Решение № 171 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9798/2019 г.

ВАСVI отделение07.01.2020 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 09.07.2019 г. на Административен съд - Сливен по административно дело № 140/2019 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 171 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9798/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на глава дванадесета от дял трети на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Сливен, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Д. Вълева, срещу решение № 141 от 09.07.2019 г. на Административен съд – Сливен, постановено по административно дело № 140/2019 г. по описа на съда, с което е: 1) отменена като незаконосъобразна писмена покана изх. № 29-03-3/12.12.2017 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Сливен, с която "Ай Ви Фарм" ЕООД гр. Варна е поканено за доброволно възстановяване на сумата от 2 116, 71 лв., получена без правно основание; 2) осъдена Районна здравноосигурителна каса - Сливен да заплати на "Ай Ви Фарм" ЕООД с ЕИК 202539491, сумата от 75 лв., представляваща сторените разноски за двете съдебни инстанции. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което да се потвърди писмена покана изх. № 29-03-3/12.12.2017 г. като законосъобразна. Възвежда и претенция за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Ай Ви Фарм" ООД (преди ЕООД), ЕИК 202539491, представлявано от управителя В. Марешка, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на решението на първоинстанционния съд, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, неправилност на оспореното с нея решение и законосъобразност на процесната писмена покана, като предлага то да бъде отменено, а първоначалната жалба на дружеството срещу писмената покана да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Писмената покана, предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд, се основава на чл. 43 от договор № 200854 от 12.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, и е издадена след извършена проверка на аптека "Марешки 4", собственост на "Ай Ви Фарм" ЕООД, с адрес на аптеката, изпълняваща договора, гр. Сливен, ул. "Самуил" № 1. Проверката е извършена въз основа на заповед № РД-09-1063 от 22.11.2017 г. на директора на РЗОК – Сливен, и е била тематична, със задача: проверка по изпълнение на посочения договор. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № 13-04-78/30.11.2017 г. и протокол за неоснователно получени суми № 13-04-79 от 30.11.2017 г. от проверяващия контрольор, на който тя е възложена. С протоколите е установено несъответствие в данните от отчетните документи на аптеката - доставната цена на лекарствен продукт Harvoni, 90 mg/400 mg tabl. film. coat., 28/1 опаковка, с НЗОК код JF569, е ЗЗ 724, 84 лв. Заявената и отчетена към НЗОК от страна на аптеката, съответно заплатената от страна на НЗОК/РЗОК сума за отпуснатия лекарствен продукт на едно здравноосигурено лице, е в размер на 35 841, 55 лв., която сума е отчетена от аптеката в РЗОК - Сливен по изпълнената рецептурна бланка. Сумата като разлика от доставната цена и продажната цена, в размер на 2 116, 71 лв., е приета за неоснователно получена от страна на аптеката и съответно директорът на РЗОК - Сливен е поканил дружеството - собственик на проверената аптека, да възстанови неоснователно получената сума в бюджета на Здравната каса. За да уважи сезиралата го жалба срещу писмената покана, Сливенският административен съд е аргументирал теза, че оспореният пред него административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е изпълнил коректно дадените указания от касационната инстанция с предходен отменителен съдебен акт и е направил своите изводи в съответствие със практиката на шесто отделение на ВАС по сходни и/или идентични казуси, част от която е цитирана в мотивите на решението. Съгласно чл. 72, ал. 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), условията и реда за осъществяване на контрола по ал. 9 се определя с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. Касае се за действащата към момента на проверката Инструкция № РД-16-43 от 15.09.2016 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Контролът, разписан в чл. 72, ал. 9 и ал. 10 от ЗЗО и посочената инструкция, е особен вид контрол по изпълнението на договорените условия, които се прилагат едновременно. Съгласно Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти - чл. 5, ал. 4, за лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) с ниво на заплащане 100 на сто, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека. В чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ е уредено, че позитивният лекарствен списък се изготвя и поддържа от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и включва лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание и заплащани със средства от бюджета на НЗОК, от държавния бюджет извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения. Съгласно цитираните разпоредби включително и чл. 5 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, лекарствен продукт може да се продава на цена не по-висока от утвърдената цена по чл. 2, ал. 1, от пределната цена по чл. 2, ал. 3 или регистрираната цена по чл. 2, ал. 4. Както бе посочено и по-горе, за лекарствените продукти, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ с ниво на заплащане 100%, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека. В този контекст следва да се акцентира върху това, че неправилно административният орган е игнорирал издаденото дебитно известие от 02.11.2017 г. към фактурата от 29.08.2017 г. за доставяне на процесния лекарствен продукт. Това дебитно известие е със съдържание за увеличена стойност по фактурата, като преди издаването му е изпратено писмо от 01.11.2017 г. до клиентите от доставчика "Фармнет" АД с обяснението, че поради техническа грешка в периода 04.08.2017 г. - 01.09.2017 г. лекарственият продукт е с некоректно фактурирана стойност от 33 724, 83 лв. с вкл. ДДС, вместо с действителната 35 841, 55 лв. с вкл. ДДС. В това писмо е посочено, че ще бъдат изпратени дебитни известия за сумата от разликата 2 116, 72 лв. с вкл. ДДС. Тези доказателства, преценени в хипотезите на чл. 115 и чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), изпълняват редовен фактически състав на редовна счетоводна операция. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Основание за издаване на известието е изменение на данъчната основа - увеличена стойност по фактура. Предвид изложените съображения дебитното известие не може да бъде преодоляно без зачитането му в отношенията "доставчик - аптека" по отношение на стойността на обсъждания лекарствен продукт. Наред с това, тези отношения между доставчика и аптеката са се развили преди издаване на заповедта за проверка и образуване на административното производство. В писмената покана и предхождащия я е протокол за неоснователно получени суми даже не е споменато дебитното известие, и то не е било обсъждано от административния орган и проверяващите контрольори, което е нарушение на административнопроизводствените правила, а преценката на това доказателство е от съществено значение за правилното решаване на спора. От горното явства, че не се установява липсата на основание дружеството собственик на аптеката да получи посочената в поканата сума, за която органът е поискал да се върне в бюджета на НЗОК, нито е налице нарушение от търговеца на дребно на приложимите в случая норми, включително и тази на чл. 5 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорното искане на касатора за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение също е неоснователно и не следва да се уважи, а ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което присъждането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1