Решение № 9195 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5913/2018 г.

Решение № 9195 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5913/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.

Образувано е по подадена касационна жалба от "Медиком" ЕООД, с ЕИК 110515206, чрез адвокат С. Славчев срещу Решение № 1103 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 12373 по описа на Административен съд София - град за 2016 г. Съгласно диспозитива на обжалваното съдебно решение, отхвърлен е предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и с искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменен незаконосъобразен административен акт – Заповед № Д-04 от 3.11.2011 г. на директора на РИОСВ. Наред с това, "Медиком" ЕООД е осъдено да заплати по сметка на АССГ сума в размер на 590,00 лв. за държавна такса.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради неговата необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважена исковата претенция. Претендира се присъждането на разноските за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощени адвокати, които от негово име поддържат касационната жалба. Молят отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявените искове.

Ответникът РИОСВ – София оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представя писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения досежно допустимостта на съдебното решение.

Установява се следното:

1. По предявена от "Медиком" ЕООД пред АССГ искова молба било образувано производството по адм. д. № 12373 по описа за 2016 г. С исковата молба, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, били предявени следните искове срещу РИОСВ – София (вж. молба относно индивидуализиране на ответника, постъпила по първоинстанционното дело на 20.01.2017 г. и протоколно определение от съдебно заседание на 15.03.2017 г.):

1. 1. за обезщетяване на претърпени от дружеството загуби в размер на 142300, 80 лв. в резултат на Заповед № Д-04 от 3.11.2011 г., издадена от директора на РИОСВ – София, прогласена за нищожна с Решение № 2738 от 19.05.2012 г., постановено по адм. д. № 10390 по описа на АССГ за 2011 г., оставено в сила с Решение № 7595 от 4.06.2013 г., постановено по адм. д. № 9147 по описа на Върховния административен съд за 2012 г. Загубата е съизмерена с паричните средства, които "Медиком" ЕООД следва да вложи в ремонтни дейности с оглед привеждане на наетото съоръжение по Договор за наем на съоръжение за изгаряне, газоочистна система и технологично свързаните с тях помещения – публична държавна собственост във ВМА с вх. № 12111 от 13.10.2006 г., които възлизат на сумата от 142300, 80 лв. с данък добавена стойност (ДДС) или 118584, 00 лв., без ДДС за периода от м. 11.2011 г. (издаване на заповедта) до м. 06.2013 г. (влизане в сила на решението, с което заповедта е прогласена за нищожна);

1. 2. за обезщетяване на пропуснати ползи от "Медиком" ЕООД в резултат на посочената в т. 1. 1. прогласена за нищожна заповед на директора на РИОСВ – София, както следва:

1.2.1. За периода от м. 11.2011 г. до м. 06.2013 г. в размер на 3216000,00 лв., представляващи нереализиран приход от дейността на дружеството поради затварянето на инсинератора;

1.2.2. Пропусната полза в размер на 6700000,00 лв. в резултат на нереализирана сделка за продажба на дружествени дялове на "Медиком" ЕООД с публична компания със седалище в Съединените американски щати Stericycle International LLC.

1. 3. за присъждане на законната лихва върху сумите на обезщетенията за вреди, както следва:

• 51094, 25 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 142300, 80 лв. за периода 5.06.2013 г. (датата на влизане в сила на решението, с което заповедта е прогласена за нищожна) до 15.12.2016 г. (датата на депозиране на исковата молба в АССГ);

• 1154730, 71 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 3216000, 00 лв. за същия период;

• 2405688, 97 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 6700000, 00 лв. за същия период;

Видно от титулната част на исковата молба, предявен е "Частичен иск от 10000 лв. от Основен иск 10058300, 80 лв. по: чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 204, ал. 1 и чл. 203 от АПК – 14118471 Частичен иск от 5000, 00 лв. от Основен иск от 3611513, 92 лв. по чл. 86 от ЗЗД". Съгласно петитума на исковата молба се иска присъждането на сума в размер на 10058300, 80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби в размер на 142300, 80 лв. и пропуснати ползи в размер на 9916000, 00 лв., ведно със законната лихва в размер на 3611513, 92 лв. за забава за периода 5.06.2013 г. – 15.12.2016 г. В Разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание от 23.01.2017 г. е посочено, че "С исковата молба се претендира обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди: претърпени загуби, пропуснати ползи и лихва за забава в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт... ", но не е посочено, че исковете са предявени като частични и за какъв размер.

1. Видно е от мотивите на Решение № 1103 от 21.02.2018 г. следното:

1. 1. Съдът приема, че е предявен частичен иск "... в размер на 10000 лв., от които твърдени загуби в размер на 142300, 80 лв. и пропуснати ползи 9916000 лв., както и 3611513,92 лв. законна лихва за забава за периода 15.06.2013 г.... до 5.12.2016 г..., като иска е предявен като частичен в размер на 5000 лв." (вж. страница първа от съдебното решение, предпоследен абзац).

1. 2. Въпреки посоченото по т. 1 и т. 2. 1. по - горе и диспозитива на съдебното решение, в мотивите съдът разглежда следните искове:

2.2.1. "По отношение на иска по т. 1: заплащане на наемна цена за срок от 5 години, считано от 1.10.2011 г. до 1.10.2016 г."

2.2.2 "По отношение на т. 2: претендира се обезщетение за вреди, породени от необходимостта за извършване на ремонтни дейности на съоръженията, наложителни вследствие продължителния престой поради спиране на експлоатацията на съоръженията за третиране на опасни биологични отпадъци, за да приведат съоръженията съобразно състоянието, в което са наети. "

2.2.3. "По отношение на т. 3 – претенцията за пропуснат доход от дейността по третиране на отпадъците за периода от м. 11.2011 г. до м. 06.2013 г. в размер на 3216000 лв.... "

2.2.4. "По отношение на т. 4 – пропусната полза (доход) в размер на 6700000 лв. поради последвал отказ от сделка в резултат на наложената принудителна административна мярка... "

1. Видно от мотивите на решението, съдът е приел, че предвид неоснователността и недоказаността на заявените претенции, неоснователна била и тази за мораторна лихва, което е акцесорно вземане и е в зависимост от основателността на заявените за обезщетение претенции.

1. По делото е постановено Решение № 1103 от 21.02.2018 г. Съгласно неговия диспозитив съдът отхвърля иска на "Медиком" ЕООД срещу РИОСВ – София с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и с искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменен незаконосъобразен административен акт – Заповед № Д-04 от 3.11.2011 г. на директора на РИОСВ. "Медиком" ЕООД е осъдено да заплати по сметка на АССГ сума в размер на 590, 00 лв. за държавна такса.

Решението е валидно, но е недопустимо.

На първо място, въпреки че исковата молба не съдържа ясно изложение на обстоятелствата, на които се основават всеки един от предявените искове за обезщетение на имуществени вреди, претърпени от "Медиком" ЕООД, ясно е това, че са предявени общо шест иска (за имуществени вреди - претърпяна загуба и пропуснати ползи и за лихви), а не един, както неправилно е приел първоинстанционният съд в решението, видно от неговия диспозитив. С него е отхвърлен един иск без да е напълно индивидуализиран, вкл. относно това дали произнасянето на съда е по частичен иск.

Наред с това, при констатираните по - горе в настоящото решение обстоятелства, решението предмет на касационна проверка, се явява постановено по нередовна искова молба. Съдът е следвало да даде указания на "Медиком" ЕООД да уточни всеки от предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - за претърпяна загуба и за пропуснати ползи, като изложи ясно обстоятелствата, на които ги основава и в какво се състои искането на дружеството по всеки от тях. По отношение на първия иск за обезщетение заради претърпяна загуба в размер на 142300, 80 лв. съдът е следвало да изиска уточнение дали се касае за реално претърпяна вреда или за бъдещи евентуални вреди, както и да изиска уточнение дали претендираната от "Медиком" ЕООД сума на обезщетението е с ДДС или без ДДС, съответно за нейния точен размер. Предвид направеното изявление в исковата молба, че се предявява частичен иск (вж. страница първа, последен абзац), което не съответства на нейния петитум, съдът е следвало да изиска и уточнение по всеки от исковете, вкл. тези за лихвата, дали се предявява частичен иск и за какъв размер от пълния размер на претенцията. С тези дължими от "Медиком" ЕООД изявления съдът е следвало да съобрази произнасянето си с крайния съдебен акт.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложими в производството съгласно чл. 144 АПК. Съдът е следвало да остави исковата молба без движение. Дължимо от него е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти "Медиком" ЕООД във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, като му даде такива за отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочени в предходния абзац. Съдът е следвало да определи на настоящия касационен жалбоподател срок за изпълнение на дадените указания и да го предупреди за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение.

Констатираното налага, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. В случая въпреки че установените обстоятелства водят и на извод за съществуващо несъответствие между изразената от състава на АССГ воля в мотивите на съдебния акт, предмет на касационен контрол и постановения диспозитив, тоест за наличие на очевидна фактическа грешка в решението, според настоящия състав на Върховния административен съд, чрез обезсилването на решението ще се постигне отстраняване на недопустимото решение, което практически прави ненужна неговата поправка по реда на чл. 175 АПК.

Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че е налице касационно основание за обезсилване на обжалваното решение по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При това на първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочени по-горе, в изпълнение на чл. 129, ал. 2 ГПК, като даде възможност на "Медиком" ЕООД в определен срок да ги поправи. Следва също така да му даде указания за представяне на доказателства за платена държавна такса по всеки един от предявените искове. Съдът следва да предупреди "Медиком" ЕООД и за последиците при неизпълнение на дадените указания в определения срок. Той следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество в случай, че нередовностите на исковата молба бъдат отстранени.

При постановяване на решението първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските.

С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията, наведени в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение