Решение № 157 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4681/2015 г.

Решение № 157 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4681/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска С. Х. Г. е поискал да се отмени по реда на чл. 303 и сл. ГПК влязло в сила Решение Nо 74 от 12.03.2014 г. по гр. д. Nо 998/2012 г. на ВКС- IV отд. с довод, че е налице основания за неговото отмяна, по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С посоченото решение, ВКС в производство по чл. 290 ГПК по приложение на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, в хипотеза когато работникът или служителя е придобил и упражнил правото си на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, преди възстановяването му от съда по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е приел, че когато към момента на възникване на трудовото правоотношение, вече е било придобито и упражнено правото на пенсия, за работодателя съществува правната възможност да го прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, тъй като решението по чл. 344, т. 2 КТ за възстановяване на работа на незаконно уволнения работник или служител няма обратно действие, с него се възстановява същото по вид правоотношение, съществувало между страните- за същата работа, при същите условия на заеманата преди уволнение длъжност. Базирайки на тази общи мотиви изводите си по същество на касационната жалба, ВКС е приел, че исковете на С. Х. Г. по чл. 344, т. 1, 2 и 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за отмяна на прекратеното трудово правоотношение на основани чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ като незаконосъобразно, възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на дължимото обезщетение, са неоснователни отменил е решението на въззивния съд по уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и постановил ново решение, с което тези два иска са отхвърлени. Решението по отхвърления иск по чл. 225 КТ е потвърдено. Решението е постановено на 12.03.2014 г. С молбата за отмяна се поддържа довод, че по повод на инициирано от молителя за издаване на тълкувателно решение по въпросите за приложение на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ в хипотези на възстановен работник или служител след връщането му на заеманата преди това длъжност, ОСГК на ВКС е приел на 25.06.2015 г. ТР 6/2014 г., с което по приложение на посочената правна норма е дадено тълкуване в смисъл " разпоредбата на 328, ал. 1, т. 10а КТ не намира приложение в случаите когато работникът или служителя е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа". Това тълкуване на закона му дава основание да поддържа, че влязлото в сила Решение Nо 74 от 12.03.2014 г. по гр. д. Nо 998/2012 г. на ВКС- IV отд. е в противоречие със закона и съдебната практика и е неправилно в основанието си. Като счита, че издаденото ТР на ОСГК на ВКС попада в категория на нови писмени доказателства, искането за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По подадената молба за отмяна и след преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС- гражданска колегия, намира: Молбата за отмяна е неоснователна. Приемането на тълкувателно решение на ОС на ГК и /или ТК на ВКС не попада в категорията на нови доказателства или новооткрити обстоятелства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Визираните в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази "непълнота на доказателствата по делото" следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина, че не е разполагала с тези доказателства. Макар и да липсва легална дефиниция, от гледна точка на съдебната практика няма спор, че в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се касае до факти- юридически или доказателствени, които са от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор т. е. да са относими към същия и тяхното приобщаване към доказателствения материал по делото и съобразяване от решаващия съд евентуално би обосновал друг правен резултат от този, постановен с решението, чиято отмяна се иска. Съгласно чл. 125 от Закона за съдебната власт съответната - наказателна, гражданска и/или търговска колегии на ВКС, приема тълкувателни решения при противоречива или неправилна практика по тълкуване или прилагане на закона . Т. е. при издаване на тълкувателни решения ОС на ГК, ТК или НК дават разяснения относно юридическото смислово значение на елементите от фактическия състав на конкретна правна норма и определят насоката на преценката на съдилищата с цел уеднаквяване на съдебната практика. Същите имат обобщаващ характер и важат за всички висящи искови производства с аналогични хипотези, но не засягат вече направена преценка на събраните фактите по конкретни приключили дела, т. е. не могат да дадат нова правна трактовка по приложение на правната норма при подвеждането под хипотезиса и на вече ценени факти в смисловия контекст на разяснената по приетото, след влизане в сила на едно съдебно решение, тълкувателно решение . Приетото след влизане в сила на съдебното решение, тълкувателно решение на ОСГК на ВКС без съмнение е факт от обективната действителност, но не е факт по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - т. е. разбиран като елемент от фактически състав по конкретния правен спор, който би променил преценката на съда относно приложението на правната норма по вече разрешените спорни правоотношения в съответствие с дадените разяснения на тълкувателното решение. Ето защо, съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия