Решение № 9865 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13536/2019 г.

Решение № 9865 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13536/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, първата, изготвена лично от М. А., а втората от пълномощника й адв. Г. И., против решение № 4822 от 10.07.2019 г., постановено по адм. дело № 9260/2017 г., на Административен съд - С.-град (АССГ), Второ отделение, ЗЗ състав, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 214 от 03.07.2017 г. по преписка № 346/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В касационните жалби са развити доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил представените от жалбоподателката писмени доказателства, не е съобразил показанията на свидетелите, от които се установява твърдяната дискриминация по признаците "недостъпна архитектурна среда", "здравословно състояние", "възраст" и "образование", изразяваща се в неправилно лечение, спиране на терапия с медикамент, неосъществяване на лъчение химиотерапия, нежелание за приемане в болница и др. по отношение нейната майка - Ж. Т. Твърди се наличие на тормоз, осъществен чрез действия и бездействия на лекари и здравни власти - неизпълнение на техни законови задължения - наличие на списъци на чакащи, въз основа на които се пропуска оптималния период за химиотерапия, липса на апаратура, неприлагане на най-новите методи за лечение на онкологични заболявания, нефинансиране на клинични пътеки, с което се създава застрашаваща среда. Иска се отмяна на решението на АССГ и отмяна на решението на КЗД, претендират се разходи от 1494 лева, 10000 лева обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и адвокатски хонорар от 500 лева, които да бъде осъдено да заплати Министерството на здравеопазването или да се отдели претенцията в отделно производство (молба от 21.01.2020 г.). Ответната Комисия за защита от дискриминация (КЗД), ответникът - Г. К. - началник на клиника "Медицинска онкология" при СБАЛ по онкология ЕАД, както и ответникът - Изпълнителна агенция "Медицински одит" не изразяват становище по касационните жалби. Ответниците - Т. Р. - началник на Трето отделение в Първа МБАЛ, както и Първа МБАЛ, представлявана от изпълнителния директор, чрез пълномощника си адв. Саздов, оспорват касационните жалби и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски за касационното производство. Ответникът - Я. Хадживълчева - кардиолог при Второ ДКЦ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Антонова, оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за касационното производство. Ответникът - Министерство на здравеопазването, чрез юрисконсулт Любомирова, изразява становище за неоснователност на касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, допустими само в частта относно оплакванията за дискриминация и недопустими в частта относно претендираното обезщетение. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежна страна - жалбоподател в производството пред АССГ, първата касационна жалба, подадена лично, втората, чрез пълномощника на страната, против акт, който подлежи на оспорване и е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими, но само в частта относно спора за законосъобразността на постановеното от първоинстанционния съд решение. В частта, с която се претендират суми за разходи за лечението на лицето, по отношение което се твърди извършване на дискриминация, както и за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, касационната жалба е недопустима и не следва да бъде разглеждана. В рамките на касационното производство е недопустимо за първи път да се предявява подобна претенция, която не е предявена в първоинстанционното производство и съдът не се е произнесъл по нея. В тази част производството следва да бъде прекратено. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. В производството пред първоинстанционния съд предмет на контрол за законосъобразност е решение № 214 от 03.07.2017 г., постановено по преписка № 346/2016 г. на КЗД. С решението е установено, че конституираните като ответници в производството пред КЗК - д-р Т. Р. - началник на Трето вътрешно отделение на Първа МБАЛ гр. С., д-р Я. Хадживълчева - кардиолог при Второ ДКЦ ЕООД гр. С. проф. д-р Г. К. - началник на клиника "Медицинска онкология" при СБАЛ по онкология ЕАД не са нарушили разпоредбата на чл. 37, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), поставяйки Ж. Т. в положение на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица при условията на сходно сравними обстоятелства. Установено е също, че от страна на конституираният като ответник изпълнителен директор на Първа МБАЛ гр. С., не са предприети пряко и посредством медицинския персонал действия или бездействия, с които е нарушено правото на равно третиране на Ж. Т., в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, както и че Министерството на здравеопазването, представлявано от министъра, не е поставило Ж. Т. в положение на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица при условията на сходно сравними обстоятелства, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. и на последно място е установено, че Изпълнителна дирекция "Медицински одит" представлявана от изпълнителния директор не е поставила Ж. Т. в положение на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица при условията на сходно сравними обстоятелства. Производството по преписката е прекратено за обстоятелствата по жалбата, касаещи период преди 15.06.2012 г., в която част решението на КЗД не е оспорено пред АССГ и не е било предмет на производството. С решението на КЗД е оставен без уважение сигналът от М. А., ведно с цитираните по номера допълнения към него. Решаващият съд е обсъдил относимите за спора доказателства, в това число и показанията на разпитаните в рамките на съдебното производство свидетели и е приел за установено от фактическа страна, че производството пред КЗД е образувано по жалба, подадена от М. А., допълвана четирикратно, след указания от страна на КЗД за отстраняване на нередовностите й, в която се съдържат оплаквания за дискриминация по признаците "увреждане", "семейно положение", "образование" и "политическа принадлежност", осъществена от лицата, конституирани като ответници. В жалбата се твърди извършване на действия и бездействия от ответниците, конкретно описани за всеки от тях, извършени по отношение нейната майка, във връзка с осъществяваното й лечение от онкологично заболяване - объркана терапия, довела до тежка алергична реакция, трудно достъпна среда, във блока в който живее, неправилно предписване на лекарства "синтром", "амоксиклав", откази за приемането й за лечение, бездействие на Министерството на здравеопазването и Изпълнителна агенция "Медицински одит" да бъдат взети мерки срещу цитираните в жалбата медицински лица и др. В производството пред КЗК е безспорно установено, че Ж. Т. е инвалидизирана с ЕР № 1848 от 08.05.2003 г. с 82% неработоспособност с водеща диагноза "глухота и ревматичен сърдечен порок" - състояние след комисуротомия рестеноза инсофициенция на митралната клапа, а съгласно ЕР № 2287/20.12.2012 г. и е определена 95 % неработоспособност с водеща диагноза " злокачествено образувание на бронхите и белия дроб", т. е. налице е увреждането, посочено в жалбата. Жалбоподателката Ачева, на основание ЕР, през 2013 г. е със статут на "личен асистент" на своята майка. Първоинстанционният съд е проследил проведеното пред КЗД производство е и установил, че е проведено проучване по реда на чл. 55-59 от ЗЗДискр. От ответниците са изискани становища и е дадена възможност за представяне на доказателства. Страните са участвали активно в производството като са се запознавали с представените доказателства, редовно са призовавани, и им е дадена възможност за изразяване на становища, т. е. не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че административният орган е изяснил спора от фактическа страна като изводите му за липса на дискриминация са обосновани, с оглед установеното по преписката. По отношение твърдението за дискриминация, осъществена от д-р Т. Р., чрез неприемане на Тодорова за лечение в ръководеното от нея Трето вътрешно отделение на Първа МБАЛ С. и за погрешно изписан "амоксиклав" при съобщена от пациентката алергия към съдържащия се в препарата пеницилин, КЗД е установила, че пациентката е приемана трикратно в отделението през 2012 година, не е връщана или отлагана за планов прием. Престоят й е продължил съобразно необходимото за провеждане на диагностични и лечебни процедури, като е изписвана при стабилизирано състояние по отношение оплакванията, за които е приета, неналагащи по-нататъшен престой в болницата. Изписването на спорния лекарствен препарат е наложено от установеното в болницата при една от хоспитализациите тежко състояние - "хеморагична диатеза", кожна инфекция, "пиодермия", възпаление на ухо и конюнктивит, които наложили използването на широкоспектърен антибиотик, който във връзка с данните за алергия е приеман под защитата на антихистаминов (противоалергичен) препарат. Изводите се подкрепят от данните в представената медицинска документация, т. е. не са налице дискриминационни действия или бездействия. КЗД е приела, че по отношение изпълнителния директор на Първа МБАЛ гр. С., не е установено да е сезиран с оплаквания по отношение лечението и персонала на болницата, по повод което да не е предприел дължими действия, поради което не е налице дискриминация осъществена от представляваното от него здравно заведение, а лично по отношение директора не се твърди осъществяване на дискриминационни действия, поради което не е установявано виновно бездействие. По отношение д-р Я. Хадживълчева - кардиолог при Втора ДКЦ ЕООД, гр. С., от данните по преписката КЗД е установила, че същата не е назначила лечение с медикамента "синтром", лечението с който се окачествява в жалбата като некомпетентно и увреждащо пациентката. Установено е при изследвания, проведени на 21.05.2012 г., че действително такъв препарат е приеман, но няма данни да е назначен от ответната страна - д-р Хадживълчева. КЗД е приела, че не е извършена дискриминация и от проф. д-р Г. К., тъй като непротиворечиво е установено от медицинската документация, че пациентката е провела три курса химиотерапия. По повод лечението й е проведена клинична конференция с участието на 10 медицински