Решение № 4324 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9670/2014 г.

Решение № 4324 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9670/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Г. М. Димитров" № 1 против решение № 3014/8.05.2014 г., постановено от Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 1125/2014 г. По изложени доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът - председателят на Патентното ведомство на Република България (ПВ), представляван от юрк. Филипова оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Boehringer Ingelheim Pharma GmbH&Co. KG - Германия, също оспорва касационната жалба чрез пълномощника си адв. Дамянова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законния срок от страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД гр. София против решение № 525 от 17.10.2013 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е потвърдено решението за отказ на регистрация на словна марка вх. № 106803/11.11.2008 г. "Тонипирин Tonypirin", със заявител - жалбоподателят. Административният акт е мотивиран с наличие на предпоставките по чл. 37, ал. 4 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означение (ЗМГО) - заявената за регистрация от "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД марка е сходна на притежаваните от Boehringer Ingelheim Pharma GmbH&Co. KG - Германия по-ранни марки на Общността: 1. TOMAPYRIN СТМ № 3382199 с дата на заявяване 1.10.2003 г., за стоки от клас 05: фармацевтични продукти, срокът на действие на регистрацията е до 1.10.2023 г. и 2. THOMAPYRIN СТМ № 2396158 за стоки от клас 05: фармацевтични и санитарни продукти, с дата на заявяване 2.10.2001 г., срокът на действие на регистрацията е до 2.10.2021 г. Заявената за регистрация марка № 106803 "Tonypiryn Тонипирин" е заявена за стоки от клас 5 - фармацевтични, ветеринарни и хигиенни препарати; диетични вещества за медицински цели; дезинфектанти, бебешки храни". Сравняваните марки са с висока степен на сходство и са предназначени за идентични и сходни стоки, разпространяват се в едни и същи търговски обекти - аптеки. Всичко това създава вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на заявената марка с по-ранните марки. Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД срещу решението на Патентното ведомство (ПВ). За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при правилно приложение на материалноправните и процесуалноправните правила и в съответствие с целта на закона. Конкретните съображения на съда са, че от събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства, включително от заключението на вещото лице по допусната съдебно-маркова експертиза, безспорно е доказано голямото сходство на заявената марка с предходно регистрираните марки на Общността с оглед цялостното визуално и фонетично възприятие на двете думи, обуславящо вероятност за объркване на потребителя. Решението е правилно, постановено е при липса на твърдените отменителни основания. С разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО /в редакцията й от ДВ, бр. 73/2006 г./ е предвидена забрана за регистрация на марка, която поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичност или сходството на стоките или услугите на двете марки създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Цитираната правна норма, свързана с разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ЗМГО, визира трите предпоставки за отказ да бъде регистрирана търговска марка: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между тази марка и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е достигнал до обоснования извод за наличие на визираните по-горе предпоставки. На спорния по делото въпрос дали е налице сходство между заявената за регистрация марка и по-рано регистрираните марки с притежател Boehringer Ingelheim Pharma GmbH&Co. KG - Германия в степен, създаваща вероятност за объркване на потребителите, както и дали стоките, за които за регистрирани, макар и от един клас, също са сходни в такава степен, решаващият съд е отговорил положително със задълбочена и подробна аргументация, която изцяло се споделя от настоящата инстанция. Върховният административен съд счита, че при преценката, налице ли е сходство между обсъжданите марки, регистрирани и заявена за един клас стоки, като водещ критерий за наличието на вероятност от объркване на потребителите както в административното, така и в съдебноадминистративното производство правилно е преценяван ефектът от възприемането им в тяхната цялост - визуално и фонетично, Правилно съдът е приел, че е безпредметен анализът за смислово сходство, тъй като и двете думи са фантазийни. Обоснован е изводът, че противопоставените марки са сходни до степен, която въпреки твърдените от касатора различия не изключват вероятност от объркване на потребителите - марките са словни, съдържат еднакъв брой срички, налице е съчетаване на еднакъв по брой гласни, произнасяни са с еднаква интонация и ритмика, следователно са фонетично сходни, визуалното сходство е обусловено от еднаквата дължина на думите, еднаквото начало, еднаквия край, както и другите еднакви букви. Обоснован е и изводът, че стоките, за които са регистрирани, предвид естеството и предназначението си - медицински, както и факта, че се продават в едни и същи търговски обекти - аптеки, също са сходни. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от страна на административния орган съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗМГО - неизпращане на уведомление по чл. 37, ал. 2 ЗМГО на касатора и съответно нарушаване на правото му да изложи своите основателни възражения в 3 месечен срок от получаване на уведомлението. Видно от доказателствата по делото на л. 62 и л. 63 /от материалите по делото/ са приложени известие за доставка за връчване на уведомлението по чл. 37, ал. 1ЗМГО и самото уведомление. От известието за доставка се установява, че уведомлението е връчено на касатора на 29.08.2012 г. Тримесечният срок по чл. 37, ал. 2 ЗМГО е изтекъл на 29.11.2012 г. Решението за отказ е постановено на 10.12.2012 г. С оглед на което следва извод за спазване на определения в закона срок и следователно не е налице твърдяното нарушение. Неоснователно е и твърдението за необсъждане от страна на съда на всички доказателства. Съдът е обсъдил и преценил всички относими доказателства, формирал е своите правни изводи, след сравняване на марките в тяхната цялост и съобразно общото им възприятие при отчитане на въздействието на всички техни елементи. Без значение в случая е обстоятелството, че по-ранните марки нямат подновено разрешение за употреба в страната по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и че не се продават на българския пазар. В случая се касае за марки на Общността, които се ползват със закрила на територията на целия Европейски съюз. Съгласно практиката на OHIM, реалното използване по смисъла на чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 40/94 на Съвета от 20.12.93 г. относно търговската марка на Общността, което е осъществено на територията на една страна-членка, се счита за реално използване на територията на ЕС. От друга страна неизползването на по-ранните марки би могло да послужи като основание да се иска отмяната на регистрацията им, но не и като основание за регистрация на сходна марка. Обстоятелството, че действието на международната регистрация на марките "TOMAPYRIN", словна № 682396 и "TНOMAPYRIN" словна № 577727 е отменено на територията на Република България с влезли в сила решение на ПВ, не води до извод, различен от извода, до който е стигнал АССГ. Това е така, защото цитираните по-горе знаци, освен че са с международна регистрация, същите са регистрирани и като марки на Общността. Именно фактът, че са регистрирани като марки на Общността е определящ в случая. Именно този факт е мотивирал ПВ да постанови отказ за регистрация на процесната марка. Марката на Общността се ползва със закрила на територията на целия ЕС. Изложеното до тук налага извод, че са налице предпоставките за потвърждаване на отказа за регистрация на словна марка с вх. № 106803/11.11.2008. "Тонипирин Tonypiryn", със заявител "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД и като e отхвърлил жалбата му срещу решението на председателя на ПВ, административният съд e постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на процесуалния представител на председателя на Патентно ведомство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което на ПВ следва да бъде присъдена сумата от 300 лева. Основателна и доказана е и претенцията на процесуалния представител на Boehringer Ingelheim Pharma GmbH&Co. KG - Германия за присъждане на направени съдебни разноски. По делото е представена фактура, от която е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. С оглед фиксирания курс на еврото към българския лев, валиден към 1.01.2015 г. и оповестен на сайта на БНБ - 1.95583 лева за 1 евро, сумата от 500 евро възлиза на 977.91 лева. Предвид горното на Boehringer Ingelheim Pharma GmbH&Co. KG - Германия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 977.91 лева. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, седмо отделение