Решение № 2622 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1639/2010 г.

Решение № 2622 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1639/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК и е във връзка с чл. 104, ал. 3 от ЗМИ. Образувано е по касационна жалба на Благой Петров Дункин срещу решение № 818,постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 1024 от 2009 г. Поддържа се неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това са изложените съображения, като се иска отмяна решението на административния съд и постановяване на друго, по същество, с което се отмени решението на ОИК Разлог за определяне изборния резултат за избор на кмет и се обяви за недействителен проведения избор на 22.11.2009 г. Алтернативно се иска след отмяната на решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Нови доказателства не се сочат. Ответникът по жалбата е Общинската избирателна комисия Разлог, която не е взела становище. Заинтересованата страна - Красимир Герчев, избран за кмет на Разлог в резултат на оспорения избор, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и изцяло поддържа като законосъобразно решението на Административен съд Благоевград. Доказателства не сочи. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, участвал в настоящето производство, дава заключение за неоснователност. Счита, че съдът е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е изяснил всички факти и обстоятелства, довели до правилно прилагане на нормативната уредба. Според него са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, на които е даден мотивиран отговор, в т. ч. относно плътността на бюлетината, твърденията за нарушения в изборния ден, свързани със заплахи и принуда при упражняване на вота. Подробно бил мотивиран отказът да се допусне повторно преброяване на гласовете. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените в нея касационни доводи Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: С решението, предмет на касационно обжалване, Административният съд Благоевград е приел, че подадената от настоящия касатор жалба срещу Решенето на Общинската избирателна комисия /ОИК/ Разлог от 22.11.2009 г., с което е обявен за избран кмет на община Разлог на втори тур Красимир Иванов Герчев е неоснователна и е потвърдил същото решение. Преди да се произнесе по наведените пред него твърдения за нарушения, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 104 от ЗМИ е очертал границите, в които следва да извърши контрол за законосъобразност на избора, изразяващ се в проверка за наличие на нарушения в изборния процес и евентуалното им влияние върху крайния резултат. В тази връзка е приел, че за да бъде преценена жалбата за основателна следва да са налице такива нарушения при провеждане на избора, които биха довели до опорочаване волята на избирателите и промяна на вота. Съдът е определил наличието на правен интерес за жалбоподателя от обжалване на изборния резултат, произтичащ от твърденията му за нарушения, водещи до неправилност на отчетените за съответния кандидат или издигналата го партия гласове и определения на тази база изборен резултат. Приел е, че за да отговори налице ли са нарушения и доколко същите са такива, че ако не са били допуснати, резултатът от избора ще бъде променен, следвало да обсъди и прецени наведените в тази връзка твърдения за такива нарушения. Взел е предвид употребеното в чл. 104 от ЗМИ понятие"законност на избора", което макар да означава контрол върху изборния резултат, при подадена жалба проверката се прави не изяло, а с оглед твърденията за допуснати конкретни нарушения, се разграничават съществените от несъществените, които биха дали отражение при определяне на крайния резултат. Този извод е в съответствие с възприетата и от ВАС постоянна практика в процедурата по чл. 104 от ЗМИ. Административният съд последователно и аналитично, както констатира и участващият в производството прокурор, преценявайки доводите на страните и събраните доказателства е дал отговор на всички твърдения за нарушения, наведени от жалбоподателя, преценени в съответствие с приложимата нормативна уредба. Оспорвайки постановеното решение, касаторът поддържа доводи за допуснати от съда нарушения на материалния закон. Следва да се отбележи, че въпреки пространните му съображения не сочи конкретен текст от материалния закон, нарушен от съда при постановяване на решението. Действително твърди, че е нарушено конституционно гарантираното право на гражданите, визирано в чл. 10 от КБ за тайно гласуване, което било доразвито в текстовете на чл. 72,80 - 94 от ЗМИ, което в случая се изразявало в гласуването с бюлетина, която не отговаря на изискванията за плътност, но твърдението е неоснователно. Според чл. 72 от ЗМИ гласуването се извършва с бюлетини и пликове по образец, установен от президента на РБ. Административният съд е посочил в мотивите си това и след като е анализирал подробно изискванията за бюлетините, заложени в указа на президента е установил, че нарушение в тази насока не е налице. Върховният административен съд напълно споделя приетото от него, поради което и повторното твърдение за нарушение като касационен довод се приема неоснователно. Нещо повече, както и да се преценява плътността на изборната бюлетина нейното влияние върху изборния процес с оглед отражението й върху волята на избирателя и неговия вот не би могло да се приеме като възможност за нарушение, с оглед действителността на същата и съответно крайния резултат. Доводът, взет от резултата от допуснатото частично преброяване на недействителните бюлетини във връзка с твърдението за нарушаване на тайния вот не може да се възприеме основателен. Административният съд противно на твърдяното в касационната жалба е коментирал подробно това, като е взел предвид разпоредбата на чл. 2 от ЗМИ, в която е уредено правото на тайно гласуване и преценявайки доводите на жалбоподателя е обосновал правилен извод, че дори и при прозрачна прозрачна бюлетина /каквато в същност не е установено/ тайната на гласуването не е нарушена. Основните оплаквания се свеждат до процесуални нарушения, допуснати от съда. В тази връзка и не допускането на преброяване на действителните бюлетини, което съдът неправилно приел, че не би довело до промяна в крайния изборен резултат. Подобно твърдение не може се възприеме за основателно. След като е допуснал частично преброяване на недействителните бюлетини в посочените СИК - ове, съдът е мотивирал обстоятелствено извода си, че полученият от това резултат е достатъчен, за да се приеме, че твърденията са недоказани. За да мотивира отговорите по твърденията на жалбоподателя за нарушения, съдът е взел предвид преди всичко протоколите на секционните избирателни комисии, за които е установил, че са подписани от членовете без особени мнения и забележки. Оспорването на същите по съдържание и истинност след проведеното производство по оспорването е безуспешно, тъй като жалбоподателят не е установил твърденията си, които са били общи, за всички протоколи, без да конкретизира точно по кои от тях и в какво се изразява невярното отразяване на фактите. Действително съдът не е допуснал разпит на свидетели, членове на СИК - ове, но е аргументирал отказа си, позовавайки се на факта, че протоколите са официални документи, които не могат да се оборват със свидетелски показания. От друга страна свидетелите, които е искано да бъдат допуснати, са длъжностни лица като членове на съответните СИК-ове и като такива с подписа си върху съответните протоколи, без особени мнения са изразили воля на съгласие с тях. Оспорването на това с показания като свидетели е процесуално недопустимо. Не може да се приеме за основателно и твърдението за процесуално нарушение от съда, изразяващо се в необсъждането на всички събрани доказателства. Противно на твърдяното следва да се отбележи активното участие на съда при събиране на доказателствата по делото и тяхната преценка при извеждане на правния извод. Обсъдени са всички твърдения за сигнали за нарушения чрез проверки в в РУ на МВР, от които не е установено наличието на действия, застрашаващи изборния процес. Съдът е отказал по искане на жалбоподателя представяне на всички избирателни списъци от ОИК за проверка. За отказа си е изложил убедителен довод, че исканата проверка не е конкретизирана, след като не е подкрепена с твърдения за конкретни нарушения. Даден е отговор и на твърдението за гласуването на непълнолетно лице, за което е прието, че не е установено, а дори да е така не би дало отражение върху крайния изборен резултат. Обсъдено е и оплакването за гласуване на лица с придружители от ГЕРБ, което не било установено. В съответствие с първоначално очертаните граници на проверка за законосъобразност, съдът е взел предвид твърденията на жалбоподателя за нарушения и в рамките на разписаното от закона е допуснал исканите доказателства, които е преценил в съпоставка с тях. Противно на касационния довод за необоснованост на решението същото е подробно аргументирано, изложените мотиви са съответни на фактите. При преценката им не се установява при постановяване на решението съдът да е допуснал процесуални нарушения, поради което и същото следва да се приеме правилно и като такова остави в сила. С оглед крайния резултат и направеното искане на заинтересованата страна за заплащане на разноски такива й се дължат до размера на доказването им. От приложения договор за правна помощ е видно, че е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., която жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 104, ал. 4 от ЗМИ, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,