лица, които са приели, че химиотерапията следва да бъде преустановена, поради тежка поносимост, като е предложено алтернативно лечение с лекарствения препарат "терцева". Не е доказано д-р Куртева да е отказала да лекува Ж. Т., поради това че е "безнадежден случай" и "си е поживяла". По отношение ИА "Медицински одит", съставът на КЗД също не е установил извършването на дискриминация. Ответникът не е сезиран с жалба от Ж. Т. или М. А., поради което не е извършвала проверки или каквито и да са други действия, с които да са засегнати правата на жалбоподателите. Подобни са и констатациите по отношение Министерство на здравеопазването, като КЗД е посочила, по повод оплакванията, че по време на хоспитализации Тодорова и Ачева са принуждавани да купуват марли, бинтове и лекарствени продукти, че съгласно чл. 202, ал. 1, т. "б" от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на надзорния съвет на НЗК, същата купува договорената и извършена дейност от изпълнителите на болнична медицинска помощ от обхвата на медицински дейности, гарантирани от бюджета на НЗК, съгласно Наредба № 2/2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, като за дейностите по клинични пакети това включва и необходимите за осъществяване на дейността лекарствени продукти, анастетици, контрастни вещества, медицински изделия (при посочените за всеки вид изключения), продукти за здравни дейности и услуги, включващи професионални грижи и диетично хранене, предоставени на пациенти по време на болничен престой, т. е. тези разпоредби за общо приложими и жалбоподателките не са поставени в по-неблагоприятни условия в сравнение с други лица при сравними сходни условия. КЗД е обосновала и извода си, че посочените лица за сравнение В. Д. и Р. П. не е установено с годни доказателства, да са били по-благоприятно третирани, в сравнение с Ж. Т. при хоспитализирането й в Първа МБАЛ и в "Пирогов" ЕАД. Също така липсват доказателства за отказ за достъп до медицински услуги или такива с по-ниско качество отколкото предоставените на други пациенти в сравнимо сходно положение. Първоинстанционният съд е обсъдил и показанията на разпитаните свидетели като е приел, че и от същите не се установяват данни, които да опровергават изводите от фактическа страна на КЗД, тъй като не се установяват никакви обстоятелства, касаещи неравно третиране на Ж. Т. спрямо трети лица. В показанията се описва общото й тежко здравословно състояние, трудността за придвижване, която обаче се дължи на неподходящи условия в жилищната сграда в която живее, описани са и недобри битови условия в лечебните заведения, които обаче не установяват неравно третиране, доколкото всички пациенти се настаняват при тези условия. При тези данни от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че решението на КЗД отговаря на изискванията за форма, съдържа фактически и правни основания, спазени са административнопроизводствените правила при издаването му както и материалния закон. Съдът е посочил, че по делото не са събрани доказателства за осъществена пряка, непряка или под формата на "тормоз" дискриминация, по твърдените признаци, като е тълкувал приложимите норми на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 и § 1, т. 1 от ЗЗДискр. Ж. Т. е лекувана от тежко онкологично заболяване, но не е установено по-неблагоприятно третиране спрямо други лица. Същата е хоспитализирана (както се сочи и в касационната жалба най-малко десет пъти), провеждано е лечение, като не е установено същото да е в разрез с приложимите в България добри медицински практики, не са отказвани медицински услуги или предоставените да са били с по-лошо качество при сравнение с други лица при сходни обстоятелства. По тези съображения съдът е приел, че решението на КЗД е правилно и законосъобразно и е отхвърлил жалбата против същото. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е взел предвид посочените от настоящия касатор писмени доказателства. Съдът е съобразил всички относими към спора доказателства като изводите му са съответни на установеното и са обосновани. Голяма част от цитираните в касационните жалби писмени доказателства нямат отношение към спора. Така например се сочи, че съдът не е обсъдил доказателствата към молба от 04.10.2018 г., в която са описани фактури за купуване на батерии за слухов апарат и друга доставка, заповед за назначаване на М. А., заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с нея, запис на заповед, копие от рецептурна книжка за получавани на лекарства по НЗОК, които нямат отношение към твърдените за извършени от ответните лица дискриминационни действия. Част от тях установяват тежкото здравословно състояние на Ж. Т., по което не се спори и е прието както и КЗД, така и от решаващия съд. Тежкото здравословно състояние се установява и от показанията на разпитаните свидетели, в това число и разходите на закупуване на инвалидна колична, стол за баня и тоалетна и други, което е възприето и от КЗД и от съда. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдебнопроизводствените правила, като не е цитирал поотделно тези доказателства именно поради неотносимостта им към спорните въпроси. По аналогичен начин стои въпроса и с доказателствата, представени с молба от 24.01.2019 г. Става дума за рецепти, издавани от различни лекуващи лекари, между които не са конституираните като ответници в производството пред КЗД и съда. Неотносими са и фактурите за разходи относно погребението на починалата Ж. Т.. Настоящият състав споделя човешката болка на жалбоподателката М. А. от загубата на нейната майка, но цитираните в касационните жалби доказателства за тежкото й здравословно състояние, тежките грижи и материалните затруднения не обосновават неравно третиране от страна на ответниците. Липсват доказателства за каквато и да е връзка между установените действия при хоспитализациите на Ж. Т., проведеното лечение, предписването на различни медикаменти, химиотерапия, спирането на последната поради тежка поносимост, с твърдените защитени признаци, както и неравно третиране с сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства. В касационните жалби на практика се твърди неправилно лечение, но защитата за такова не е по реда на ЗЗДискр. Що се касае до твърдението за недостъпна архитектурна среда, то по същото е установено, че затрудненията при придвижването с инвалидна количка са относими към условията в сградата където е жилището на Ж. Т. и касационната жалбоподателка, поради което в последния стадий на заболяването не е било възможно и извършването на необходимите медицински изследвания, свързани с приема на лекарствения препарат "терцева", което е и едно от обясненията за неприемането му. Посоченото отново правилно е прието и от КЗД и от съда, че не установява извършване на действия за неравно третиране. от ответниците. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е приел, че не е подавана жалба до Министерство на здравеопазването. В производството пред КЗД оплакването за бездействие поради непредприемане на мерки за преустановяване на нарушенията от страна на медицинските лица е касаело Изпълнителна агенция "Медицински одит", а не Министерството на здравеопазването, поради което подаването на жалби до министерството не е било предмет на изследване от административния орган и съда. Оплакванията, касаещи действията и бездействията на Министерството на здравеопазването са били свързани, с обстоятелството, че пациентите са принуждавани да си купувач лично марли, бинтове и лекарства. Въведените с касационната жалба оплаквания за бездействие на Министерството на здравеопазването да изпълни законовото си задължение за осигуряване на достатъчно апаратура, да бъде преустановена практиката за изготвяне на списъци с чакащи за медицински дейности, въз основа на които се изпуска оптималния период за извършване на същите, липса на апаратура за прилагане на най-новите методи на лечение, недофинансиране на клинични пътеки и други подобни, чрез които се осъществява дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр, са по принцип релевантни, но не са били предмет на първоначалната жалба и нейните допълнения, съответно не са били предмет на производството пред КЗД и съда. По посочените съображения, касационният състав приема, че постановеното съдебно решение не е необосновано. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че не са изпълнени фактическите състави на чл. 4, ал. 1 и 2, както и същите във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. като ответниците не са поставили Ж. Т. в положение на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица при условията на сходно сравними обстоятелства. Не е налице осъществен и "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр. За да е съставомерно деянието неравното третиране следва да е обусловено от защитен от Закона за защита от дискриминация признак по чл. 4, ал. 1 и освен различно третиране е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някой от признаците, посочени в чл. 4 от ЗЗДискр. като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между причините свързани с признака и неблагоприятното третиране. В случая това не се доказва от доказателствата по делото, поради което изводите на съда и относно приложението на материалния закон са обосновани. Не се доказват и действия осъществяващи "тормоз" по § 1, т. 1 от ЗЗДискр. Не са налице сочените в касационните жалби отменителни основания и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде оставена без разглеждане касационната жалба, в частта, с която се претендира присъждане на суми за разходи за лечението на лицето, по отношение което се твърди извършване на дискриминация, както и за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди или да се отдели претенцията в отделно производство като недопустима и да се прекрати производството в тази част. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника по касация д-р Я. Хадживълчева за адвокатски хонорар за един адвокат, действително внесена сума от 300 лева, видно от договор за правна защита и съдействие от 11.09.2019 г. Неоснователна е претенцията за присъждане на разноски за касационното производство, заявена от Първа МБАЛ и д-р Т. Р. - началник на Трето отделение при Първа МБАЛ, чрез пълномощника адв. Саздов, тъй като не е доказано извършването на такива в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,