Решение № 12399 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.160, ал.7 от ДОПК. С решение 4748/23.05.2025 г. постановено по адм. дело 1036/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС гр.Пловдив) е изменен по оспорване на М. Н. И., ревизионен акт (РА) Р-16001622003047-091-001 от 09.01.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден и изменен с решение 99/23.03.2023 г. на директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, в частта на допълнително определени: данъчни задължения по ЗДДС за периода от 23.06.2020г. до 31.12.2021г. (допълнително начислен данък), като е намален размера на задължението от 26 285,10 лв. на 25 478,92 лв. и размера на прилежащите лихви от 4 736,22 лв. на 4 590,96 лв.; дължима сума за довнасяне за годишен и авансов данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2021г., като е намален размера на задължението от 2 513 лв. на 1 563,45 лв. и размера на прилежащите лихви от 176,12 лв. на 109,57 лв.; ЗОВ за годишно изравняване за 2021г., като е намален размера на вноската на ДОО от 3 036,25 лв. на 1 348,98 лв. и прилежащите лихви от 163,87 лв. на 72,81 лв., на вноската за ДЗПО УПФ от 829,58 лв. на 368,57 лв. и прилежащите лихви от 44,77 лв. на 19,89 лв. и на вноската за ЗО от 1 327,32 лв. на 589,72 лв. и прилежащите лихви от 71,64 лв. на 31,83 лв.; Със същото решение е отхвърлена е жалбата на ревизираното лице в останалата част по отношение на: дължими суми за довнасяне за годишен и авансов данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 38 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 21,95 лв.; за 2017г. в размер на 928 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 442,45 лв.; за 2018г. в размер на 216,18 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 81,15 лв.; за 2019г. в размер на 725 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 198,44 лв.; за 2020г. в размер на 2 234 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 384,95 лв.; авансови вноски и вноски за годишно изравняване, както следва: за 2016г. ДОО в общ размер на 100,22 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 83,86 лв., ДЗПО УПФ в общ размер на 30,74 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 27,96 лв. и ЗО в общ размер на 49,19 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 44,65 лв.; за 2017г. ДОО в общ размер на 1 381,64 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 723,41 лв., ДЗПО УПФ в общ размер на 399,32 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 209,08 лв. и ЗО в общ размер на 541,47 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 282,10 лв.; за 2019г. ДОО в размер на 58,57 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 15,04 лв., ДЗПО УПФ в размер на 16 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4,11 лв. и ЗО в размер на 25,61 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6,58 лв.; за 2020г. ДОО в размер на 2 629,08 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 408,47 лв., ДЗПО УПФ в размер на 718,33 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 111,60 лв. и ЗО в размер на 1 149,33 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 178,58 лв.; Срещу решението в неговата отменителна част е подадена касационна жалба на М. Н. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [жк], [адрес], чрез адв. Ловчева, с която се поддържат твърдения за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът излага доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като решаващият състав не е извършил пълна, всеобхватна и задълбочена проверка на фактите и обстоятелствата по делото, което е довело до неправилно и незаконосъобразно решение, постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил, че представените от Еконт Експрес ООД изображения, електронни таблици, наложни платежи и електронни изявления не са електронни документи по смисъла на ЗЕДЕУ и не са първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч). Твърди, че електронните таблици, наложните платежи и електронните изявления, които са представени от Еконт Експрес ООД в производството нямат съдържание на счетоводен документ и не са достатъчни да обосноват предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за укрити доходи и те да бъдат достатъчни ревизията да бъде извършена по особения ред. Счита, че съдът не е обсъдил и електронните таблици, наложните платежи и електронните изявления от Еконт Експрес ЕООД, а само бланкетно ги е споменал, без да се мотивира относно тяхното съдържание и да подкрепи изводите си от тях. Част от представените от Еконт Експрес ООД изображения на оптичен носител са нечетливи и размазани, поради което не могат да бъдат разчетени по никакъв начин, а други не касаят ревизираното лице или се повтарят. В мотивите си към решението АС гр.Пловдив е посочил, че тези нечетливи и размазани изображения са били сравнени с товарителниците и разходните касови ордери. По делото не са постъпвали товарителници и разходни касови ордери. Като съдържание в компактдисковете се съдържат само електронни изявления и електронни обобщаващи таблици, както и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис. Тези разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис представляват снимка на екран на компютър, но не са електронни документи и Еконт Експрес ООД следваше да ги представи на хартиен носител в оригинал или заверен препис. Излага съображения, че изходящите от Еконт Експрес ООД таблици с обобщаваща информация при липсата на голяма част от оригиналните първични документи, не доказват както получаването на стоки, или продажбата на такива, без отчитане на приходи, така и продажбите чрез куриерски услуги и получаването на парични суми за тези продажби за ревизирания период. В този смисъл касаторът се позовава на практика на Върховния административен съд (ВАС) - Решение 3099 от 25.03.2025 г. по адм. дело 1695/2025 г. на ВАС, Решение 5499 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. дело 2524/2020 г., Решение 6648 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. дело 2823/2020 г.; Решение 9330 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. дело 13306/2019 г. и Решение 3794 от 09.04.2025 г. по адм. дело 334/2025 г. на ВАС и много други. Касаторът твърди, че за постановяване на решението, първоинстанционният съд се е позовал само на заключенията на експертизите, приети по делото, без да обсъди всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Неправилно АС гр.Пловдив не е обсъдил възраженията в жалбата, че получените приходи не касаят ревизираното лице, а касаят търговско дружество Мултимедикал ООД, на което дружество управител е ревизираното лице. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответната страна директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Новакова, оспорва основателността на касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор. Моли, съдебното решение да бъде оставено в сила и в полза на НАП да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Касаторът обжалва единствено решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА, а именно в частта на допълнително определени: данъчни задължения по ЗДДС за периода от 23.06.2020г. до 31.12.2021г. (допълнително начислен данък), в размер на 25 478,92 лв. и прилежащите лихви в размер на 4 590,96 лв.; дължима сума за довнасяне за годишен и авансов данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2021г., в размер на 1 563,45 лв. и лихви в размер на 109,57 лв.; ЗОВ за годишно изравняване за 2021г., в размер на ДОО 1 348,98 лв. и прилежащите лихви в размер на 72,81 лв., на вноската за ДЗПО УПФ в размер на 368,57 лв. и прилежащите лихви в размер на 19,89 лв. и на вноската за ЗО в размер на 589,72 лв. и прилежащите лихви в размер на 31,83 лв.; дължими суми за довнасяне за годишен и авансов данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 38 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 21,95 лв.; за 2017г. в размер на 928 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 442,45 лв.; за 2018г. в размер на 216,18 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 81,15 лв.; за 2019г. в размер на 725 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 198,44 лв.; за 2020г. в размер на 2 234 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 384,95 лв.; авансови вноски и вноски за годишно изравняване, както следва: за 2016г. ДОО в общ размер на 100,22 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 83,86 лв., ДЗПО УПФ в общ размер на 30,74 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 27,96 лв. и ЗО в общ размер на 49,19 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 44,65 лв.; за 2017г. ДОО в общ размер на 1 381,64 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 723,41 лв., ДЗПО УПФ в общ размер на 399,32 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 209,08 лв. и ЗО в общ размер на 541,47 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 282,10 лв.; за 2019г. ДОО в размер на 58,57 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 15,04 лв., ДЗПО УПФ в размер на 16 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4,11 лв. и ЗО в размер на 25,61 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6,58 лв.; за 2020г. ДОО в размер на 2 629,08 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 408,47 лв., ДЗПО УПФ в размер на 718,33 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 111,60 лв. и ЗО в размер на 1 149,33 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 178,58 лв., както и в частта за разноските. В съдебно заседание касаторът изрично е заявявил, че не обжалва решението в частта, с която жалбата му срещу ревизионния акт е уважена. Останалата част от решението не е обжалвана и същото е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящия спор. По делото са приети заключения по Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и комплексната Съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Съдът е обсъдил подробно заключенията на вещите лица и се е аргументирал в коя част ги кредитира. В хода на съдебното производство от ревизираното лице е извършено оспорване на валидността на притежаваните електронни подписи от членовете на ревизиращия екип. В тази връзка, по делото е назначена СТЕ. След извършените проверки по валидация както на удостоверението, така и на вече подписаните електронни документи, е установено, че валидиращите инструменти определят удостоверенията като квалифицирани, издадени от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. По време на ревизията е установено, че в куриерското дружество Еконт Експрес ООД съществуват два отделни акаунта, които се идентифицират с един и същ телефонен номер, който е телефонният номер на физическото лице М. И.. Единият акаунт се идентифицира допълнително с ЕГН на лицето, другият е на фирма Мултимедикал ООД, с представляващ М. И.. Между данните в двата акаунта в Еконт експрес ООД няма застъпване и припокриване на данни. В счетоводството на дружеството Мултимедикал ООД не се води аналитична отчетност на закупените и продадени стоки и поради тази причина не може да бъде направена съпоставка и да се извърши проверка дали тези продажби са отчетени точно и коректно. Според вещото лице, изпращането на стоки чрез куриерски пратки по акаунта на Мултимедикал ООД в Еконт експрес ООД започва във времевия период края на 2020 г. или началото на 2021г. Ревизираното лице е твърдяло, че е изпращало стоки от името на Мултимедикал ООД, на което дружество е управител, т.е. според задълженото лице не се касае за доход на физическо лице, а за печалба на юридическо лице, която е надлежно декларирана в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Доставката до клиентите е осъществявана с куриерски услуги от Еконт Експрес ООД. От правна страна след извършена проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК АС гр.Пловдив е потвърдил издаването на ревизионния акт от компетентни органи по приходите при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание съгласно чл.119 и чл.120 от ДОПК. В хода на ревизионното производство не са намерени допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, съдът е обосновал извод за неговата материална законосъобразност с оглед на разпоредбите на чл.122 и сл. от ДОПК и оценката на доказателствения материал по делото. Приел за безспорно установено от органите по приходите обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи. Мотивите за това касаят преценката на представените заверени копия на документи от Еконт Експрес ООД под формата на електронни изявления, съдържащи информация за пратките, датите на изпращане, сумата на наложените платежи, датата на тяхното изплащане, подпис жалбоподателя и др. Последните са придружени от обобщени справки на данните в табличен вид и съответстват на останалите доказателства. Направен е извод за спазване на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, ал. 35 Регламент 910/2014 г. на ЕП и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, която дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, което е валидно по отношение на документите за плащане, подписани с обикновен подпис, доколкото саморъчния такъв е преформатиран в PDF файл и съобразно Общите условия има стойността на саморъчен подпис. В изпълнение на вменено му от съда задължение Еконт Експрес ООД е представило по делото СД на л. 2740, а от страна на ответника са представени допълнително 2бр. СД на л. 2867. Електронните образи на документи, записани на всички СД, представени по делото /в хода на ПУФО, ревизионното производство и съдебното обжалване/ са предмет на анализ от вещите лица по ССЕ и комплексна СТЕ и ССЕ, приети по делото, без направени възражения от страните. Съдът е кредитирал заключението по ССЕ и комплексната експертиза, относно възприетия от вещото лице подход на обвръзка на всички представени от третото неучастващо по делото лице Еконт Експрес ООД документи, съдържащи информация както за изпратени куриерски пратки, така и за получени парични суми по НП и ППП и е приел, че въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се преодолява нечетливостта на оспорените документи. При анализ на получените доходи помесечно за периода от 01.06.2019 г. до 31.05.2020 г. съдът е приел, че към 31.05.2020 г. задълженото лице е достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗДДС, надвишаващ 50 000 лв., който не спада до края на ревизирания период 31.12.2021 г. В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице по ССЕ според което за периода от 23.06.2020 г. до 31.12.2021г. (допълнително начислен данък), е законосъобразно определен в РА до сумата от 25 478,92 лв. главница и лихва в размер на 4 590,96 лв. За неоснователно е прието оплакването на И., че е продавал стоки от името на юридическото лице. АС гр.Пловдив е кредитирал заключението по ССЕ, в което вещото лице е направило и уточнение, че движението по акаунта на дружеството в Еконт Експрес ООД е започнало в края на 2020 г. или в началото на 2021 г. и между този акаунт и акаунта на ФЛ няма застъпване и припокриване. При кредитиране експертните констатации в заключението по ССЕ и комплексната експертиза, е прието, че посредством тях се потвърждават направените от ревизиращия екип изводи за невъзможност да се обвържат закупени стоки от дружеството Мултимедикал ООД с ФЛ и извършване на последващата им продажба от ФЛ, но за сметка на дружеството. По отношение на допълнително определените данъчни задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и ЗОВ, изменени в решението на горестоящия административен орган, съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за опровергаване констатациите в обжалвания ревизионен акт. Първоинстанцоионният съд е посочил, че изчисленията, направени в заключението по ССЕ и заключението по комплексната експертиза са при прилагане на действителния % надценка по години, съобразно информация от отчетните регистри на дружеството Мултимедикал ООД, а не осреднен % надценка от 40% за всяка една от ревизираните години, както е процедирано от ревизиращия екип и което е неправилно. Направен е извод, че при прилагане на по-висок % надценка от този при ревизията за периода от 2016г. до 2020г. вещото лице е изчислило по-висок размер на укритите приходи, по-висок размер на съответстващите им разходи и по-висок размер на облагаемия доход по чл.122 от ДОПК, поради което заключенията по ССЕ и на комплексната експертиза, в тази част заключенията не са кредитирани, с оглед забраната по чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Същите изводи са направени и по отношение на направените от вещото лице изчисления на данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2018г. и изчисления на ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/ за 2017 г., 2019 г. и 2020 г. За 2021 г. съдът е установил математическа точност в изчисленията на вещото лице по ССЕ, поради което е кредитирал заключението изцяло в тази му част. По изложените съображения ревизионният акт е приет за законосъобразен, в частта на допълнително определените дължими суми за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2021 г., до размер на главница 1 563,45 лв., съответно размерът на акцесорните задължения за лихви 109,57 лв. и в частта на ЗОВ за годишно изравняване, както следва: главница на ДОО 1 348,98лв. и прилежащи лихви 72,81лв.; главница ДЗПО УПФ 368,57лв. и прилежащи лихви 19,89лв. и главница ЗО 589,72лв. и прилежащи лихви 31,83лв. АС гр.Пловдив е направил извод, че тъй като ревизираното лице е извършвало независима икономическа дейност, изразяваща се в продажби на стоки онлайн, за резултатите на която не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, несъмнено са дължими авансови вноски и вноски за ЗОВ за годишно изравняване за ревизирания период, ведно с прилежащите лихви. Съдът е посочил, че определянето им по реда на чл. 124а от ДОПК е правилно и законосъобразно. В останалата си част, по отношение допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и допълнително определени вноски за ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви за 2021г., обжалваният ревизионният акт е изменен, с оглед на гореизложените мотиви. Решението, в оспорената част е валидно, допустимо и правилно постановено. Настоящият касационен състав приема, че административният съд е извършил надлежно преценката по чл. 160, ал. 2 ДОПК и е достигнал до правилен извод за липса на съществени пороци, обуславящи нищожност на ревизионния акт. В тази насока правилно е кредитирано заключението по СТЕ. Заключението за спазване на материалноправните разпоредби по същество, респективно за недоказаност и необоснованост на наведените оплаквания от ревизираното лице, е издържано от фактическа и правна страна. При провеждането на ревизията на М. Н. И. органите по приходите са установили безспорно основания за провеждането ѝ по особения ред на чл.122 от ДОПК за ревизирания период. Доказателствената тежест между страните в процеса е разпределена правилно от съда съгласно оборимата презумпция на чл.124, ал.2 от ДОПК. Дължимостта на допълнително определените задължения е обусловена от преценката за доказателствената стойност на информацията и документите, представени от трето за производството лице Еконт Експрес ООД. От куриерското дружество при ревизията (справки в табличен вид и електронни изявления) и в хода на съдебното производство (отговори по електронен път) е представена подробна информация относно номера на пратките и товарителниците, местоназначение, данни за страните, сумата на наложените платежи и др. Неоснователно е оплакването на касатора, че изходящите от Еконт Експрес ООД таблици с обобщаваща информация при липсата на голяма част от оригиналните първични документи, не доказват както получаването на стоки, или продажбата на такива, без отчитане на приходи, така и продажбите чрез куриерски услуги и получаването на парични суми за тези продажби за ревизирания период, като в случая е неотносима и цитираната от ревизираното лице практика на ВАС, тъй като представените доказателства по цитираните дела на ВАС, се различават от събраните доказателства в настоящото производство. Съгласно чл. 2 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация. Негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр лицето, от името на което е извършено електронното изявление чл. 4. Според Общи условия за услугите на Еконт, дружеството се явява доставчик на пощенски услуги. Подписите на потребителите на услугите могат да бъдат електронни подписи, поставени върху електронен вариант на документите, без да е необходимо тяхното разпечатване на хартиен носител т. 10.2, при което софтуерното приложение, инсталирано на устройство на куриера трансформира собственоръчния подпис на клиент в цифрово графично изражение и го интегрира в структурата на електронните документи. Оригиналният електронен документ се съхранява в базата данни на Еконт Експрес и не може да бъде редактиран или модифициран. При условие, че тези подписи имат характера на обикновен електронен подпис и стойността на собственоръчно поставени подписи върху хартиен екземпляр, всички представени от Еконт Експрес ООД доказателства по делото следва да бъдат ценени в тяхната съвкупност и поотделно като автентични. От тях се установява мястото и времето на предаване на съответната пратка с номер, имена на получателя, обявената стойност, получени суми по наложени платежи. В случая са спазени разпоредбите на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, ал. 35 Регламент 910/2014 г. на ЕП и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, която дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-пециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, което е валидно по отношение на документите за плащане, подписани с обикновен подпис, доколкото саморъчния такъв е преформатиран в PDF файл и съобразно посочените по-горе Общи условия има стойността на саморъчен подпис. Преценени в тяхната съвкупност доказателствата от Еконт Експрес ООД съдържат достатъчно данни за осъществените от И. продажби на стоки и реализирани от тази дейност приходи, съвпадащи с посочения от ревизиращите органи нетен размер и данните от Еконт Експрес ООД. АС гр.Пловдив правилно е приел, че нечетливостта на част от представените документи, се преодолява от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства. Ревизираното лице не е доказало, че стоките са продавани за сметка и в полза на ЮЛ. Доказателства в тази насока не са представени по делото, а от заключението на вещото лице се установява, че между акаунта на ФЛ и ЮЛ при куриерското дружество, няма застъпване в периода на ползване. От страна на административния съд са изложени подробни и обосновани мотиви, кореспондиращи на събраните по делото доказателства и същите се споделят и от настоящият състав. Касаторът не отправя възражения срещу мотивите на решаващия съд по приложението на ЗДДС. Настоящият състав напълно споделя изложените мотиви от АСП, във връзка с момента на настъпване на задължителна регистрация на ФЛ по ЗДДС, както и размера на дължимите задължения за данък, с оглед на което не следва да ги повтаря и на основание чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК, препраща към тях. В случая продължителността, броят и системността на осъществените от ревизираното лице сделки по продажба на движими вещи чрез различни интернет платформи несъмнено разкрива получени приходи от търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ, подлежаща на облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, върху формирана данъчна основа по правилата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. Пропускът да бъде водена счетоводна отчетност, както и представените писмени доказателства за получаване на сумите от негова страна, са относими обстоятелства за данъчното облагане на търговеца, които не са опровергани по надлежния ред в хода на делото. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че И. е извършвал независима икономическа дейност, изразяваща се в продажби на стоки онлайн, за резултатите на която не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, поради което с ревизионния акт правилно са установени дължими авансови вноски и вноски за ЗОВ за годишно изравняване за ревизирания период, ведно с прилежащите лихви. Съдът правилно е приел, че определянето им по реда на чл.124а от ДОПК е правилно и законосъобразно и предвид мотивната част на Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022г. с предмет законова презумпция дали доходът с неустановен произход е такъв от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определена по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа за облагане. Решението е правилно и в съответната част за разноските. Първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед на своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 4 933,66 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, определено на основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,