Решение № 8072 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2009 г.

Решение № 8072 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Лимонка Недева, Кирил Недев и Георги Недев от гр. Варна, подадена от пълномощникът и процесуален представител адв. Стоева срещу решение № 716 от 24.11.2008 г. по адм. д. № 1048/2006 г. на Варненски окръжен съд. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответната ДНСК, чрез процесуалният си представител юрк. Шалдупова излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, окръжният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-14-086/6.02.2006 г. на началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "подпорни стени, огради и зидове" в ПИ 010035, м. "Варна-йолу", землището на кв. "Виница", гр. Варна. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през м. 06-м. 09.2003 г. без строителни книжа, недеклариран по реда на § 184 от ПР на ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за точните параметри на строежа и неговото местонахождение (по границите със съседните имоти/ и е прието, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, попадащ в приложното поле на чл. 225, ал. 2 и ал. 2, т. 2 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно, обосновано и постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесните "подпорни стени, огради и зидове" в ПИ 010035 са изградени без строителни книжа, през 2003 г. и при неспазване на действащия правен режим на ЗУТ - чл. 12, ал. 2 и 2, чл. 59, чл. 137, ал. 1 и 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Безспорно е и обстоятелството, че процесния незаконен строеж не е деклариран по реда на § 184 от ПР и не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане. Предвид това и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно наличие на протокол за строителна линия от 10.06.2003 г. и позоваването на разпоредбите на чл. 48, ал. 7 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 5 и 7 ЗУТ не опровергават правните изводи на окръжния съд, тъй като тези разпоредби не игнорират изискуемостта на разрешение за строеж, а само изискването за инвестиционен проект, заместено със становище на инженер-конструктор. Именно липсата на крайния административен акт в процедурата по разрешаване на строежа е разрешението за строеж, което обстоятелство сочи на незаконност на процесния строеж "подпорни стени, огради и зидове" по реда на чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тези констатации са залегнали и в предходно издадена заповед № ДК-09-69-С (25.11.2005 г. на началника на РДНСК-Варна за спиране на строежа, потвърдена от съдебните инстанции, т. е. влязла в законна сила. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,