поради което не може да бъде предмет на споразумение между страните. Наред с това освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание може да се осъществи както по диференцираната процедура, регламентирана в глава ХХVIII от НПК, така и при разглеждане на делото по общия ред въз основа на внесен в съда обвинителен акт. Недопустимо е обаче прилагането на института по чл. 78а от НК да бъде предмет на споразумение по чл. 381 от НПК. Като е одобрил такова споразумение, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, което по силата на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр.