Решение № 15525 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3462/2014 г.

Решение № 15525 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3462/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Бургас при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) срещу решение № 92 от 20.01.2014 г., по адм. дело № 1104/2012 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 021101750 от 31.01.2012 г., издаден от главния инспектор по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 159 от 21.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") (сега Дирекция "ОДОП") - гр. Бургас. С обжалваното решение Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Бул агро 2009" ЕООД, направените по делото разноски в размер на 2 600 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е взел предвид възраженията срещу приетите по делото съдебно - агрономическа експертиза (САЕ) и съдебно автотехническа експертиза (САТЕ). По делото не е доказано фактическото предаване на черешите на ревизираното лице и поради това доставките не са реално осъществени. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз, че на всички страни по сделка, сключена с цел извършване на данъчна измама, трябва да се откажат предвидените в общия случай за тази сделка данъчни предимства, когато съответното данъчнозадължено лице съзнава злоупотребата или измамата и участва в нея. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърден РА № 021101750 от 31.01.2012 г. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Бул агро 2009" ЕООД не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил процесния ревизионен акт, в частта, с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на главница 36 488.54 лв. и лихва 2 078.19 лв., представляващи непризнат данъчен кредит за данъчния период месец юни 2011 г. по 4 броя фактури, издадени от "ПИМ 78" ЕООД. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил РА № 021101750 от 31.01.2012 г., издаден от главния инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 159 от 21.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат, първостепенният съд е установил, че за данъчен период месец юни 2011 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 36 488.54 лв. по следните фактури, издадени от "ПИМ 78" ЕООД: по фактура № 118 от 21.06.2011 г., с данъчна основа в размер на 40 146.70 лв. и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 8 029.34, с предмет на доставка "череши"; фактура № 119 от 24.06.2011 г., с данъчна основа в размер на 41 580 лв. и ДДС в размер на 8 316 лв., с предмет на доставка "череши"; фактура № 120 от 27.06.2011 г., с данъчна основа в размер на 73 150 лв. и ДДС в размер на 14 630 лв. и фактура № 121 от 29.06.2011 г., с данъчна основа в размер на 27 566 лв. и ДДС в размер на 5 513.20 лв., с предмет на доставка "череши". Първоинстанционният съд е приел, че за да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и отсъствие на пречките по чл. 70 ЗДДС, препятстващи упражняването на правото. Доказателствената тежест за това е върху лицето, претендиращо възникването на субективно материално право в негова полза, при условията на пълно и главно доказване. С оглед спецификата и вида на фактурираната стока - череши, като родово определена вещ, съдът е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърляне на правото на собственост върху стоката при отделянето или предаването й, както и възможността на доставчика да извърши доставката, за което определящо е наличие на такава стока при него. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода на ревизионното производство доказателства, приел е заключенията на САЕ, САТЕ и съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ), както и показанията на разпитаните свидетели - Владимир Танев Динков, Васил Петров Колев, Ивелин Енчев Бежански, Слав Златев Колев, Милен Бойчев Колев и Емилиян Огнянов Илиев. По делото е установено, че основната дейност на ревизираното лице, през проверявания период, е търговия на едро с плодове - череши в собствена търговска база, находяща се в с. Злати войвода, община Сливен. Въз основа на установените факти и обстоятелства съдът е направил изводи за наличие на реални доставки на череши за процесния данъчен период, при което е счел, че ДДС е правомерно начислен, а оттам не е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. Въз основа на писмените и гласни доказателства и заключенията на експертизите съдът е приел, че спорните доставки са реално осъществени и поради това е отменил процесния РА, като незаконосъобразен. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е взел предвид възраженията срещу приетите по делото експертизи. При съобразяване с процесуалните правила първостепенният съд е направил точен анализ на всички доказателства, от което е установил правилно относимите към спора факти. При установяване фактическата обстановка по спора в мотивите на съдебното решение са обсъдени всички твърдения на двете страни относно правното значение на отделни документи, тяхната доказателствена стойност, както и връзката по между им. По делото са представени доказателства, от които се установяват предходни доставки, придобитите от доставчика количества череши и процесните доставки от доставчика към ревизираното лице. Представени са: договори за покупко-продажба на череши, експедиционни бележки, касови ордери, складови разписки, товарителници, документи за наем на транспортно средство, обяснения на физическите лица, приемо - предавателни протоколи между доставчика и ревизираното лице, кантарни бележки, дневници за покупки и продажби, счетоводни извлечения и справки и банкови извлечения. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от свидетелските показания на Владимир Танев Динков, Васил Петров Колев, Ивелин Енчев Бежански, Слав Златев Колев, Милен Бойчев Колев и Емилиян Огнянов Илиев се установява, че доставчика "ПИМ 78" ЕООД през процесния период месец юни 2011 г. е придобил 182 990 кг. череши от посочените по-горе физически лица. Видно от представените доказателства, транспортът на посочената стока е извършен за сметка на доставчика, който спрямо физическите лица се явява получател, както и за сметка на ревизираното лице. По делото е представен договор за отдаване под наем на моторно превозно средство (МПС), сключен между "Лупи" ЕООД, собственик на товарен автомобил "Волво" червен, с рег. № ЕВ4845АС и доставчика "ПИМ 78" ЕООД, в качеството му на наемател на 1.06.2011 г. за срок от една година. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключеният на вещите лица, като обективни и кореспондиращи на събраните по делото доказателства. Правилно е прието от съда, че заключението на САЕ установява, че не е нужно земеделския производител да разполага със собствен транспорт и складова база за съхранение на набраната продукция, защото обичайната практика в бранша е в разгара на сезона окачествяването и изкупуването да се извършва на място от самите градини, след предварителна уговорка между производителите и купувачите. От заключението се установява, че един берач на ден може да набере между 100-150 кг. плод, а добива от един декар в зависимост от възрастта на градината, от сорта на черешата и от природните условия през съответната година, е средно от 1 000 до 2 000 кг. По отношение на кадровата обезпеченост на доставчика, чрез събраните гласни доказателства, е установено, че по време на беритбата всеки от земеделските производители е наемал извънредно, ден за ден работници, които са в количество, съответстващо на твърденията на същия свидетел за набраните през този ден плодове, съпоставено с резултата от заключението на САЕ. От заключението на САТЕ се установява, че товарния автомобил, с който най-често са превозвани черешите "Волво", с рег. № ЕВ4845АС може да събере 832 бр. касетки тип "малки" с размери 53/35/16 см. От представените по делото товарителници и кантарни бележки е видно, че превозените череши не са били над установената с експертизата вместимост на товарния камион. От заключението на ССЕ се установява, че доставките по процесните фактури са надлежно заприходени от ревизираното лице и съответно надлежно изписани. По делото е установено, че на всеки от съответните дни, когато са издадени процесните фактури, ревизираното лице е доставило на "Куминяно фрут" ООД почти същото количество череши. От това се доказва по безспорен начин последващата реализация на процесните стоки. Неоснователно е твърдението на касатора, че по делото не е доказано фактическото предаване на черешите, от доставчика на ревизираното лице и поради това доставките не са реално осъществени. По делото са представени приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства по делото безспорно се установява, че процесните стоки са доставени от "ПИМ 78" ЕООД на ревизираното лице. Плащането по всички фактури е извършено по банков път. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на практиката на СЕС. В настоящия случай следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено, поради което е неоснователно позоваването на касатора на практиката на СЕС, че на всички страни по сделка, сключена с цел извършване на данъчна измама, трябва да се откажат предвидените в общия случай за тази сделка данъчни предимства, когато съответното данъчнозадължено лице съзнава злоупотребата или измамата и участва в нея. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства, е доказано наличието на реални доставки по процесните фактури. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от ответната страна, разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение