Решение № 7300 от 20.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на културата срещу решение 2130 от 30.03.2022 г. по адм. д. 9706/2021 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед РД09-750/06.08.2021 г. на министъра на културата. Със заповедта, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, на К. Стефова, на длъжност "Главен секретар", е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени две дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл виновно неизпълнение на служебните си задължения и неспазване кръга на служебните правомощия, описани в заповедта. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно е приел, че проведената процедура е опорочена, тъй като по делото /л. 14/ е представена докладна записка 24-08-59/26.07.2021 г. за установено нарушение и необходимост от образуване на дисциплинарно производство, върху която е поставена резолюция Да от министъра на културата в качеството му на дисциплинарно наказващ орган /ДНО/. Съдът е счел, че в дисциплинарния съвет са участвали лица, заинтересовани от изхода на производството. Неправилно е приел, че на жалбоподателката не е дадена възможност да бъде изслушана и да даде писмени обяснения. Връчена й е лично покана за изслушване или даване на писмени обяснения, поканена е да даде такива чрез платформа Зуум, чрез личната й електронна поща, дала е писмени обяснения. В представените от нея болнични листове няма заболяване, което да я възпрепятства да даде такива, въпреки, че е в отпуск по болест. Законодателят не предоставя законова възможност за спиране на образуваното дисциплинарно производство, независимо от посочените причини. По съществото на спора касаторът посочва, че съгласно приетите по делото доказателства, г-жа Стефова от 16.05.2017 г. до 01.09.2020 г. временно заема длъжността Главен секретар за срок не по-дълъг от четири години по вътрешно съвместителство. Със заповед РД14-781/09.09.2020 г. е назначена на тази длъжност, а заповедта й е връчена лично на същия ден. Поради това е верен изводът на съда, че от 16.05.2017 г. Стефова е заемала длъжността Главен секретар, независимо дали я е изпълнявала по съвместителство или на основание заповед за назначение на длъжност. По делото е представена длъжностната й характеристика за Главен секретар, подписана от нея на 09.09.2020 г., както и длъжностната характеристика, подписана за временното заемане на длъжността от 16.05.2017 г. идентична с тази от 09.09.2020 г. Описаната длъжност съответства на Устройствения правилник на Министерство на културата и е подчинена пряко на министъра на културата. Неправилно съдът е приел, че Стефова не е извършила визираните в заповедта нарушения. Относно непредставянето на болничните листове, съдът е кредитирал показанията на свидетеля М. Цупарска, която по своя инициатива след разговор със Стефова е уведомила началника на кабинета за отсъствието й, с искане да се определи лице, което да я замества, което е станало с издадена заповед на 21.05.2021 г. Неправилно съдът е приел, че с това Стефова е изпълнила задължението си да уведоми органа по назначаване, тъй като Цупарска изпълнява длъжност директор на Дирекция Административно обслужване и човешки ресурси в Министерство на културата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Вътрешните правила за управление на човешките ресурси в Министерство на културата не е в противоречие, както твърди ответницата, с чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза /НМЕ/, задължаваща лицето да уведоми работодателя си като представи болничен лист в 2-дневен срок от издаването му. Работодателят е в правото си да детайлизира разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НМЕ във Вътрешните правила и с правилото на чл. 38, ал. 1 от същите е въведено задължение всеки служител да уведоми по-горестоящия си ръководител, а не произволно лице от министерството, като представи болничния си лист. Представените от ответницата болнични листове на 28.05.2021 г., видно от датата на входирането им и свидетелските показания на Цупарска в съдебно заседание от 02.03.2022 г., са депозирани след изтичане на срока по чл. 9, ал. 2 от НМЕ. Неправилни са изводите на съда, че Стефова не е извършила нарушението по т. 2 от заповедта, тъй като същата в качеството си на Главен секретар е оправомощена възоснова на заповед РД09-1192/05.11.2019 г. да изпълнява препоръките и насоките дадени в Одитен доклад на Сметната палата с вх. 92-00-17/28.02.2019 г. Опазване и поддържане на обекти архитектурно наследство в градска среда, за стратегическо годишно планиране, наблюдение и отчитане на цялостната дейност на администрацията в Министерство на културата, за създаване на организация за изпълнение на стратегията. Също така Докладна записка с вх. 92-00-17/30.06.2018 г. на ръководителя на звено Вътрешен одит, е известна на Стефова, която я е утвърдила. Неправилно съдът е приел, че г-жа Стефова не е била запозната със заповед РД09-1192/05.11.2019 г., поради което не следвало да я изпълнява. Като Главен секретар тя следва да упражнява контрол върху дейността на администрацията по силата на Закона за администрацията, Устройствения правилник на Министерство на културата и въз основа на длъжностната й характеристика. Моли да се отмени решението и вместо него да се отхвърли жалбата срещу заповедта. В съдебно заседание не изпраща представител, в писмено становище чрез адв. Б. Вълчева, поддържа жалбата и претендира разноски. Ответникът по касационната жалба К. Стефова, редовно уведомена, се представлява от процесуален представител адв. Русанова. Представя писмена защита, в която поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и иска да се остави в сила. Оплакванията на касатора са твърде формални и не съдържат аргументи, обосноваващи твърденията в касационната жалба за неправилност на постановения съдебен акт. Неоснователно е оплакването относно неправилно възприета от съда липса на акт за образуване на дисциплинарно производство. Нарушен е принципът на безпристрастност на членовете на дисциплинарния съвет, поради участието в него на заинтересовани от изхода на производството лица. В дисциплинарния съвет са включени лицето, което е съставило докладната, по която е образувано дисциплинарното производство и лицето, на което министърът на културата е възложил редица дейности относно задачи, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на Стефова. При провеждане на дисциплинарното производство е нарушена разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, въвеждащ задължение за ДНО преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя и да му даде срок за представяне на писмени обяснения, както и да събере и оцени посочените от него доказателства. По тези и други съображения, подробно изложени в писмена защита, ответникът по касация моли да се остави в сила решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл от дисциплинарно наказващия орган. Предвид представените болнични листове държавният служител е бил в обективна невъзможност да даде писмените си обяснения и да бъде изслушан, поради което не може да се търси вина и основание за прилагане на чл. 93, ал. 3 от ЗДСл по отношение на служителката. С оглед разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДСл, сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. В ЗДСл няма предвидена възможност за дистанционно изслушване на служителката чрез платформа Зуум, по интернет или чрез техническо средство, поради което твърденията на касатора в тази насока са неоснователни. В практиката си ВАС (решение 763/21.01.2021 г. по адм. д. 7745/2020 г., V отд.; решение 10324/28.04.2020 г. по адм. д. 3449/2020 г.) непротиворечиво приема, че изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл се възприема като особено важна гаранция за ефективно упражняване на правото на защита на държавния служител и неспазването му има за задължителна последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание (чл. 93, ал. 2 от ЗДСл). Обосновано е становището на съда за допуснати и други нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи самостоятелно основание за отмяната на заповедта като незаконосъобразна. В нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл липсва нареждане на ДНО /министъра на културата/ за образуване на дисциплинарно дело. Резолюцията Да върху докладната записка не води до различен извод, тъй като същата не съдържа предложение за образуване на дисциплинарно производство. Допуснато е нарушение на принципа за безпристрастност по чл. 10 от АПК, тъй като в състава на дисциплинарния съвет, разгледали дисциплинарното дело, са участвали лица, които са заинтересовани от изхода му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. По делото са установени следните фактически обстоятелства: К. Стефова, на длъжност директор на дирекция Административно обслужване и човешки ресурси е назначена временно на длъжността "Главен секретар" в Министерство на културата за срок от 4 години със заповед РД14-372/16.05.2017 г. на министъра на културата. Със заповед РД14-744/01.09.2020 г. на основание чл. 87а, ал. 2 от ЗДСл, Стефова е преназначена от длъжността Главен секретар на длъжност Директор на дирекция Административно обслужване и човешки ресурси. Със заповед РД14-746/01.09.2020 г. е назначена да изпълнява задълженията на вакантната длъжност Главен секретар считано от 02.09.2020 г. до назначаването на служител на длъжността, за срок до 6 месеца. След явяване на конкурс със заповед РД14-781/09.09.2020 г. на министъра на културата Стефова е назначена на длъжност Главен секретар. С Нотариална покана за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение изх. 24-00-93/31.05.2021 г., чрез нотариус Ц. Симеонова-Николова, рег. 30 по Регистъра на НК, във връзка със заповед РД14-781/09.09.2020 г. на министъра на културата, издадена на основание чл. 107а от ЗДСл, е предложено на К. Стефова служебното правоотношение по силата на което заема длъжността Главен секретар в Министерство на културата, да бъде прекратено срещу заплащане на обезщетение в размер на четирикратния размер на последната получена от нея месечна основна заплата, като е поканена да отговори в 7-дневен срок от получаване на нотариалната покана. Видно от отбелязване на л. 277 по адм. д. 9706/2021 г. поканата е получена лично от К. Стефова срещу разписка на 17.06.2021 г. На л. 274 е представен болничен лист 2210131516 издаден за минало време за домашен амбулаторен престой на Стефова за периода от 27.06.2021 г. до 26.07.2021 г. С писмо вх. 94-00-1671/29.06.2021 г. Стефова е уведомила министъра на културата, че отпускът й за временна неработоспособност е продължен до 26.07.2021 г., като ще й бъде издаден болничен лист на 19.07.2021 г., който ще представи веднага след получаването му. С писмо вх. 94-00-1671/21.07.2021 г. Стефова е представила на министъра на културата болничния лист. С писмо вх. 94-00-1671/26.08.2021 г. Стефова е уведомила министъра на културата, че отпускът й по болест е продължен, считано от 26.08.2021 г., като след издаването на болничен лист от ЛКК, същият ще бъде представен незабавно в министерството. Срещу Стефова първо е било образувано дисциплинарно производство на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 90, ал. 1, т. 2, чл. 91, чл. 93 и чл. 97, ал. 1 от ЗДСл и възоснова на докладна записка с рег. 24-08-55/30.06.2021 г. от главен секретар по заместване съгласно заповед РД09-414/21.05.2021 г. и резолюция на министъра на културата, Одитен доклад 24-02-19/31.05.2021 г. на Звеното за вътрешен одит за одитен ангажимент за консултиране на системите за вътрешен контрол в Министерството на културата, Протокол от заседание на Дисциплинарен съвет от 06.07.2021 г. по дисциплинарно дело 3 за 2021 г. образувано със заповед РД09-584/06.07.2021 г. и резолюция на министъра на културата на докладна записка, рег. 24-08-55/08.07.2021 г. на председателя на Дисциплинарния съвет, както и във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДСл. Установено е от административния орган, че К. Стефова, Главен секретар в Министерство на културата за времето от назначаването със заповед РД14-372/16.05.2017 г. до 30.06.2021 г. не е изпълнила служебните си задължения и е забавила изпълнението, а именно: 1. Като отговорно длъжностно лице за управлението на риска съгласно заповед РД09-602/20.08.2020 г., което изпълнява функцията на риск-мениджмънт и организира, координира и контролира правилното изграждане на управлението на риска в министерството, не е възложила изготвянето на дългосрочни и ясни оперативни цели за управлението на риска. 2. Не е предприела действия по организацията и контрола на дейността на подготовка и финализиране на изработването на Стратегията за развитието на културата. 3. Не е предприела мерки за възлагане и контролиране на актуализирането на правилата за предварителен контрол за законосъобразност, утвърдени със заповед РД09-327/30.05.2014 г. на министъра на културата. 4. Не е осъществила контрол по изпълнението на заповед РД09-588/18.06.2019 г. на министъра на културата, като е допуснала ведомствени жилища да бъдат ползвани без правно основание от лицата Р. Петрова и Т. Ценовска, чиито служебни правоотношения са прекратени с министерството, считано от 14.02.2019 г. за Р. Петрова и считано от 14.11.2019 г. за Т. Цветанова, но договорите им за наем не са били прекратени след тези дати като ведомствените жилища са освободени на 24.06.2021 г. за Т. Цветанова и след 23.06.2021 г. за Р. Петрова. Според органа, посочените действия представляват дисциплинарни нарушения съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДСл, чл. 5, ал. 1 и 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, т. 1, 2, 3, 7, 10 и 17 от раздел V Преки задължения и раздел ІІІ от длъжностната характеристика. В изпълнение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, на поставените въпроси с писмо изх. 24-08-55/06.07.2021 г. на министъра на културата, изпратени и на електронната поща и покана за изслушване на 08.07.2021 г. в 10,30 ч. и чрез онлайн платформа Зуум, лицето не се е явило за изслушване. Съставен е констативен протокол на 08.07.2021 г. в присъствието на двама свидетели, че лицето не се е явило на изслушването. Органът е приел, че нарушенията са извършени от Стефова от обективна и субективна страна. Наказанието е определено при спазване на изискванията на чл. 91, ал. 1, т. 1-4 от ЗДСл, като тежестта на нарушението е преценена като неголяма, тъй като от него не са настъпили имуществени вреди. С издадена заповед РД09-695/16.07.2021 г. на Стефова е наложено дисциплинарно наказание порицание съгласно чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Заповедта е съобщена на К. Стефова лично на 02.08.2021 г. видно от разписка върху акта. С последваща заповед РД09-750/06.08.2021 г. на министъра на културата