Решение № 2689 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12484/2008 г.

Решение № 2689 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12484/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Георги Иванов Димитров от гр. Варна, против решението от 15.05.2008 г., постановено от Административен съд - Монтана, IV-ти състав, по адм. д. № 42/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ вр. чл. 145 от АПК, административният съд е отхвърлил жалбата на Георги Иванов Димитров от гр. Варна и Ваня Иванова Маркова-Николова от гр. Добрич, против Заповед № 1963/24.08.2007 г. на кмета на община Монтана. За да постанови решението си съдът е приел следното: С обжалваната заповед кметът на община Монтана е отказал на наследниците на Иван Димитров Марков, б. ж. на гр. Монтана, правото да придобият собствеността върху 900 кв. м от имот № 2138 по помощния план на местността "Палековото", в землището на Долна Вереница. По реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се разглеждат заявленията на ползувателите, които имат права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и не са ги заявили до момента на влизане в сила на изменението - ДВ, бр. 122/19.12.1997 г. Молбата на ползвателя за закупуване на зем. земя е от 25.06.1992 г., т. е. преди действието на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По силата на общите правила на правото материалните правоотношения се уреждат от разпоредбите, които са били в сила към момента на тяхното възникване. По това време е била в сила разпоредбата на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, (понастоящем с променена редакция), която е регламентирала условията и редът за признаване правата на гражданите с предоставено право на ползване на основание посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове. По тогава действащите норми правото на ползвателя за заплащане на стойността на имота е с краен срок до 30.09.1994 г., съгласно § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В неколкократно удължаваните срокове от 31.12.1992 г. до 30.09.1994 г., изготвената по искането на ползувателя оценка през 1992 г. не е била заплатена от ползувателя, видно от писмо изх. № 11-02-248/7.03.2008 г. на община - Монтана. След като ползувателят е имал законова възможност да осъществи трансформацията от право на ползване в право на собственост и не се е възползвал от това свое право, то правото му на заплащане и придобиване на собствеността на имота се е преклудирало и разглеждането на молбата му по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е недопустимо. Приел е за неоснователни и изложените доводи на ползувателя относно нищожността на оценителния протокол, с който е била определена стойността за заплащане на земята. Изложил е мотиви по всички доводи на жалбоподателя и ги е намерил за неоснователни. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано- касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди следното:В решението си първоинстанционният съд е направил извода, че правото на ползувателя за придобиване на собственост чрез заплащане на цената на ползвания имот е преклудирано, поради незаплащането на сумата до последния продължен срок - 30.09.1995 г. Въз основа на този извод е отхвърлил жалбата срещу заповедта на кмета на община Монтана. Счита този извод на съда за необоснован и неправилен. Съгласен е с извода на първоинстанционния съд, че процедурата по придобиване на собственост от ползувателя върху процесния имот чрез заплащане на стойността му е уредена в § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, обнародван в ДВ бр. 34/24.04.1992 г. За да се преклудира правото за придобиване на собствеността върху ползвания имот трябва да са налице три кумулативни условия:Първото условие е правото за придобиване на собствеността да е учредено с перфектен административен акт, второто е-този акт да е съобщен на ползувателя и третото е да липсва заплащане на земята по установения ред и в съответните срокове. В случая не е изпълнено първото условие. Развива съображения за нищожност на оценителния протокол и не е съгласен с изводите на съда, че това обстоятелство е неотносимо към спора, че оценителният протокол не е подлежал на обжалване съгласно действащите тогава правни разпоредби и има благоприятни за оспорващия последици, от които последният е могъл само да се възползва и не го е сторил по собствена воля. Развиват се и съображения относно правото на ползувателя, на който е предоставена за ползване земя и има заявени за възстановяване зем. земи, да я запази, като тя му се приспадне от полагащата му се за възстановяване зем. земя. Развива и съображения по същество, че за него са налице изискванията на § 4б за признаване на правото му да трансформира правото на ползване в право на собственост. Ответните страни:кметът на община Монтана и Ваня Иванова Маркова не са взели становище по касационната жалба. Заинтересованите страни: Тодорка Силкова Мишева, Маргарита Силкова Афузова, Мария Димитрова Георгиева, Елена Димитрова Медковска, Катерина Димитрова Борисова, Катерина Вангелова Горанова, Иван Вангелов Иванов, Георги Вангелов Иванов, Георги Христов Иванов, Зорка Христова Кръстева, Крум Христов Иванов, Зорка Василева Иванова, Снежана Александрова Иванова, Вангел Георгиев Иванов, Александър Георгиев Иванов, Симеон Тодоров Янакиев, Графица Христова Георгиева, Елена Иванова Христова, Георги Иванов Георгиев, Васил Георгиев Василев, Атанас Георгиев Василев, Коста Атанасов Андонов, Виолета Тодорова Атанасова, Ваня Атанасова Николова, Иван Николов Атанасов, Васил Николов Атанасов, Мария Атанасова Иванова, Иван Атанасов Андонов, Щеряна Николова Янева, Христина Николова Якимова и Димо Атанасов Антонов, не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Монтана е законосъобразно като краен резултат, но не по мотивите, изложени в същото, които излизат извън фактическите и правни основания, посочени в обжалваната заповед. Съдът следва и да провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт, но това става в рамките определени от самия акт и обстоятелствата, стоящи извън волята на административния орган, особено когато водят до влошаване положението на лицето, не следва да се вземат предвид от съда. В случая съдът е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил фактическото основание, изложено в мотивите на процесната заповед, на което е основан отказа от трансформиране на правото на ползване в право на собственост за жалбоподателя. Това е обстоятелството, че ползвателят е получил право на ползване върху претендираната земя по време на действие на ЗСПЗЗ, видно от удостоверение № 2663/11.02.1992 г. Съдът не е обсъдил значението на този юридически факт и правилно ли е преценен от административния орган, респективно - какви са доказателствата за момента на придобиване на правото на ползване извън това удостоверение и има ли такива. Видно е, обаче от материалите по административната преписка, че други безспорни доказателства в това отношение няма. Без правно значение са твърденията на жалбоподателя, щом същите не са доказани. Удостоверението от 1992 г. е позовано на ПМС № 1/1981 г., но не съдържа информация в кой момент е предоставено правото на ползване извън датата, на която е издадено самото то. Цитираното решение № 73/26.05.1981 г. на ИК на ОНС Михайловград също не съдържа никаква конкретика по отношение на жалбоподателя. Друг правопораждащ или удостоверителен документ, сочещ момента на придобиване правото на ползване не се представя от жалбоподателя. Затова отразеното в процесната заповед се подкрепя от доказателствата по делото, а съдебното решение, с което съдът отхвърля жалбата е правилно като краен резултат. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Решението на административният съд като краен резултат е правилно, както по изложените в него съображения, така и по съображенията, изложени от представителят на Върховната административна прокуратура, които всъщност представляват допълващи мотиви за отхвърляне на жалбата в производството пред административния съд. С оглед данните по делото съдът правилно е приел, че по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се разглеждат заявленията на ползувателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и не са ги заявили до момента на влизане в сила на изменението на ППЗСПЗЗ - ДВ, бр. 122/19.12.1997 г. Жалбоподателят обаче е предявил искането си за трансформация на правото на ползване в право на собственост на 25.06.1992 г., т. е. преди действието на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По това време е в сила разпоредбата на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и в редакцията и към този момент е изисквала заплащане на стойността на имота, определена от общината до посочен в закона преклузивен срок, след който правото да придобие собствеността остава за собственика на земята. Видно от изложеното в касационната жалба, касаторът не оспорва, че е била приложима процедурата по придобиване на собствеността, регламентирана в § 5 от ППЗСПЗЗ, а твърди, че условията за придобиването на собствеността по тази разпоредба включва три кумулативни предпоставки, като от тях само първата-да е налице учредено такова право с перфектен административен акт. Не се оспорва факта на съобщаване на акта на страната и факта, че определената оценка не е заплатена от ползувателя в законния срок, които факти впрочем са установени и от доказателствата по делото. Така направения довод е неоснователен, а приетото от съда по него - обосновано и законосъобразно. На първо място, определената от общината оценка не е подлежала на обжалване, на второ място - за ползувателя не е налице правен интерес да я оспорва по основание, тъй като черпи права от определянето и - правото да придобие собствеността върху зем. земя, тъй като същата съдържа имплицитно и признаване на това право. Дадената му от закона и от акта за определяне на оценката правна възможност да придобие собствеността жалбоподателят не е реализирал и с изтичането на крайния срок за плащане (неколкократно удължаван) на същата, тази възможност е преклудирана. Няма доказателства и да са били уважени някакви други негови искания. Съдът е отговорил подробно на доводите на жалбоподателя и изложените в тази връзка мотиви се възприемат и от настоящия състав на ВАС. При тази фактическа обстановка за ползувателя не е било налице основание за подаване на повторно искане за признаване на вече признати, но нереализирани по причина на собственото му бездействие и преклудирани права, на основание § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Както вече се каза, тази разпоредба е приложима само относно лица, които до влизането и в сила не са били направили искане за трансформация на правото на ползване в право на собственост. А дори и да се приеме тезата на касатора за липса на акт за признаване на тези права и съответно-за приложимост на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, то от доказателствата по делото не са установени наличието на предпоставките по § 4а или § 4б за признаване на правото му за придобиване на собствеността и жалбата му и в този случай не би довела до обратен за него резултат. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея касационни основания е неоснователна и решението на съда следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,