е прекратено служебното правоотношение на Стефова на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСЛ, като й е наложно дисциплинарно наказание уволнение. Заповедта е издадена на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 99, ал. 1, т. 5, чл. 91, чл. 93 и чл. 97 и чл. 107, ал. 1, т.3 от ЗДСл от министъра на културата, в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган и въз основа на докладна записка с рег. 24-08-59/26.07.2021 г. от Главен секретар по заместване съгласно заповед РД09-708/22.07.2021 г. и резолюция на министъра на културата, поставена върху нея, Протокол от заседание на Дисциплинарния съвет от 27.07.2021 г. по дисциплинарно дело 4 за 2021 г., заповед РД09-725/27.07.2021 г. за образуване на дисциплинарно дело 4 от 2021 г., Резолюция на министъра на културата върху докладна записка рег. 24-08-59/30.07.2021 г. на председателя на Дисциплинарния съвет, и във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл /неизпълнение на служебни задължения/. В мотивите на заповедта се посочва, че Стефова, в качеството си на Главен секретар на Министерство на културата, назначена със заповед РД14-372/16.05.2017 г. не е изпълнила служебните си задължения, а именно: 1. От 20.05.2021 г. до 28.05.2021 г. не е уведомила лично органа по назначаване за наличието на временна неработоспособност и не е представила болничен лист за временна неработоспособност съгласно изискванията на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ (обн. ДВ, бр. 51 от 2017 г.) във връзка с отсъствието й от 20.05.2021 г. до 28.05.2021 г. 2. Съгласно т. 6 от Докладна записка 92-00-17/26.08.2020 г. от ръководителя на Звено за вътрешен одит, е следвало да се създаде организация за стратегическо годишно планиране, наблюдение и отчитане на цялостната дейност на администрацията на Министерство на културата, в т. ч. в областта на недвижимите културни ценности операционализиране на целите, определяне на подходящи индикатори и показатели за изпълнението. Във връзка с посочената констатация, не са предприети действия повече от 2 години и до 20.05.2021 г. по изпълнение на препоръки от одитен доклад 0300100418 Опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градската среда за периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2018 г. Посоченото се потвърждава и от получено писмо от ръководителя на одитен екип на Сметната палата 92-00-17/15.07.2021 г. и от приложените документи към дисциплинарно дело 4 от 2021 г. Според дисциплинарния орган, тези действия представляват дисциплинарни нарушения съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, съответно чл. 5, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, т. 1, 2, 3, 7, 10 и 17 от раздел V Преки задължения и раздел ІІІ от длъжностната характеристика на главния секретар на Министерство на културата. В изпълнение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, са поставени въпроси с писмо изх. 24-08-59/02.08.2021 г. на министъра на културата, изпратени и на електронната поща и покана за изслушване на 05.08.2021 г. в 10,30 ч., чрез онлайн платформа Зуум или на място в Министерство на културата, получена лично от Стефова. В отговор, на 04.08.2021 г. е изпратено писмо /изявление/ от К. Стефова, където обяснява, че е била в отпуск по болест за хирургическа интервенция и възстановяване, както и че с писмо 94-00-1671/28.05.2021 г. е представила в Министерство на културата издадените два болнични листа за периодите от 20.05.2021 г. до 24.05.2021 г. и от 25.05.2021 г. до 26.06.2021 г. Органът е приел, че подписът върху писмото, с което са депозирани болничните листове не е на Стефова, поради което не следва да се приеме, че същата е изпълнила задължението си по чл. 9, ал. 2 от НМЕ. Органът по назначаването в своя декларация 24-08-59/02.08.2021 г. потвърждава, че не е бил уведомен лично от Главния секретар за неговото отсъствие. Прието е за неоснователно възражението на Стефова, че на основание чл. 94, ал. 3 от ЗДСл, сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат, тъй като това се отнася за срока за налагане на дисциплинарно наказание, но не до възможността да бъде провеждано дисциплинарно производство във времето на отпуск поради временна неработоспособност на служителя. Тежестта на нарушението е описана като голяма и поради вече наложеното с предходната заповед РД09-695/16.07.2021 г. наказание порицание, е направен извод за налагане на по-тежко наказание уволнение, съгласно протокола от заседанието на Дисциплинарния съвет от 27.07.2021 г. Първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна заповед РД09-750/06.08.2021 г. на министъра на културата, като е приел, че е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му. От представените по делото доказателства, съдът е установил, че държавният служител е бил поканена да даде писмени обяснения и да бъде изслушана, но същата се е намирала в законоустановен отпуск поради временна неработоспособност /въз основа на представените от сина й по делото болнични листи/, и не е изпълнено искането й да бъде изслушана след завръщането й на работа, поради което е допуснато нарушение на процесуалните правила - самостоятелно основание за отмяна на заповедта, съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Съдът е приел за неоснователно възражението на касатора, че не му е било известно, че ответницата се намира в отпуск за временна неработоспособност от 20.05.2021 г., тъй като органът е издал заповед от 21.05.2021 г. за заместването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция, без да е необходимо да бъдат преповтаряни изцяло по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК. В съответствие с представените по делото доказателства са мотивите на съда за нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, която предвижда, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и не са спазени от административния орган. В случая безспорно е установено по делото, че на служителката не е дадена възможност да бъде изслушана, като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена, преди тя да се завърне от отпуск поради временна неработоспособност. Било е изпратено съобщение до нея по време на отпуска й, на което тя е подала съответен отговор с молба да бъде изслушана след изтичане на отпуска й, за който е представяла болнични листове, които са проверени и представени в НОИ от осигурителя. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл съдържа изброяване на задължителните за административния орган процедурни действия, които в съвкупност представляват производството за налагане на дисциплинарни наказания. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство. Двете законови възможности са предоставени на служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, но наказващият орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Поради това служителят може да се ползва от тези предоставени му възможности или да се откаже от тях, но и двете следва да му бъдат осигурени от административния орган. Ако той не е изпълнил тези свои императивни задължения, уволнението се отменя, без да бъде разглеждан спора по същество чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, както правилно е процедирал съдът. В този смисъл е и установената практика на Върховен административен съд, цитирана в първоинстанционното решение. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности. В негова тежест - на административния орган, е да удостовери тези факти. Настоящият касационен състав споделя изцяло изложените съображения по приложението на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Поради това счита, че както е прието от административния съд, по делото липсват данни, които да потвърдят спазването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл от органа по назначаване. Съгласно правилото на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на уволнителната заповед, при това без да бъде обсъждана по същество. В заповедта е посочено, че неизвестно лице е подало болничните листа на Стефова, като от свидетелските показания на св. Цупарска се установява, че това е бил синът й. Също така болничните листа са надлежно проверени и отчетени в НОИ от осигурителя. Неправилно е прието от органа при определяне на санкцията, че Стефова вече е наказана дисциплинарно с порицание, поради което следва да й се наложи по-тежко наказание за визираните нарушения, тъй като заповедта за налагане на предходното дисциплинарно наказание порицание, към датата на издаване на процесната заповед, не е влязла в сила и е предмет на адм. д. 8379/2021 г. по описа на Административен съд София-град във фазата на първоинстанционно разглеждане. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 91 от ЗДСл - оспорената заповед не съдържа съображения за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба. Липсват мотиви относно цялостното поведение на служителя - дали приетите от ДНО нарушения могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, различни от наличието на предходна заповед за дисциплинарно наказание порицание, която не е влязла в сила към датата на издаване на процесната заповед. Не е изпълнено и задължението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл да се оценят посочените от държавния служител доказателства и да се обсъдят писмените му възражения, включително да се посочи защо не се приемат. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение, с което е отменен административният акт като незаконосъобразен, е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника за разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева с включен ДДС, за което са представени писмени доказателства - договор за правна помощ и съдействие, е основателна, като посочената сума следва да бъде заплатена от бюджета на Министерство на културата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,